Наблюдателите в Европа следят предизборната кампании в САЩ с недоверие, доста голяма доза ужас и отчетливо нарастващата тревога.

Кампаниите, разбира се, са си кампании и всеки опитен политик или коментатор знае, че връзката между обещанията и делата в кабинета често се разминават.

Това обяснява и приглушените реакции към трептенията на Хилъри Клинтън относно търговската политика. Но въпреки това те започват да се промъква и може да се стигне до момент, в който отстъпление няма да бъде възможно.

Да, глобалната икономика не е в апогея си, търговският растеж е в застой и се води тиха война дали Западът или Китай ще определя правилата на играта, която предстои. Много зависи от това дали администрацията на Обама ще успее да сключи трансатлантическата търговска сделка с Европа. Ако това не стане и се сблъскаме с една колеблива Хилъри или с враждебен Тръмп - нещата могат лесно да се объркат.

Но да оставим тези главоболия. Защото най-вече вероятната политика на администрацията на Тръмп е онази искра, която пали у европейците нещо, което граничи със страх.

Някои американски приятели казват, че САЩ са страна със силни институции, конституционно разделение на властите и ясни граници на всичко онова, което един президент може действително да прави.

Да, това е така, но преди всичко за вътрешната политика и проблеми.

Съвсем друго нещо е външната политика. Един мой приятел републиканец, с богат опит по въпросите на външната политика и сигурността, твърди: 

"Знам силата на Овалния кабинет и този човек (Тръмп б.р.) никога не трябва да бъде пускан там. Защото, който и да седне в Овалния кабинет, става командир на най-големия в света военен арсенал и може сам да поведе външната политика на страната в много различни посоки."

Справедливостта изисква да се добави, че чувствата на моя приятел са широко споделени в целия свят. Е, поне в рамките на демократичния Запад.

Сега някои започват, с неохота, да си мислят какво всъщност може да означава администрация на Тръмп на власт. Ако е бедствие, какво трябва да очакваме на 20 януари? (на тази дата встъпва в длъжност новоизбраният президент на САЩ б.р.)

Опасенията за политиката в търговията на Тръмп със сигурност са страшни, но те бледнеят пред страховете, свързани с потенциалните геополитически последици от негово влизане в Овалния кабинет.

Тръмп вече очевидно е погледнал в душата на Владимир Путин и стигна до заключението, че той е силен лидер и добър човек, и че така или иначе всички тези приказки за демокрация и спазване на правилата не представляват пречка за истински мъже от техния калибър.

Едно добро предположение е, че като президент, той ще се опита да постигне някаква "Супер-Ялта сделка" с Кремъл. Ще припомним, че той обяви, че "Направи Русия велика отново" е почтенна цел. А също направи извода, че европейците много се карат в Брюксел.

Каквото и да е истинското съдържание на един подобен подход, има опасност Тръмп да създаде нова нестабилност в Европа. И с Обединеното кралство положението ще е яростно. Защото вече сме в по-деликатно положение и трябва да се реши какво да се прави след гласуването за Brexit. С други думи казано, рискът е, че без обща рамка различните европейски страни ще тръгнат в различни посоки, предоставяйки възможност на Кремъл да се възползва и да предприеме нови ходове, за да дестабилизира Европа още повече.

Какво ще се случи след това никой не може да отгатне. Седнал в Овалния кабинет Тръмп може да лакатуши от умиротворяване до агресивност в рамките на секунди. Или пък може да се откаже от всичко и да остави Кремъл да започне да откъсва парчета от тук и там. Така или иначе, това би било много опасно.

А има и още - разбира се - Близкият изток.

Тук рискът е очевиден: Тръмп ще даде мощен тласък на "Даеш", който в момента е под натиск - от собствените си недостатъци, повече отколкото от усилията на другите. А преместването на посолството на САЩ от Тел Авив в Ерусалим ще раздвижи настроенията сред разочарованата арабската младеж в посока към агресивност по начин, по който едва ли нещо друго би го сторило.

Малки стратегически грешки биха провокирали тежки последици като война между Запада и исляма. А докато Тръмп е ангажиран да изгражда стени около САЩ, то положението в Европа е коренно различно. Освен близостта с исляма, тази религия е част от европейското общество и всяка конфронтация би имала тежък ефект върху огромни части от Европа.

Ако Тръмп влезе в Белия дом има риск крехкото равновесие между Стария континент и исляма да бъде разбито на пух и прах.

Никой политик в Европа не си позволява публично да взима страна по въпроси от вътрешната политика на САЩ. Защото така се общува между нации - това изисква взаимното уважение на демократичните избори. Но на управленците в Европа много добре им е ясно от какво трябва да се страхуват.

Европа вече се сблъсква с ревизионизъм на Изток и на имплозии и експлозии в южната част на континента. Но спиращото дъха чувство е, че най-опасното може в действителност да дойде от Запад.

----

* Карл Билд е бивш премиер на Швеция. Коментарът му е публикуван във "Вашингтон пост".