Кандидат-президентката на ГЕРБ Цецка Цачева остана сама днес в студиото на Нова телевизия, след като опонентът й от БСП ген. Румен Радев не се яви на дебат. Въпреки уговорките, които телевизията е направила и с двамата кандидати, и желанието на Радев да дебатира именно с нея, защото според него тя е основният му противник в изборите за държавен глава,  малко преди началото в 8 ч. се разбра, че генералът няма да се яви.

Цачева обаче веднага пое ангажимент да се яви на следващо предизвикателство, независимо, че започва да обикаля страната като част от кампанията си.

Така дебатът се превърна в обширно интервю с кандидатката на ГЕРБ. Първо бе зачекната темата с израза "майка на нацията". Цачева обясни, че не е знаела предварително за изказването на премиера Борисов, който я описа така при представянето на нея и вицето й Пламен Манушев.

"Това са думи на лидера на ГЕРБ и министър-председателя, казани, разбира се, в много емоционален момент, когато се обяви кандидатската двойка."

На въпроса защо е подела веднага фразата, тя попита:

"Не съм ли била майка? Тази тема не е ли била моя тема?"

По повод шегите и нападките към израза отбеляза, че се забавлява с тях, и че е един "съвсем обикновен човек със своите плюсове и минуси". 

За недоверието в парламента, чийто председател е, заяви:

"Хората считат, че парламентът е институцията, която може да реши всеки един житейски проблем, това не е така. Парламентът е законодателната институция на България, законите работят в интереса на българските граждани, но не могат да свършат всичко. Това е работата на държавния глава - да не се допуска противопоставяне между институциите. Политиките са в интерес на вас."

Тя първоначално отказа да даде оценка на работата на настоящия държавен глава Росен Плевнелиев, като заяви, че би било нескромно да го коментира като кандидат за неговия пост, но след това отбеляза, че той е водил мандат в изключително трудни години. И заяви, че историята ще го оцени от дистанцията на времето.

По-късно в интервюто обаче отбеляза, че на негово място не би оттеглила доверието си от правителството на Орешарски през 2013 г, защото президентът трябва да може да работи с всяко легитимно правителство.

Тук бе началото на по-личната част от интервюто, която бе открита с въпроса как точно се е наложило да стане член на БКП.

"Не се е налагало, бях студент в Юридическия факултет и най-вече поради особености на характера, забелязани са мои качества, предложиха ми. Нямам от какво да се притеснявам. Нали не си мислите, че като дойде промяната, аз бях около 30 годишна, не съм се возила във волга с пердета, аз бяха като много други мои колеги. Не се срамувам, това е моята биография, това съм аз", заяви Цачева.

На въпрос дали е имала някакви опити за съпротива срещу партията, тя отбеляза, че в младежките си години още не е имало достатъчно информация - всичко е идвало от една телевизия, която "промивала мозъците". Промяната дошла в средата на 80-те:

"Нещата започнаха с информацията, която пристигаше при нас във връзка с т.нар перестройка, четяхме Огоньок и други руски списания, тогава започна във всеки един мислещ човек да се оформя една друга представа за реалността, в която живеят."

Следващата тема бе съпругът й Румен Данговски, и старите обвинения, че е бил замесен в приватизацията на Булгартабак, което Цачева отрече. На въпрос за други конфликти на интереси, тя отбеляза:

"Той е архитект, някъде трябваше да работи. Всеки един проект е свързан с общински съвети, комисии, и навсякъде в България има представители на ГЕРБ, откъдето идват и постоянните обвинения в конфликт на интереси. Да, той се жертва в кариерно отношение заради мен, за което съм му благодарна. Винаги е работил в рамките на специалността си, но на позиция, на която… бих казала точната дума, но не искам да го засегна", каза тя, а на въпрос дали е получавал огромна заплата, добави: "Това е нонсенс. Трудовият му договор е за 1200 лв. Вероятно има за прослужено време, но това е базисната му заплата."

Цачева разказа и как се е запознала с него:

"Връщате ме в ученическите години. В Плевен имаше тогава две водещи гимназии, които бяха в съперничество помежду си. Той е малко по-голям от мен. Там, в ученическите години, за пръв път се запознахме. След това аз учих в София, той на друго място, след като завършихме, отново се срещнахме в Плевен."

Цачева разказа и за сина си, когото много медии, както и Цветан Цветанов, описаха като математически гений:

"Синът ми е едно нормално, добре възпитано дете. Има международни постижения, и това не е във връзка с кампанията. Всичките неща са верни, но това е благодарение на българските учители, които откриха много рано, че има заложби в математиката, учеше в математическата, след това продължи до тук. Той сам започна, без учителите, без специалистите, а послес помощта на учените, които работиха и към Института в БАН за млади математици", отбеляза Цачева. 

На въпрос дали той планира да се връща в България, тя отбеляза, че той има още много години учение, планира и научна работа, и сам ще прецени, но сподели, че самата тя иска да се прибере при нея. Темата очевидно бе по-приятна за нея от политическата. По-късно, на въпрос кога последно е плакала, каза:

"27 август, изпратих сина си, за есенната сесия".

Интервюто отново се върна към политиката - дали ДПС ще я подкрепи на вота? Цачева отбеляза, че ще търси подкрепа от всички българи, независимо от етноса или възрастта им, но за подобна уговорка не знае нищо. Попитана бе и за съдебната реформа - кога ще я има?

"Съдебната реформа не е еднократен акт. Съдебната реформа стартира по един много силен начин с подкрепа в пленарна зала на актуализираната стратегия. Някой очаквал ли е този състав да постигне конституционно мнозинство, да смени конституцията?"

Цачева разкри още, че живее само със заплатата си и получава малък наем - 250 лв - от кантора в Плевен. Не каза колко точно струват дрехите й, но отбеляза, че са на български дизайнери. Има една кола, която плаща на лизинг, няма заеми. Возят я като председател на парламента по закон. Последно излъгала майка си - казала й, че вече не я боли коляното. На финал отбеляза:

"Винаги съм имала много силна автоцензура. Знам границата на ситуацията, и ако я прескоча, няма да бъда аз."