„Как е възможно да са толкова много?“, възкликнаха мнозина българи, когато Централната избирателна комисия (ЦИК) обяви броя на регистрираните претенденти за президент - 23. Малко по-късно двама от тях бяха отстранени заради пропуски в документите, но и числото 21 не е по-малко смайващо. Веднага започнаха вайкания за това накъде е тръгнала българската демокрация. Дойдоха и сравненията, че така е било само в началото на промените преди 25 години. В коментарите по форуми и социални мрежи се натрапваше едно усещане - отвращение. А все още е само ден първи. Официално предизборната кампания започна тази сутрин.

Всъщност, кандидатите изобщо не са много повече от друг път. Днес са 23 (минус 2), а на предишните президентски избори преди пет години бяха 21 (минус 3). Основната причина за отвращението е друга: присъствието сред кандидатите на пияни шоумени, подсъдими побойници и изгонени нахалници. Дори и сред тази менажерия да има малко на брой смислени хора, липсата на дебати по същество и фокусирането върху атрактивните опаковки може само да покачи усещането за отвращение. И на този фон се появява сериозната опасност много хора да решат да „накажат“ всички и да се възползват от новата възможност в бюлетината - квадратчето „Не подкрепям никого“. А това е капан.

Степени на отвращението

Качеството на мнозинството от кандидатите не е новост. Но вероятно заради все по-масовото навлизане на българите в социалните мрежи този път възмущението е по-видимо - хората споделят, коментират. Иначе на изборите за президент винаги са се явявали странни субекти. Някои - странни по рождение, други - в странни роли с неизвестни режисьори. Винаги е било така и дори либерализираният режим за участие в изборите не може да бъде обвиняван - имаше години, когато необходимите подписи за участие бяха 10 хиляди, толкова бяха и левовете, изисквани като депозит. Днес и подписите, и левовете са 2 500, но кандидатите не са драстично повече.

Разликата е друга - този път сцената им бе подарена. Умишленото късно представяне на кандидата на най-голямата партия, отказът на някои от основните претенденти да участват в дебати, както и нелепостта, с която един от опозиционните кандидати заговори за конспиративната теория за химическите следи - всичко това отвори пространство за глупостите. За Петното, за Пищова, за „мъжа, който удари Волен Сидеров“... И за Пламен Орешарски, разбира се. Но и това не е всичко. Много граждани започнаха да използват системата за онлайн проверка, която ти дава възможност да видиш дали името ти присъства в нечия подписка. И откриха, че са „подкрепили“ някои от тези субекти, без изобщо да ги познават. Институциите демонстрират безсилие и не могат да противодействат на тази масова кражба на лични данни. Как тогава човек да не поиска да ги накаже?

А после какво?

"Гласуването е задължително, извършва се лично от избирателя и представлява изпълнение на гражданския му дълг", бе записано преди няколко месеца в Изборния кодекс. И за да оправдаят това свое хрумване, законодателите снизходително предоставиха на избирателите възможността да гласуват и с „Не подкрепям никого“. Звучи примамливо, но има една много важна подробност. Всички гласове от графата „Не подкрепям никого“ няма да се броят наравно с тези за контретна двойка. Тоест, изчисляването на получените от кандидатите проценти ще става единствено на базата на действителните гласове, подадени за кандидати. На теория това прави възможно 90% от избирателите да гласуват с „Не подкрепям никого“, а получилият 5 реални процента плюс един глас да бъде обявен за победител.

Разбира се, това е краен пример. Но той много добре онагледява принципа - т.нар. наказателен вот наказва единствено избирателя. Достатъчно е определен брой хора да паднат в този капан, за да може резултатът да зависи единствено от тесните партийни ядра - тоест, от изборните машини на големите партии. Това безспорно е удобно за всички онези, които свикнахме да наричаме статукво. Точно затова техните кандидати бягат от дебати, техните медии осветяват онези хора и детайли, които будят отвращение, а марионетките им масово се включват в кампанията със задачата да стане още по-непоносимо. За да има повече отвратени, които лесно да паднат в капана.

----

Текстът е от Дойче веле.