Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Дълбоко се съмнявам, че през 1976 година Цецка Цачева е четяла списание „Тайм“, по-скоро тя е от онези природно надарени хора, които могат да приказват нищо.  В броя си от 9 февруари 1976 година списание „Тайм” публикува така наречения „Систематичен генератор на високопарни фрази”, нещо като наръчник за нищо-не-значещи, но авторитетно звучащи фрази за замазване на положението, когато не знаеш или не искаш да говориш истини.

Целият наръчник се свежда до 30 думи, подредени в три колонки. Първата колонка съдържа думите: обобщителни, тотален, систематизиран, паралелен, функционален, отговорен, избирателен, синхронизиран, съвместим, балансиран. Втората: управленчески, организационен, наблюдаван, реципрочен, цифров, логически, преходен, диференциален, трето поколение, политически. Третата: опции, гъвкавост, способност, мобилност, програмиране, концепция, фаза, проекция, хардуер, непредвидени обстоятелства. Всяка първа дума от колонката се номерира с нула, следващите с 1, 2, 3  и т. н. до 9. 

Начинът за използването на наръчника, наречен от неговия изобретател Филип Браутън „метод за превръщането на отчаянието в успех”, е лесен и дори забавен. Намисляте си едно трицифрено число, какво да е. Да кажем, че ви е хрумнало числото 736. Това означава, че трябва да избере седмата дума от първата колонка, третата дума от втората и шестата от третата колонка. Получава се фразата „синхронизирана реципрочна фаза” – не значи много, даже нищо не значи, но пък колцина са готови да го признаят? Да опитаме с 563. „Отговорна преходна мобилност” – пак върши работа.  
Нашите политици се справят и без таблица. Ще чакат те някой си Филип Браутън да им каже как се прави кариера…

В ГЕРБ само един човек има право да говори интересно

В ГЕРБ само един човек има право да говори интересно. Всички останали трябва да говорят скучно  (за да изглежда сериозно)  и празно (за да не сгазят лука). А ние ги слушаме, хихикаме и се дистанцираме с въздишката, че това е то, демокрацията. Това пък е нашият проблем с думите.

Откъде знаем, че живеем в демокрация? Ако ни сервират пиле с ориз, а в чинията няма нито пиле, нито ориз, ще сме наясно, че не ядем пиле с ориз. Когато обаче ни сервират думата демокрация, това изглежда толкова самодостатъчно, че не се взираме. 

Колкото и сложна конструкция да е демокрацията, тя се крепи основно на два видими стълба и най-лесният начин да разбереш дали я има или я няма, е да провериш достатъчно стабилни ли са тези стълбове.

Първият е – независими и обективни медии. Кучета-пазачи на обществото. Разследващи, упражняващи натиск върху тези, които получават заплата от данъците, от името на онези, които плащат данъци. Даващи глас на безгласните. Посредници (това означава медии) между властимащите и властползващите. Тук е нужно малко пояснение: при демокрацията властимащият е демосът, народът. Онези, на които демосът я дава временно, са властползващи. 

Вторият стълб е независима и работеща съдебна система. Кучето-пазач на закона. Пред което всички са равни. Съдебната система, раздаваща справедливост. Само така тя създава условия за доверие в обществото, това пък й осигурява правото да работи в условия на общоприет авторитет. 

Какво от тези неща имаме? Тук-там някакви медийни островчета, толкова самотни в усилията си да бъдат обективни и независими, че повече подчертават липсата на медии, отколкото да я запълват. И тук-там някакви съдии и прокурори с остатъчна почтеност, които не могат да преборят никаква вятърна мелница, защото всички останали ги убеждават, че мелницата просто я няма. 

Какво има в чинията?

В такъв случай – след като в чинията няма нито пиле, нито ориз, - защо си мислим, че са ни сервирали пиле с ориз? Демокрация, разбира се, е и многопартийната система – това го имаме, - в която партиите се състезават на избори. Честни избори. И ето какво правим в тези дни ние: абсолютно сме убедени, че изборите са предрешени, манипулирани, с нагласени резултати и обвиняваме демокрацията за това. При нагласени избори няма как да обвиняваме демокрацията, защото нея просто я няма. Защо тогава, вместо да се борим да я има, я обвиняваме за неща, с които тя е несъвместима? Не ни ли идва на ум, че демокрацията наистина може да носи вина, но не защото я има, а защото я няма?

Нещо друго ядем, не е пиле с ориз. Предлагам ви две други рецепти с описани съставки, вие преценете какво са ни сервирали – демократура или диктокрация. Това са имена на местата, на които се намираме, когато сме тръгнали от тоталитаризма и се преструваме, че вече сме пристигнали на мястото на демокрацията. 

Демократура е името на безпомощния плурализъм, тя е карикатурата на демокрацията. Тя показва, но нищо не доказва. Започва, без да завършва. Тя е опиянението, в което ти се струва, че нещата вече са станали други. Тя е времето на пожелателното мислене.Тя е обещанието за демократична пролет, която не може да дойде, защото зимата знае как да не си отиде. 

Диктокрацията е имитацията на демокрация. Тя е декоративен плурализъм при наличието на една-единствена господстваща сила.  Диктокрацията е пиеска с един главен герой, който прави големи усилия да не се разбере, че става дума за обикновен моноспектакъл. Главният герой се клонира в най-различни роли, за да поддържа интереса на публиката. Сюжетът се сглобява по класическата формула на сапунките. Главният герой е добър, но е жертва на лоши хора. Всеки от героите е в една явна и в една много тайна  коалиция. Накрая доброто ще победи, но никой не ти казва кога е краят, казват ти само, че следва 2435-а серия.

Тази теория пък е на Томас Кародърс. Но не вярвам Бойко Борисов да е чел Journal of Democracy пред 2002 година, когато е публикувана. Ще чака той някой си Томас Кародърс да му каже как се управляват българи…

Коментари

За словоблудството и словоблуждаенето

В духа на стройната комунистическа логика другарката Седларска ни е казала следното: Медиите са продажни, непочтени и обслужват мафията, съдът е продажен, непочтен и обслужва мафията , но виновен за това е... Бойко Борисов, който няма власт нито над медиите, нито над съда. Благодарим ви, другарке. И моля, не ни убеждавайте, че единият парламентарен член вповече в прокурорската квота на ВСС е истинската и неподправена "реформа", която ще промени всичко в страната - ние отдавна сме убедени от другарите Кънев и Иванов, Ристю. Затуй и толкова ви уважаваме всичките, просто колчем видим джурналист от олигархична медия като тази или другите две - на Прокопиев, одма се надупваме като дервиши и вместо да викаме "Аллах, аллах", вием възторжено "вЕрваме ви, вЕрваме ви". Без майтап. Я да видя как беше... "Тук-там някакви медийни островчета, толкова самотни в усилията си да бъдат обективни и независими..." Буха-ха-ха-ха... Ама, другарке, ти сериозно ли? Джамджиева, вкарайте малко усещане бе, тия хора съвсем се чалдисаха. Да не им давате да пушат трева, преди да седнат да текстотворят? Боже, Боже...
Инспектор Стрезов's picture
Инспектор Стрезов
Инспектор Стрезов

Ах, другарю Матросов!

Как смее някой да петни светлия Му лик?! А впрочем нещо по темата за нищонеправенето и нищонеказването имате ли? Няма нито желание, нито способности за действия драги ми гербере. И никакви оправдания тук не минават.

Ех, Аватаре,

Толкова си чувствителен на тема Бойко Борисов... Страдаш като подмината застаряваща девица, браниш като разярена лъвица малките си... Да взема да ви запозная, може пък да те хареса?
 's picture

Радев

Радев

Готино...

"Свобода е правото да говорим, демокрация е когато ни чуват"

Седларска с тази кратка сентенция за мен беше по-точна. "Свободните" медии: "През медиите явно се дърпат конците чак до ООН" - http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=32855 "независима и работеща съдебна система" започва и свършва с кохерентни съдебни решения. Де ги?

Браво!

Браво госпожа Седларска ,че ни напомняте още веднъж в каква карикатурна псевдодемокрация живеем. И какво от това! Само се задействат първичните инстинкти на аватарохерувимските плазмодии, които стоят като стар турчин на кьоше и дебнат някой да не опръска светлия лик на Булгаристан Баба. Всички вече знаем какво предстои на изборите, всички сме убедени, че костинбродчетат ще плъзнат в деня на изборите като презрели бабици на гладко шосе и ще пукнат отново гумите на колелото на мечтаната демокрация. До този ден и малко след това все това ще се повтаря, и херувимчетата ще се щурат да отричат и се плюнчат . Не е ли по-добре гражданското общество да предотврати това очаквано безобразие. Хайде, като избраха Пеевски - избухна вулкан от недоволства. Сега предстои нещо много, много по гнусно и отблъскващо. Само ще се констатира ли? Само ще си чесаме езиците ли? По добре да се замълчи ,да настане тишина и да се чуват само самодоволните кикотения на херувимоаватарската сган, щом друго нищо не можем да препречим.
 's picture

smarf

Клонинги

Страхотно и точно! Вероятно са минали някаква школа цветанките на герберската мисъл.
Фатмак  's picture
Фатмак  
Фатмак

Глупостите на госпойца Седларова са винаги досадни

и не е забавно да се коментират, но наръчници по нищоговорене има много преди 1976-та и сп. "Тайм", каквото госпойцата през 76-та също едва ли е помирисвала. Но за г-жа Цецка спокойно можем да предположим, че е запозната с великата творба на Илф и Петров "Златният телец", в който Великият Комбинатор създава наръчник, който очевидно е изплагиатстван от жалкия англоезичен преписвач в Тайм. И очевидно е непознат за иначе толкоз ерудираната госпойца.
 's picture

Zdravko Dunov

Поувлякла се е госпожа

Поувлякла се е госпожа Седларска от Христо-Радановите приумици, та е посбъркала относно СТЪЛБОВЕТЕ на демокрацията. ИЗБОРИ и ПРЕСА /МЕДИИ/ - това е класиката по въпроса за стълбовете на демокрацията. Но тъй като в сайта работят и журналисти, които безусловно БЯХА професионалисти, от време навреме си питам - тези жени и мъже действително ли не схващат защо българските медии НЕ са нито свободни, нито обективни? Между впрочем, въпросът изначално се формулира неадекватно. Българските МЕДИИ са напълно СВОБОДНИ в лицето на своите СОБСТВЕНИЦИ, но ЖУРНАЛИСТИТЕ в тези медии не са НИТО свободни, НИТО обективни тъкмо защото защитават, отстояват, изразяват ПАРЦИАЛНИТЕ интереси на собствениците. Тук се публикуват абсолютно ПРЕДНАМЕРЕНИ твърдения /Смилов и прочие.../, как можете да съчетавате подобни публикации с претенции за обективност? Дълбоко в себе си запазих и тая непоклатимо уважение към автентичната журналистика, но журналистика ли е това, което се прави тук и сега в България? Впрочем..., здраве на всички!

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.