“Каквато и партия да основем, неизменно се пръква една КПСС (Комунистическа партия на Съветския съюз).”

С този цитат на бившия руски премиер Виктор Черномирдин австрийският в. “Дер Щандард” онагледява политическия пейзаж в страната на фона на резултатите от парламентарните избори на 18 т. м. в Русия.

Авторът Андре Балин припомня кариерата на Черномирдин на апаратчик, тръгнала още по съветски времена. Така той бил наясно с начина на мислене на московската номенклатура.

Всесилната партия "Единна Русия" за пореден път потвърждава тезата на Черномирдин, посочва Балин и прави констатация:

“Рядко една победа е била толкова предвидима, както тази на "Единна Русия" на вота за Думата. Никой в Русия не се е съмнявал, кой ще обедини най-много гласове в страната. Във всички случаи обаче мащабът на успеха изненада политолозите и социолозите, тъй като е доловимо народното недоволство от правителството заради навлизащата в третата си година рецесия.”

Колкото и шизофренно да изглеждало в очите на западни наблюдатели, много руснаци прокарвали стриктна разделителна линия между Владимир Путин и управленския отбор на Дмитрий Медведев – добрия цар и лошите боляри.

“Медведев сам най-вероятно щеше да претърпи провал. Но предизборната битка беше предрешена, след като Путин се дистанцира от предишната си позиция като президент да е надпартиен и активно лобираше за "Единна Русия”, припомня авторът.

Според него намесата на Путин е била сигнал към две групи – армията от функционери в държавния апарат, които с административни лостове са били дължни да закарат пред урните “обичайните заподозрени” – униформени, дребни чиновници и други, чиято съдба зависи от публичния сектор. Така за пореден път се потвърдила тезата за КПСС.

Втората група обхващала средите на самите консервативни избиратели.

“Колкото и да са недоволните руснаци от вътрешната политика, повечето одобряват поведението на Путин на международната арена. След десетилетие на слабост и унижения по времето на Борис Елцин демонстрираното сега зад граница самочувствие е балсам за много руски души, макар това в чужбина да се приема като пуберитетни изхвърляния”, смята Балин.

Той е убеден, че населението на Русия ще продължи да се обединява около Путин като силен лидер, докато се обострят отношенията Изток-Запад по повод конфликта в Украйна, зародил се преди две години.

“Добре би било, ако още отсега се разбере, че след сегашната успешна генерална репетиция през 2018 г. Путин поне още веднъж ще се яви на президентски избори за поредните (вероятно не последни) 6 години”, посочва авторът.

Той е на мнение, че при подобна “управлявана демокрация” тревога буди липсата на актьори на политическото игрално поле.

Балин припомня, че последният силен опонент на Путин е бил Евгений Примаков и то през 1999 г. (тогава се е подготвя идването на власт на Путин. Той става временен президент, посочен от Елцин, през януари 2000 година, а през май е избран за титуляр б.р.) След това стопанинът на Кремъл навреме се е справял с потенциални противници.

“Монополизирането на политиката има много детайли – премахването на независими медии, задушаването на опозицията или ликвидирането на гражданското общество. При парламентарните избори за Думата се появиха първите странични явления. Мизерно беше участието във вота при близо 48 на сто от имащите право на глас. Политическата апатия е опасна, тъй като така Русия е заплашена от застой, включително в икономиката. Комуто е безразлично какво се случва в страната в сферата на политиката, то той няма да се ангажира и с нейното икономическо развитие”, заключава публикацията в “Дер Щандард”.