"Боговете помагат на онези, които си помагат сами"
Езоп

*Тази статия беше написана преди два месеца и авторът бе решил да не я публикува. Но последвалото развитие на темата го накара да промени мнението си.

Още не беше приключила срещата между президентът на Съединените щати Джордж Буш и на СССР Михаил Горбачов на един кораб край бреговете на Малта, която се проведе на 2-ри и 3-ти декември, 1989 година, а вече беше започнала съветска дезинформационна кампания. Пускаха се слухове, че двете свръх сили са се разбрали за известна демократизация на Източна Европа, но същевременно има тайна договореност - съветските сателити да останат в сферата на съветското влияние. Или поне за някаква форма на финландизация на този регион.

Тогава тези слухове често се пускаха чрез скептични дисиденти, които не подозираха, че са всъщност манипулирани. Имаше сериозни исторически основания за това, като споразумението в Ялта от 1945-та година или липсата на реална западна подкрепа за унгарското въстание през 1956-та година. Разбираемо беше, че много хора се опасяваха дали отново Източна Европа няма да остане под някакъв, макар и по-мек контрол от Москва. Говоря не само за България. Така беше във всичките сателити на Съветския съюз.

Сега отново се претопля някогашната манипулация, но вече целта е друга. Руските дезинформационни центрове започнаха кампания, която се старае да внуши, че Съединените щати са дали гаранции преди 27 години, че НАТО няма да се разширява на изток. Но тъй като на срещата край бреговете на Малта не беше подписан договор, сега се твърди, че тези гаранции били  дадени устно и поради наивност не били скрепени с подписите на Буш и Горбачов. Или с други думи - процесът на промени е бил уговорен така, че да бъде удобен и за Кремъл.

ПРИНОСЪТ НА ЗАПАДА ЗА "УСПЕХА" НА БЪЛГАРСКИЯ ПРЕХОД - НЕВИДИМИЯ ДУХ НА ЯЛТА

Моята изненада идва от друго обаче. Несъзнателно към тази дезинформационна кампания се присъединяват и почтени хора, които внушават, че Запада има основен принос за несполуките на прехода в някои страни и на първо място в България. Отново същата продажба като след Втората световна война, но не с кървавата цена по курса на рублата от 1945-та година. 

МИХАИЛ ХАЗИН: ТРЪМП И ПУТИН ЩЕ ПОДЕЛЯТ СВЕТА НА НОВА ЯЛТА

И пак се вади плашилото Ялта. Действително, страни като България, където нямаше силно и добре организирано дисидентско движение, имаха нужда от по-сериозна подкрепа. Но да се говори за някакъв "дух" на Ялта в началото на промените в България е най-малкото преувеличено. A пък да се спекулира с опасността за нова Ялта днес е невярно и непродуктивно. Изглежда дълбокото разочарование от мъчителния преход у нас е довело до погрешното тълкуване на тогавашните събития, което пък води до грешни анализи за сегашните събития.

Никога Съединените щати не са обещавали на Москва, че НАТО няма да бъде разширявано и никакъв "дух" на Ялта, видим или невидим, не бива да се търси. В началото на 90-те години на миналия век бяхме свидетели на гигантски по мащабите си промени, каквито рядко са наблюдавани в човешката история. При това без да е водена гореща война. За кратък период се разпадна Съветския съюз и същевременно беше обединена Германия. При наличието на подобни стратегически свръх-задачи, а като се има предвид, че в същия период се водеше и войната в Залива, е нереалистично да се очаква, че Съединените щати и изобщо Запада ще могат да отделят повече внимание на вътрешните преобразования в България.

В същия период започнаха и войните в съседна Югославия. За никаква американска сделка с ръководството на преименуваната комунистическа партия не може и да става дума. Нито пък изобщо има такава западна външно-политическа доктрина. Пожелателното мислене е едно - реалната картина - съвсем различно нещо. А конспиративните теории за някаква "оферта" на Лилов и Луканов, приета от Запада, изобщо не бих коментирал. Още повече, че самият аз бях участник в първото правителство на СДС, най-ожесточено атакувано и оклеветявано от същите тези Лилов и Луканов или техните маши и би ми било много удобно да се включа в общия хор на обвинителите на Запада.

Да, жизнено се нуждаехме от повече разбиране и подкрепа тогава, това е безспорно, но една недалновидна политика не е равнозначна на тайна сделка. А само броени години след това СДС(ОДС) спечели президентските избори и абсолютното мнозинство в Народното събрание. Беше овладяна властта на всички равнища. Какво им са виновни Съединените щати или Западна Европа за липсата на реални реформи? Или за предаването на икономиката в ръцете на номенклатурата? И това ли е част от сделката? А именно повечето от днешните проводниците на тезата за "нова Ялта" заемаха възлови позиции в онези години.

За какъв "дух" на Ялта може да става дума, след като всичките държави в Източна Европа, които някога членуваха във Варшавския пакт, сега са част от НАТО? Всичките тези някогашни московски сателити са в Европейската общност.  

Действително в България все още важни сектори на икономиката, като енергетиката, например, се контролират от Москва. Кога обаче "Нефтохим", най-голямата рафинерия на Балканите, падна в руски ръце? Но говорейки за по-късен етап -  все пак бяха прекратени трите важни за Русия енергийни проекти. Или така нареченият Голям енергиен шлем. И това стана с реалната подкрепа на Запада. Действително съществуват сериозни проблеми в съдебната система, но просто няма как да се очаква Европейският съюз да "назначи" холандски главен прокурор. Процесът е бавен, плутокрацията пречи, но все пак стъпка по стъпка страната върви напред. Разбира се, ще бъде благоприятно ако България получи допълнителна подкрепа. Но тези призиви не бива да се обличат в дрехата на внушенията за обреченост. Нито пък да се фокусира върху "вината" на Запада за неуспеха на българския преход. 

Една от най-важните цели на руската информационна война е да се подкопава доверието в западните политически, икономически, та дори и културни модели. И тази информационна касапница хваща корени в България. Разочарованието от трудния преход се проектира не толкова върху българското задкулисие, колкото върху западните модели. Наблюдава се нарастване на анти-европейските и особено анти-американските настроения. Тези успехи на руската пропаганда в България не бива да се поощряват, като се сипва "ялтенско" масло в руския огън. 

Или с други думи - необходима е безспорно  по-голяма западна подкрепа. Но нека като се призовава към това да не се правят неуместни сравнения между Малта и Ялта, та дори и да се слага  знак за равенство между първите години на промените след падането на Берлинската стена, с първите години на Сталиновия контрол над Източна Европа, довело и до изграждането на същата тази стена.

Убеден съм, че някои анализатори, които високо ценя и нямам никакви основания да подозирам в задни мисли, използват метафората "Малта/Ялта" с искреното желание да предупредят за опасностите пред европейската и атлантическата сигурност. Така е. България изостава от останалите бивши съветски сателите. Но нека политическите коментатори потърсят други изразни средства и исторически сравнения. Защото една от големите опасности в едно демократично общество е чувството, че от нас нищо не зависи. 

Това беше именно оправданието на много интелигентни и способни хора преди 10 ноември, 1989 година, които не поведоха борбата срещу комунистическия режим в България. Всички сме чували през онези години: "От нас нищо не зависи". Или: "Великите сили са се разбрали". Или: "Всеки опит е обречен на провал". Не такова беше обаче кредото на Вацлав Хавел, например. Дали чешкият драматург и по-късно президент не е познавал ялтенските договорки? Или не е знаел за потушаването на унгарското въстание? Но дори след пражката пролет и съветската окупация на Чехословакия той продължи да се бори, а не да се надява единствено и само на Запада. 

Старото българско заболяване - да не си свършим работата сами, а да чакаме някой отвън да ни помогне, води до сурогатна свобода и в политическо, и в икономическо отношение.

Така се стига до обезсърчаване и чувството за обреченост. Хората се отдръпват  от обществения живот, превръщат се във вътрешни емигранти. Ясно съзнавам, че моята теза няма да се хареса на мнозина. Свикнахме да не търсим вината първо в себе си. Просто така е по-лесно, по-удобно, пък и модерният популизъм го изисква. 

Работата е там, че няма по-страшна "Ялта" от кримския синдром в собствените ни глави.