От две години си имаме министър на туризма. От две години, този министър е принуден да се занимава с много странични теми и да отговаря на очеизвадни глупости, които „експерти” развяват из медийното пространство.

Ангелкова е принудена да обяснява за храсти и дървета, които трябва да се окастрят, за да се развива туризма. Тук министърът на туризма влиза в обувките на министър на екологията – доста неприсъща роля. Ангелкова е принудена да се обяснява и за строителни разрешителни на хотели и дори публична инфраструктура. Тук пък трябва да се превъплъщава в министър на регионалното развитие и кмет едновременно – още по-странна работа. Ангелкова е принудена и да обяснява на народа кое е вярно в историята, кое не е вярно, коя част от културата ни е хубава и коя – лоша. Тук изведнъж тя влиза в кожата на странна кръстоска между министър на културата и министър на образованието. Има-няма Ангелкова е принудена да отговаря и на медийни въпроси свързани и с контрол над търговията – дали някой си чукал касови бележки в бар на морето. Какво ще „дири баба си“ министърът на туризма в ролята на шеф на НАП – един Бог знае.

И тук би трябвало да стигнем до въпроса, с какво точно би трябвало да се занимава министъра на туризма?

Първо, министърът трябва да управлява промотирането на държавата като дестинация, но само чрез инструменти, които предприемачите по една или друга причина не успяват да използва ефективно. Например, националните маркетинг реклами на друсащи ръченици девойки в народни носии и лозя с напращели гроздове не са такъв инструмент. Ако погледнете CNN или BBC, ще видите, че такива национални маркетинг реклами се пускат предимно от бедни и развиващи се икономики от Африка и Изтока. Ефективният национален маркетинг е чрез т.н. celebrity endorsements – известни личности, които открито споделят добре прекараното си време в дадена държава. Ангелкова направи именно това с холивудските звезди, пребиваващи в България. Смея да кажа, че фейсбук постовете на холивудските звезди за България вероятно са донесли повече ползи за нашия туризъм от всичките ни национални маркетингови кампании, правени някога и взети накуп.

Второ, министърът трябва да обединява предприемачите в туризма и да ги мотивира да гледат в една посока, а не да ги управлява. За разлика от огромния си успех с холивудските звезди, тук опитите на Ангелкова засега по-скоро се провалят. И то не мисля, че е по нейна вина. Първо в индустрията както се казва „много вожд и малко индианец” – почти всеки собственик на хотел или туристическа агенция иска да си има своя асоциация. Второ, Ангелкова е под публичен натиск да промотира видове туризъм, които в България нито са особено популярни, нито има значим потребителски или инвестиционен интерес към тях. Колкото и да са популярни китениците, ръчениците и копанките като еманация на българския туристически потенциал във фейсбук, надали има много чужди туристи в България, които са дошли с цел да гледат именно тях. Почти всички чуждестранни туристи искат няколко простички неща – интересна история/легенда, поради която да посетят страната, хубав хотел, прилична инфраструктура, вкусна и неособено скъпа храна, свободен достъп до алкохол и понякога хазарт (да не си заравяме главите в пясъка защо една камара богати израелци идват у нас всяка година, целогодишно). Министър Ангелкова не трябва да се вслушва в съвети на „експерти”, които предлагат да обикаля и да се опитва да популяризира копанки и схлупени селски къщи в недостъпни баири, защото няколко фейсбук трола и ТВ водещи я натискат. Министър Ангелкова трябва да продължи с усилията си да обедини предприемачите в предлагането на все по-качествени услуги по гореизброените области. И държавната подкрепа по линия на европрограми трябва също до бъде фокусиран в тези области.

Трето, работата на министъра на туризма е да работи заедно с министъра на културата и предприемачите и да решат кои да са тези легенди и истории от България, които биха станали популярни по света. Туристите отиват в Гърция не за да видят само полусрутения храм, наречен Акропол, намиращ се на недостъпен чукар над Атина, на който хилядаа души получават топлинен удар всяка година (понякога с фатален край). Те отиват там, за да видят дома на Зевс, Хера, Аполон и цялата плеяда враждуващи между себе си гръцки богове. Туристите отиват в Рим не за да видят полусрутена арена, доизградена бутафорно от Мусолини. Те отиват там, за да видят Колизеума – дома на най-кървавия от кървавите спортове в историята, в който рамо до рамо са се били роби и императори. Туристите отиват в Лувъра основно за да видят Джокондата – може би най-мистериозната картина в историята, в която легендарният изобретател Леонардо да Винчи е закодирал какви ли не тайни. Туристът иска легенда, мит, история, фантазия, дори, ако щете, красива лъжа – туристът често иска да бъде излъган, само и само за да разнообрази своето обикновено сиво ежедневие. И тъй като индивидуалните предприемачи нямат правилните стимули, за да работят в тази насока, то това би трябвало да е важна задача за министъра на туризма.

Видно от това, че 2016 ще е най-добрата година в историята за българския туризъм, то Ангелкова и екипът й съумяват да си вършат работата добре (Не, не твърдя, че само заради екипа на МТ е толкова добра за туризма 2016 г.). Ако спрем да я караме да се занимава с глупости и несвойствени дейности то ресорите на други министри, ще има повече време и сила да си върши работата още по-добре.

P.S. „Дебатът” дали са красиви костюмчетата и полите на министъра на туризма е пропуснат нарочно в тази статия, колкото и да е популярен във фейсбук. Просто, защото е малоумен. И предполагам че се води или от политически мотивирани хейтъри или от „експерти”, които са поискали нещо от Министерството на туризма и не са го получили.