„Германският червен кръст организира поредната акция по събирането на ненужни дрехи и обувки, оставяйте ги на определените за целта места”.

Такива  съобщения периодически се намират в пощенските кутии, но може и изобщо да не са от Червения кръст, а от напълно неизвестна организация. Пък и винаги е по-удобно да се възползва човек от стационарните контейнери, разположени достатъчно нагъсто и снабдени с точни указания какво заслужава да попадне в тях и какво – не. Нерядко пише и за какво се предназначава изхвърляното – например, за Мозамбик, в който случай старият вълнен пуловер не би трябвало да има място в контейнера, но заминава. А съдбата му оттам-нататък може да бъде всякаква – зависи от това дали ще попадне в ръцете на Червения кръст, на общината или на някоя частна фирма.

„Непрозрачен бизнес”, „медал с две страни”, „отлична далавера” – определенията, вдъхновени от бизнеса със събирането на старите дрехи в Германия, са доста цветисти и свидетелстват, че не всичко е такова, каквото изглежда – даряваш, за да помогнеш на нуждаещи се (на което, впрочем, са готови 80 процента от германците). Да, ама не – на пътя към крайния потребител са се наместили най-различни звена, далеч не всички от които най-почтени, и се възползват от добронамереността на дарителите, за да припечелят доста добре.

„Внимавайте къде оставят старите си дрехи, за да сте сигурни, че ще изпълнят предназначението си”, препоръчват медиите, които почти ежедневно разкриват един или друг спекулант, поставил контейнер без да има никакво право на това.

По отношение на Червения кръст поне няма съмнения – със своите 900 контейнера, разположени из цяла Германия, той събира към три хиляди тона стари дрехи годишно. „Тези дрехи се продават на фирма, с която работим”, посочва говорителят на организацията Мартин Ербелинг. Това, което не става за носене, се рециклира, а годните за следваща употреба дрехи се изпращат в развиващите се страни – предимно в Африка. Там вече се превръщат от дарение в стока – продават се за минимална сума, за която друго не би могло да се купи.

Печалбата от тон стари дрехи на световния пазар е между 200 и 400 евро, но ако Червеният кръст насочва 100 процента от приходите за финансирането на своята благотворителна дейност (13,5 милиона евро през 2013 г.), има частни фирми, за които този бизнес си е чиста печалба. Именно те  „отмъкват” чрез незаконно поставени контейнери немалка част от събираните по 1 милиона тона годишно дрехи.

„Имайки предвид това количество, просто няма как да се допусне, че всички дрехи се изпращат на нуждаещи се, дори и ако се отчетат новопристигналите бежанци”, посочва Томас Алман от съюза Fairwertung (обединяващ 120 организации, които събират стари дрехи за социални цели).

Според него със старите дрехи в Германия годишно се прави оборот от между 600 и 800 милиона евро, а годишната печалба от един контейнер се изчислява на около 2000 евро. „За нея обаче се водят люти битки”, посочва Алман и споделя предположението, че в Германия има между 10 000 и 20 000 незаконни контейнери – т.е. такива, които не разполагат със задължителното разрешение да бъдат поставени на съответното място.

Какво съдържа контейнерът

Средно 55 процента от изхвърлените дрехи могат да бъдат носени и по-нататък. Два до четири процента са с особено добро качество и се продават директно на магазините втора ръка в Германия и Западна Европа. Шест до осем процента се определят като първо качество, 30-32 на сто – като второ. Те заминават към Източна Европа, Африка и Средния изток. Това, което не става за носене, се преработва за парцали, или общо в употреба влизат 90 процента от текстила. Останалото се изхвърля според правилата.

Данните са на съюза Fairwertung

И ако преди кражбите от контейнерите са били по-дискретни, днес може да се случи и цял контейнер да изчезне, метнат в каросерията на някой камион.

Град Фридберг, в провинция Хесен, например, бил попаднал на мушката на банди от Източна Европа, които нееднократно плячкосвали местните контейнери със стари дрехи. А плячката по незнайни пътища вероятно се изнася в чужбина, предполага Томас Алман. Или пък не – щом е пълно с фирми, преработващи дрехите, които въобще не се интересуват от техния произход.