По време на 33-годишната ми кариера в Централното разузнавателно управление (ЦРУ), служих на президенти и от двете партии – трима републиканци и двама демократи. Бях до президента Джорд Буш младши, когато ни нападнаха на 11 септември. Бях до президента Барак Обама, когато убихме Осама бин Ладен през 2011.

Не съм регистриран нито като демократ, нито като републиканец. В последните 40 години съм избирал да подкрепям кандидати и от двете партии. Като правителствен служител винаги съм запазвал за себе си своите предпочитания.

Стига вече. На 8 ноември ще гласувам за Хилъри Клинтън. От днес до тогава ще направя всичко по силите ми, за да съм сигурен, че тя ще бъде избрана за нашия 45-и президент.

Силно вярвам в две неща, които ме накараха да взема това решение. Първо, г-жа Клинтън е високо подготвена за главнокомандващ. Вярвам, че тя ще изпълни най-важното си задължение като президент – да опази страната сигурна. Второ, Доналд Тръмп не само не е подготвен за тази работа, но може също да застраши националната ни сигурност.

Четири години работих с г-жа Клинтън, докато тя беше държавен секретар – най-често в „Ситуационната стая“ в подземието на Белия дом. По време на тези изключително важни срещи, я видях като подготвена, внимаваща в детайлите, разсъждаваща, любопитна и готова да промени позицията си, ако й представиш силен аргумент.

Видях също нейната посветеност на сигурността на нацията; убеждението, че Америка е изключителна държава, която трябва да има лидерска роля в света, за да остане сигурна и просперираща; разбирането, че дипломацията може да бъде ефективна, само ако страната е възприемана като готова да използва сила при необходимост; и най-важното - нейната способност да взима най-трудното решение от всички – дали да постави в опасност младите момичета и момчета на Америка.

Хилъри Клинтън защитаваше от самото начало акцията, която въздаде справедливост на Бин Ладен, за разлика от някои от нейните най-важни колеги в Съвета по национална сигурност. По време на първите дебати за това как да реагираме на сирийската гражданска война, тя подкрепяще по-агресивния подход, който вероятно би попречил на „Ислямска държава“ да се укрепи в Сирия.

Никога не съм я виждал да намесва политиката в „ситуационната стая“. Всъщност, видях точно обратното. Когато някои искаха да отложим атаката срещу Бин Ладен с един ден, за да не смутим традиционната вечеря с кореспондентите в Белия дом, тя каза: „Майната й на вечерята с кореспондентите в Белия дом!“

Тръмп е точно обратното на това и няма никакъв опит в националната сигурност. Още по-важно, демонстрираните черти от неговия характер по време на предварителните избори подсказват, че той ще бъде слаб, дори опасен главнокомандващ.

Сред тези черти са очевидната нужда да се самоизтъква, свръхреакцията, когато си въобрази, че някой го е обидил, склонността му да взима решения на базата на интуиция, отказът му да променя позициите си на базата на нова информация, обичайното му незачитане на фактите, нежеланието му да слуша другите и липсата му на уважение към върховенството на закона.

Опасностите, които произтичат от характера на Тръмп, не са само потенциалните рискове, ако той стане президент. Те вече застрашават националната ни сигурност.

Президентът на Русия Владимир Путин е разузнавач от кариерата, обучен е да разпознава слабостите в хората и да се възползва от тях. Точно това направи той по време на предварителните избори. Путин усети слабостта на Тръмп към похвалите. И той отговори точно както Путин беше планирал.

Путин е велик лидер, казва Тръмп, като игнорира факта на убийства и арести на журналисти и политически противници в Русия. Не забелязва, че Путин нападна две от съседните си страни и води икономиката си към срив. Тръмп също заема политически позиции в унисон с руските, а не с американските интереси – подкрепи руския шпионаж срещу САЩ, подкрепи анексирането на Крим, даде зелена светлина за евентуално руско нахлуване в Балтийските страни.

В разузнавателния бизнес бихме казали, че Путин е вербувал Тръмп като неосъзнат агент на Руската федерация.

Тръмп също подкопава сигурността с призивите си да се забрани на мюсюлманите да влизат в страната. Тази позиция, която ярко противоречи на основополагащите принципи на нашата нация, помага на версията на джихадистите, че нашата война срещу тероризма е война между религиите.

Всъщност, много мюсюлмани в Америка играят ключова роля в защитата на Отечеството, включително и човек, чиято самоличност не мога да разкрия – той ръководеше Центъра за борба с тероризма в ЦРУ почти 10 години и който има най-голям принос за това Америка да остане сигурно място след атаките от 11 септември.

Обучението и опита ми на офицер от разузнаването са ме научили да казвам това, което виждам. Това правех за ЦРУ. Това правя и сега. Нашата страна ще бъде много по-сигурна с президент Хилъри Клинтън.

...

Майкъл Морел е бил и.д. директор и зам.-директор на ЦРУ от 2010 до 2013. Мнението му е публикувано в New York Times. Преводът е на Клуб Z.