МЕЛИСА ХОГЕНБУМ, БИ БИ СИ

Франклин Во си спомня как като дете чул от учителката си приказка за принцеса, която имала танталова дилема. Ухажвана от двама мъже, тя не знаела кой от двамата да избере. Франклин се учудил защо не избере и двамата.

Това ранно прозрение определило живота му. Франклин никога не е оставал само с една връзка:

„В живота си не съм бил в моногамна връзка. Когато завършвах гимназия, отидох на бала с две момичета. Когато загубих девствеността си, също бяхме трима.“

Днес той живее с дългогодишната си приятелка, а заедно с тях е и нейният друг приятел. Понякога идва и дъщерята на партньора ѝ – тийнейджърка. Поддържа и четири дистанционни връзки с жени, които вижда с различна честота.

Франклин и неговите приятелки са това, като е известно като „полиаморни“ или „поли“, както предпочитат да се наричат в тази общност. Да бъдеш поли, означава просто, че можеш да имаш повече от един партньор едновременно, с пълната подкрепа и доверие между всички във връзката.

Полиаморията не се включва в анкетите на нито едно преброяване на населението, но има достатъчно основания да се смята, че е във възход. Чуват се дори призиви за признаването й, така както узаконяването на гей-браковете в Англия и САЩ. Всичко това повдига въпроса дали бъдещето на любовта няма да се окаже много по-различно от сегашните ни представи за романтика.

Но любовта винаги е била една и съща, нали? Мъж се влюбва в жена, следва сватба, появяват се няколко деца и двамата остават заедно в хармонична и моногамна връзка до края на живота си.

Съжаляваме, романтици. Картината на любовта не винаги е била такава, а и сега не винаги е. Полигамията – където се допуска повече от една съпруга – е била норма за много от нашите първобитните предци-ловци и събирачи. Моногамията започна разцвета си, когато нашите предци са започнали да усядат. Предпочитанията към нея се появяват освен всичко останало, и по икономически причини.

Промискуитетни маймуни

Хората, които избират полиаморията, за да не изневеряват на партньорите си, хвърлят светлина върху едно поразително противоречие относно моногамията в Западния свят: прелюбодеянието е широко разпространено. Мария Палота-Чиароли от университета Дийкин в Австралия посочва иронията, че масмедиите почти приемат изневярата като социална норма:

„Но когато става въпрос за етични не-моногамни отношения… това се счита за ненормално.“

Освен това повечето хора не са моногамни в истинския смисъл на думата: малцина остават с един партньор през целия си живот. Достатъчно е да погледнем нивото на разводите, за да видим, че поне от 1/3 от нас практикуват така наречената „серийна моногамия“, в която сменяме партньорите си с времето.

Моногамията е също изключително рядко явление и в животинския свят. Дори сред очевидно моногамните животни има много „допълнителни, екстра копулации“ или измами. Нашите най-близки роднини – шимпанзетата, бонобо и дори орангутаните – всички живеят във високо промискуитетни общества, което предполага, че и нашият общ прародител е бил любител на сексуалното разнообразие.

От тази гледна точка идеята, че моногамията е „естествена“ или „нормална“ за хората, е трудно да бъде подкрепена, казва Мег-Джон Баркър от Нотингамския университет:

„Както в много други отношения, така и в тази област цари голямо разнообразие.“

Това показва, че има повече от един вид любов между индивидите. И ако някои от тях работят за един човек или общество, това не значи, че могат да работи и за други.

Не по-малко от 83% от обществата по света позволяват полигамията, по оценки на културолози. Това прави по-лесно за бащите да делят и да споделят ценни стоки, като земята, с децата си. Моногамията по-късно бе похитена от романтичната любов на викторианците от идеалистичния XIX век.

„Идеята на сексуалната ексклузивност влиза в играта на доста късен етап“, казва професорът по право от Калифорнийския университет Хадар Авирам.

Дори днес моногамията е малцинство сред връзките.

Истински романс

Сега в играта на връзки влиза съвсем нов играч, поне за широката публика. През последните две десетилетия социолози, юристи и общественост показват все по-голям интерес към полиаморията и тя ги кара да преосмислят самата природа на романтиката.

Думата полиамория е използвана за първи път през 60-те години на ХХ век и на латински буквално означава „много любови“. Точно това и представлява, но говорейки за поли, трябва да уточним, че за индивидите имат не един начин да бъдат поли. Някои хора като Франклин имат партньорки и различни връзки извън дома. Други поддържат кратки и дългосрочни отношения. Трети живеят в големи групи заедно със своите партньори и другите партньори на техните партньори – това е така наречената „полиамория в семеен стил“. Единственото общо нещо са откритостта, разбирателството, доверието и приемането на всички замесени.

Както можете да си представите, поддържането на този вид връзки изисква много работа – така че да бъдеш поли изобщо не е лесно. Като за начало, поддържането на повече от една връзка едновременно поставя някои немалки логистични предизвикателства и изисква много комуникация.

„Нашите отношения са доста по-трудни“, казва Ив Рикърт, една от дългогодишните дистанционни партньорки на Франклин и съавтор на книга за полиаморията More than Twо („Повече от двама“).

Минаха няколко десетилетия преди да се появят първите научни публикации за този начин на живот.

„Полиаморията е предизвикателство за основните ценности на хората“, казва Тери Конли от Университета в Мичиган, която отначало среща трудности да публикува изследването си – според нея заради повсеместните пристрастия в полза на моногамията. Но изследването ѝ разкрива, че съществуват някои ясни ползи от и в полиаморията.

Като начало, в проучване от 2014 г. Конли открива, че полиаморните хора са склонни да поддържат повече приятелства, като резултат от повечето социални контакти. Те също така по-рядко прекъсват контактите след раздяла. Докато моногамни двойки, от друга страна, често намаляват контактите със своите приятели в първите, най-любовни етапи на своите отношения.

Конли също открива, че хората в поли връзки са по-добри в общуването и при тях ревността е обикновено е на по-ниски нива. В ново, все още непубликувано изследване, тя съобщава, че цялостното удовлетворение от отношенията може да бъде по-високо в поли връзките, макар и в друга по-ранна публикация от 2015-а да сочеше, че удовлетворението при моногамни и „консенсусните не-моногамни“ взаимоотношения е приблизително сходно.

Взимайки предвид всичките си открития, Конли смята, че семейните моногамни двойки могат да научат някои неща от поли начина на живот. Те могат например да използват сходни тактики на комуникация при решаване на конфликти.

„Идеята е, че в брака има твърде много стрес и той има нужда от повече кислород – казва тя. – Много от стратегиите, използвани в поли връзките, могат да помогнат за подобряването на брака.“

Социални стигми

За съжаление, положителните преживявания, описани от изследването, не винаги се превръщат в позитивно възприемане на полиаморните хора. В действителност поли лицата са изправени пред много стигми и една от най-големите заблуди е, че всичко е заради секса. Повече партньори означава повече клатещи се легла, нали? Това е често срещан възглед, който отчайва Франклин и Ева.

„Поддържам дългосрочни отношения, които продължават десетилетия – обяснява Франклин. – Има и по-лесни начини за намиране на секс, ако сексът е това, което ме интересува.“

Ева се съгласява:

„Поли иска много работа. Да се наслаждавате на живот с кратки свалки и случаен секс, са необходими далеч по-малко усилия, отколкото да поддържате дългосрочни отношения с петима партньори едновременно. В поли-взаимоотношения хората не търсят просто още една лесна победа в тъмното – те влагат емоции, обич, всеотдайност, приемат и доброто, и лошото.“

В изследването си Конли се натъква и на други по-фини стигми:

„Хората имат чувството, че моногамните индивиди са по-добри, по-отдадени един на друг.“

Хората дори възприемат моногамните като по-добри в съвсем произволни дейности – например разхождане на кучета, плащане на данъци в срок и грижа за зъбите.

„Това са стигми, с които се сблъскват и живеещите сами. Всичко това сочи, че е налице интензивен натиск към чифтосване, живот по двойки. Моногамията се е сдобила със сияещ ореол и всеки, който се отклонява от нейната норма най-вероятно получава негативно отношение –казва Конли. – Дори хората, които живеят в не-моногамна връзка смятат че моногамните отношения са с по-високо качество.“

Проблемът е, че това негативно отношение не засяга само възрастните в полиаморните отношения, но се отразява и на техните деца. Мария Палота-Чиароли е направила задълбочени изследвания за благосъстоянието на децата в поли семейства и казва, че основният проблем е това, което се нарича „дефицит на модела“. Това означава, че външните хора вярват, че децата са засегнати от начина на живот на техните родители по негативен начин, без задължително да е така.

„Изследванията сочат, че повечето деца са щастливи да растат с много възрастни – казва Палота-Чиароли. Те се възползват от добавена подкрепа по всяко време и от допълнително родителска роля в рамките на семейната единица. – Тези деца са по-проницателни и мъдри, и отворени към разбирането на многообразието от форми на религия и култура.“

Никой не твърди, че поли семействата са винаги съвършени – те се сблъскват със същите трудности като всяко друго семейство. Ева например все още живее в партньорство със съпруга си, но романтиката между тях вече я няма. Тя, също както и Франклин, има връзка с друга жена от 4 години. Франклин се е развел с първата си жена преди 18 години. И както във всяка връзка, разделите понякога са трудни, особено ако има и деца. Този вид проблеми са трудни за преодоляване, отчасти и защото поли-семействата нямат никаква законова подкрепа.

През 2012 г. допитване до 4 хил. полиаморни хора показа, че 76% от тях биха сключили законен брак, ако такъв беше възможен, докато 92% са съгласни, че „бракове по взаимно съгласие между няколко пълнолетни“ би трябвало да имат същия законен статут като браковете между двама.

Интересът към законни поли бракове може би възниква в резултат на подкрепата, оказана на еднополовите бракове, които в момента са разрешени във Великобритания, САЩ и други страни, казва Авирам. Поли активистите се опитват да се възползват от тази вълна. (Но тази връзка не винаги се харесва на ЛГБТ застъпниците заради хетеросексуалността на повечето полиаморни хора.)Въпросът, който си задават много хора, е защо полиаморията не може да получи подобно отношение?

„Истината е, че правната регулация на поли браковете може да се окаже много сложна заради твърде многото видове поли връзки. Няма две еднакви поли семейства“, казва Авирам.

За да получи законова защита, полиаморията вероятно първо би трябвало да бъде призната законно за ориентация – така, както е призната хомосексуалността. Тогава ще има причина поли индивидите да бъдат защитени с антидискриминационно законодателство. Засега обаче законовата дефиниция на сексуална ориентация включва привличане от противоположния или същия пол, или и двата. Но както показа едно изследване през 2005 г. във Великобритания, самите поли хора са раздвоени дали при тях става въпрос за идентичност или избор.

„Може би по малко и от двете“, предполагат Ева и Франклин.

Отношенията между хората са колективни и разнообразни и макар да сме много далеч от признаването на полиаморията, не бива да забравяме, че не сме еднакви и в любовта в цялото й многообразие.

Бел. ред. – със съкращения.

ПЛОЩАД СЛАВЕЙКОВ