- Изненадаха ли ни британците, г-н Вигенин, вчера до късно прогнозите бяха точно обратните на това, което се случи?

- Всъщност през цялото време шансовете бяха 50:50, въпреки че вечерта по време на гласуването и в края му прогнозите бяха, че британците ще гласуват за оставане в ЕС. Но не мисля, че има много изненадани от крайния резултат. Фактите са такива, каквито са и този изход беше очакван. Това е по-негативният вариант, макар че основните ефекти ще бъдат за самата Великобритания. Изходът от референдума обаче поставя под риск европейския проект като цяло. Причината е, че може да стимулира дезинтеграционни процеси и в ЕС, и в самото Обединено кралство. Реакцията на Шотланция е много категорична - там има много ясно мнозинство в подкрепа на ЕС и лидерите им заявяват готовност за втори референдум за независимост, само и само Шотландия да остане част от ЕС. Следващите година-две ще са труден период.

- Какъв ще е ефектът от Брекзит за България от една страна и за българите, които живеят там? 

- Ефектът ще е негативен, защото сега ЕС ще насочи голяма част от енергията си във вътрешните си проблеми и преговорите с Великобритания по нейното излизане. Ще се насочи и върху проблеми в други страни-членки заради опита на определени партии да използват антиевропейската тема вътрешнополитически. И ние като страна в георгафската периферия на съюза може да се окажем и встрани от основните дебати. Затова тук е ключово важно как българското правителство реагира и действа, какви позиции защитава. Това ще е важен тест доколко България като държава и политическите й лидери са в състояние да отстояват българския интерес в кризисна ситуация.

- А той е? Застрашени ли сме от вълна от евроскептицизъм, каквито са опасенията за други страни в ЕС?

- Иска ми се резултатът от британския референдум да се използва повече в позитивна посока, да си дадем сметка за проблемите, които доведоха до тази ситуация и бяха експлоатирани от антиевропейските сили във Великобритания. Важно е да седнем и да обсъдим сериозно реформите в ЕС, за да бъде по-полезен за гражданите си, по-адекватен, по-гъвкав. Интересът на България в краткосрочен план е веднага да се прецени какви биха били икономическите последствия. Случващото се днес може да предизвика икономическа криза преди още ЕС да е излязъл напълно от предишната криза през 2008 г. Ефектът на доминото, пред който е изправена в момента Великобритания, може да прелее в ЕС и това трябва да се предотврати.

Второ - ние имаме много голяма българска общност във Великобритания. Това са над 200 000 българи, които живеят, учат и работят там. В преговорите между Великобритания и ЕС, които предстоят, трябва да бъде защитен максимално техният интерес. Ние не знаем какво следва за гражданите, които в момента се намират във Великобритания, не сме само ние. Трябва да търсим сътрудничество със страни като Полша, Унгария, Литва и други, които имат големи свои общности във Великобритания. Но големият риск е, в зависимост от това какъв подход се възприеме за преговори, тези хора да загубят правото си да работят, правото си на социално и здравно осигуряване и да бъдат принудени да напуснат. Това, разбира се, би било сериозен удар върху България, включително и икономически. Оставям настрана темата с личните съдби, защото събитията могат да променят техния ход.

Между другото, с оглед и на Българското председателство на ЕС през 2018 г., трябва да знаем, че то може да бъде изтеглено с 6 месеца, защото преди нас ротационен председател на съюза трябваше да е Великобритания. Най-малкото нелогично ще е страна, която е решила да напуска ЕС, да председателства съюза. Ние сме една от най-проевропейските страни, но това бързо може да се промени, ако ЕС и неговите институции и лидери не са си взели поука от случилото се.

- Честито на Владимир Владимирович (Путин) - това беше една от първите реакции сутринта, когато стана ясен резултатът от референдума.  Първо я сподели френският посланик у нас Ксавие Лапер дьо Кабан. Тезата, че Москва има най-голям интерес от дезинтеграция в ЕС не е нова, а е и доста популярна. Вярна ли е? 

- Аз не бих направил този извод, защото не бива да се прибързва с оценките. Предстои да видим дали събитието ще доведе до повече единство в ЕС и един по-силен ЕС, макар и без Великобритания. Или ще стимулира поредица от подобни референдуми и дезинтеграция и в други страни. От нас зависи да избегнем втория вариант. А що се отнася до първия вариант - истината е, че Великобритания исторически винаги е била страната, която се противопоставя на по-силните интеграционни процеси в ЕС, винаги е разглеждала ЕС почти изцяло като икономически проект, а не като политически. И заради съобразяването с Великобритания европейската интеграция никога не е вървяла с бързите стъпки, с които много други страни-членки биха искали да се случва. 

- Значи ли това, че при определени условия напускането на Великобритания може да спомогне, вместо да попречи на стабилността в ЕС? И от какво зависи дали сме в началото на разпад или на по-силна консолидация на останалите 27 страни-членки?

- Истината е, че не бил дал никаква прогноза - много зависи какви ще са реакциите на това събитие. Ако се подходи умно и без излишни драми се започне разговор по същество как да продължим общия си проект оттук нататък, може да се окаже, че ще излезем по-силни. Всяка криза в ЕС, досега поне, го е правила по-силен. Но го има и другото - евроскептицизмът е силен и в други страни, не само във Великобритания.

- Във Франция вече националистите на Марин Льо Пен говорят за референдум и там...

- Аз си мисля, че страни като Франция и Германия ще бъдат последните, които ще тръгнат в подобна посока. В крайна сметка те са инициаторите на проекта за ЕС и не ми се вярва някоя от тях да позволи разрушаването му. Референдум за излизане на някоя от тези две страни ще значи край на ЕС. Но има някои по-малки страни-членки, при които, заради вътрешнополитически проблеми, може да се стигне до такива решения. Ако си припомним, всъщност този референдум във Великобритания е резултат от вътрешна игра на Дейвид Камерън, който искаше да си гарантира преизбиране, но се стигна до ситуация, която излезе от контрола му. Последиците са налице. Това е и голямата отговорност на европейските лидери - защото виждаме в почти всички страни-членки как заради краткосрочни политически ползи се минират стратегически цели пред Европа и ЕС. И накрая всички са губещи. Тук излиза и другият проблем, който неведнъж е изтъкван - липсата на силно лидерство в Европа, неспособността на днешните евпорейски лидери да задават посоката. Къде е днешният Митеран, къде е днешният Хелмут Кол, които оставиха ЕС на здрава основа, каквато я познавахме преди няколко години - това ме питат и мен понякога. Ако на ЕС му е писано да преодолее кризите си, ще се родят и лидерите. Има и други варианти, има и черни сценарии, но не ми се иска днес да говоря за тях. 

- Кое е голямото нещо, в което ЕС бърка, за да се стигне до Брекзит? 

- Причините са две. В някакъв момент ЕС сякаш позагуби посоката и смисъла си. ЕС се превърна в съюз на директиви и регламенти, разпределение на фондове, назначения в брюкселските институции и много хора започнаха да се питат кой е големият проект. ЕС тръгва като проект, който трябваше да гарантира мира в Европа следпоредицата от войни и го направи. След това трябваше да гарантира единството на континента след падането на Желязната завеса. Третата стъпка, макар и по-малка, бе да се сложи край на противопоставянето и войните на Балканите и това в немалка степен успя. И там някъде, като че ли, смисълът се позагуби.

Поредицата от кризи, като се започне с финансовата криза през 2008 г., показаха неспособността на ЕС в този му вид да реагира бързо, да решава бързо проблемите си, да бъде гъвкав и решенията да са добри за целия съюз. Като започнем с финансовата криза и грешни решения, свързани с мерките за ограничаване на разходите, които създадоха тежки социални противоречия в редица страни, след това бежанската криза, която имаше много сериозен отзвук с неспособността да се вземат мерки и работещи решения в продължение на година. Хората виждата едни безкрайни срещи на европейските лидери, от които нищо не произлиза. Мисля, ча това ерозира доверието на гражданите не само във Великобритания в смисъла от съществуването на ЕС. Затова европейските лидери сериозно трябва да подходят към решението на този проблем. Не искам отново да виждам след Брекзит безкрайна поредица от срещи на външни министри, на президенти и премиери, на които да се прелива от пусто в празно. Трябва да се действа решително и да излезем от тази криза ако не по-силни, поне не по-слаби.