Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Полтал "Култура":

Отвсякъде се чува, че Европа не е същата и ЕС няма никакво бъдеще. Сякаш бъдещето блика като нефт в другите континенти и в света като цяло. Залежите на бъдеще неусетно са се изчерпали повсеместно. Само допреди 20-30 години близкото минало беше пълно с бъдеще, ресурсите му бяха още неограничени. Помня лично това време с българската си памет. Политическата система се сменяше пред очите ни и златните жилки на демокрацията чертаеха един нов и хубав живот с отворени граници, нови правила, демокрация…

Сега стоим на ръба на едно задънено настояще, опразнено, несъблазнително, до голяма степен лишено от хоризонт. И нищо особено добро не очакваме в близките пет, десет или петнайсет години. Напротив, дебнат кризи – бежански, религиозни, икономически, екологически, етнически…

Неотдавна дъщеря ми (на 8), докато играеше с плюшените си животни, ги попита: Как сте днес, мили деца? После отиде зад тях и отговори: По-добре от утре. Такава е и нашата днешна ситуация – по-добра от утрешната. И никой вече не мисли за бъдещето с онзи ентусиазъм отпреди. Но можем ли да кажем Future canceled?

Бъдещето на Европа не е икономическа формула, нито само политическа договорка. Изгубването на смисъла, острият дефицит на бъдеще, меланхолията на Европа, приливът на имигрантска тъга или събуждащият се отново национализъм – това са предизвикателства, които искат промяна на стари ментални нагласи. Искат не просто нов разум, а ново, социално чувствително сърце. Трябва друга експертност и друга грамотност. И тук, както винаги, когато нещата станат безнадеждни, можем да кажем: да влезе литературата.

Кризите на Европа са и кризи на езика за нея, кризи на разказа за нея. Те не са само икономически, нито само политически, или поне не могат да бъдат обяснени само на този експертен език. Те са също ирационални, лични, кризи на смисъла. Но имаме и големи експерти по тях – Монтен, Камю, Кафка, Чехов, Томас Ман, Вирджиния Улф… Моля европейските експерти и политици да препрочетат тези автори. Когато говорим за тревожния човек днес, за ситуацията тук и сега, не бива да подценяваме литературата и културата. Защото това са дълготрайните активи и авоари на Европа. Днес, когато изпитваме сериозен дефицит на емпатия, това е особено важно, политически важно.

Ако има европейска ценност, изработена от културата, която не бих заменил за нищо – тя е съчувствието и милостта към по-слабия, към страдащия, към изгубилия надежда. Европа сега най-много се нуждае от емпатия. Да събуди емпатията си към другия, към различния, да чуе историята му, да разкаже своята и да продължат да живеят заедно. По-трудно е да уязвиш или убиеш този, който ви е разказал за себе си, децата или майка си. Защото човекът се превръща в човек, когато има история. Това е истинската метаморфоза – чудото на литературата и емпатията. Само такава Европа на емпатията има бъдеще.

Над 84 милиона жители на Европа са под прага на бедността. Невидима държава на бедността, пръсната из целия континент, която понякога прекосяваме, отивайки на работа, разхождайки кучето си сутрин в парка. Нейните най-тъжни граждани по това време оправят дюшека си от картони върху пейките. Тази държава вече е по-голяма от Великобритания или Германия. С бежанците тази държава ще расте. Нейните нови квартали са навсякъде, в Мюнхен, Лондон или Париж. Това, нека го кажем ясно, не е чужда държава. В нея живеят често и нашите родители. И не става дума само за инвестиране на пари, а за едни по-трудни инвестиции – на внимание и съчувствие. Тази държава също в някакъв смисъл е тръгнала да напуска Европа и ЕС. И трябва да говорим за нея, защото тя също не е изолиран остров.

„Господа, Англия е остров.” Известна е тази фраза, с която всеки път Жул Мишле започвал лекциите си. И постепенно студентите разбирали, че тук се казва повече от очевидното, че това определение минава отвъд географията. Днес, през 2016 г., със същата убеденост обаче можем да кажем друго. Господа, Великобритания е полуостров! Полуостров, който е част от полуострова Европа. Островите в свят като днешния са станали невъзможни. Броени дни преди референдума за оставане на страната в ЕС бих искал само да припомня едни други известни думи, на голям английски поет от XVII век, Джон Дън. Нека си ги припомнят тези, които искат Великобритания да напусне полуострова. (Обърнете внимание на заглавието, което обикновено пропускаме: „Молитви при извънредни случаи”.)

No man is an island, entire of itself; every man is a piece of the continent, a part of the main. If a clod be washed away by the sea, Europe is the less… any man’s death diminishes me, because I am involved in mankind, and therefore never send to know for whom the bell tolls; it tolls for thee. (John Donne, 1624, Devotions upon emergent occasions, Meditation 17)*

Скъпи Brexiters, това е новината днес, макар и идваща от XVII век: Великобритания не е остров. Човек не е остров. Нищо вече не е остров в свят като днешния.

...

Der Standard, 22.06.2016

Текстът е писан по покана на австрийския всекидневник, отправена към европейски писатели от различни страни по темата за Британския референдум. Сред останалите автори са Уилям Бойд, Мирча Картареску, Миленко Йергович, Софи Оксанен, Томас Венцлова и др.

 

*„Човекът не е остров

вътре в себе си затворен;

човекът има връзка с континента,

той е част от всичко друго;

отмъкне ли морето буца Пръст,

по-малка става територията на Европа…

Всяка човешка смърт ме намалява,

аз съм част от цялото човечество.

И затова недей да питаш

за кого бие камбаната:

тя бие за теб.“

превод Владимир Левчев

Ключови думи

Коментари

Развеселен

не е остров, но не и мравка или пчела, част от кошер, бурмичка в една огромна машина. Човекът е и индивид, и Личност. А съвременния мегаглобалистки проект забравя това и иска да създаде една изкустване заедност, в която всички живеем като инсекти, забравили история, традиция и култура. Ако това не се разбере, иначе хубавите послания в текста на Господинов ще останат загубени.

Много ти е харесала тази "заедност" и я пробутваш за щяло и нещяло. За какво "забравяне на история, традиция и култура" претендираш" Глобалният свят ли пречи на Фатмак и Ко да реват с пълно гърло "А люблю Россию. На хуй ГейЕвропа, бляд!". Глобалният свят ли препогреба 14-те съветски войничета, загинали преди 72 години кой знае от какво? Толкоз за нашето уважение към собствената ни история. А при културата глобалният свят е приемал и приема оперните ни певци и симфонични оркестранти в световни театри. В никоя страна от глобалния свят не са забранени клубове за изучаване на български народни танци. Преди няколко лета едно младо холандче ме изуми с познанията си за спецификите на български народни песни по региони. Това, че глобалният свят не харесва шкембе чорбата или бозата изобщо не ме обижда. И аз не харесвам китайската кухня и не мисля, че с това обиждам китайските традиции.

Тъжен

Защо не мога да си представя, как премиерът Борисов сяда и започва да чете Монтен, Камю, Кафка, Чехов, Томас Ман, Вирджиния Улф…

Фатмак

Защо не мога да си представя Тъжния другояче, освен като тъпанар, препостващ имена, които не е чел?

Фибата

Ами, Тъжен, не можеш да си представиш как премиерът Борисов сяда и чете, защото вярваш на опорните точки на Моника и може би не знаеш, че кампанията срещу него се финансира от Цветелина.

Фатмак

Нещо не ми е ясно, защо това гражданче е решило, че брекзит предполага Албионът да изпадне в тотална изолация? И с брекзит, и без него, Лондон ще продължи да е европейският финансов център, британските отбори ще продължат да ритат топка, изобщо, светът няма да се спихне. Да не говорим, че никой гласоподавател с право на участие в референдума не го е.е какво е списало някакво си нашенско нищожество. Българите в УК, колкото и да са прости, ще гласуват за оставане и бездруго.

Европа, въобще светът има нужда от нови ценности в Третото хилядолетие. За жалост християнството не беше усвоено, живеем с овехтели идеологии и гледаме на човека все още като на социално животно, макар вече и личност. Не! - човекът е много повече, той е бог в развитие. Тогава наистина човек не е остров, не може да бъде остров, а капка, напътила се в Океана. А там не може да има острови. Иначе - Великобритания едва ли ще напусне ЕС, но проблемите на съюза остават.

хайде да помислим

Антъни Хопкинс: Пазете се от тиранията на слабите. Те просто ви изсушават. Винаги се оплакват. Питам ги „Как сте?”. Те отговарят „Ах…” и започват да мрънкат и да се опитват да изсмучат силите ти. Познавам много такива хора, но не мога да си губя времето с тях!

Сия

Красиви утопични думи. От ХVІІ век се цитира прозрението на Джон Дън. Монтен търси смисъла на съществуването още по-рано, през ХVІ век. И ако оттогава не успяваме да превърнем начетеността и културата в ценност, какъв е шансът да го сторим сега, под натиска на морето от процеси, което отмива буца след буца?

Дара

Сия, мултикултурализмът уби Ренесанса и Просвещението! Той е диктатура на незабележими хора и доведе до невиждана посредственост. Изравняване, подравняване, терор на масовката! За каква култура става дума? За чия? С какви мерки измерваш начетеността и културата на един чех, сириец, исландец, португалец, китаец, индиец? Какво значи да си начетен - много информация или способност да я анализираш. Енциклопедия или аналитично мислене. Възпроизвеждане на данни или дълбаене в търсене на идеи? Тесен специалист или възрожденска личност? В 20 век трябваше да видим съчетанието на всичко изброено и духовен разцвет, но вместо това векът започна с болшевизъм и завърши с глобализация. Защо злонамерени хора така фатално повлияха на иначе образовани хора, които забравиха какво е толерантност и подскачат по медиите, демонстрирайки предразсъдъците си като Путин на мотор. Не може без идентичност, Сия, не може без котва, не може и без ориентир, не може само да се хвърчи, налага се и да се ходи по земята. Мултикултурализмът от букет стана бич. Англичаните излизат, защото искат отново да се чувстват британци! Какво искаме? Всеобща безличност и шарени балончета!

Сия

Мисля, че казваме едно и също.

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.