Константин Мишев е журналист, работил в Радио "Свободна Европа". Съветник на министър-председателя Филип Димитров. Живее в САЩ.


Г-н Мишев, след много години отново започнахте да пишете статии. Ние препубликувахме две от тях. Но те бяха свързани с историята. В спомени за миналото ли живеете?

Не, напротив. Занимавам се главно с мулти-медийни проекти  за бъдещето, които са за децата. Пък и на стари години имам деветгодишна дъщеря и съм далеч от спомените за миналото. Но като обработвах мои бележки от преди 30 години,  ми стана интересно да се разровя пак по теми, които съм смятал за важни тогава. Но ако продължа да пиша за Bulgaria Analitica, няма да е само за отдавна отминали неща.

Константин Мишев и дъщеря му.

Но Вие изрично ми казахте, че не желаете да разговаряме за някогашното ви участие в българската политика.

Депозирах спомените си от онези години, заедно с много документи с условието да бъдат отворени дълго след смъртта ми. Ако някой историк се заинтересува, разбира се, от тях тогава. Не искам да има живи участници. 

Десет-петнайсет години никой не споменаваше името Ви в печата. Изневиделица бившият началник на Отдел 03 на ПГУ на Държавна сигурност о.р. полковник Атанас Кременлиев се сети за Вас като Ви атакува, че сте замесен в това, което комунистическите служби наричат "анти-българска" пропаганда във връзка с обвиненията за участието на български разузнавачи в покушението срещу Папа Йоан Павел II. До този момент поне за това не ви бяха обвинявали. Защо сега?

Четох интервюто на Кременлиев в един сайт. Не зная дали е писал нещо срещу мен също и в книгата си, която с толкова фанфари беше рекламирана в края на март.

Не съм отразявал самия  процес. Това правеха колегите ми в Мюнхен. Нито пък съм публикувал статии било в чуждия, било в емигрантския печат по този въпрос. Писал съм кореспонденции от Ню Йорк как се коментира процесът от американски политици или от тукашния печат. Това е работата на един кореспондент. Чак в края на 1989 година направих една поредица по радиото с името "Истината за българската следа". Там ставаше дума не само за процеса срещу Сергей Антонов, а за множество други случаи като убийството на Георги Марков в Лондон или сделките с оръжие и наркотици, за които беше обвиняван българският комунистически режим. Интервюирах много хора, сред които безспорно и Клеър Стърлинг и Пол Хенци, които писаха книги, както за покушението срещу папата, така и за други операции на Държавна сигурност. 

Водещата идея на тази поредица беше именно да се стигне до истината, след като бъдат разсекретени архивите на Държавна сигурност. И докато е текла тази поредица, същата Държавна сигурност е унищожавала голяма част от архивите. Важна част от тези документи, особено на Първо главно управление или външното разузнаване, е изпратена в Москва. Има много сведения, че и партийният архив е бил изнесен, а си подпалиха Партийния дом за камуфлаж. Не съм оптимист, че тези архиви някога ще бъдат върнати на България. Ами Русия дори не връща откараните в Москва сандъци с български документи през октомври 1944 година. Нито протоколите от разпитите на регентите, на няколко министър-председатели, на началници на Генералния щаб, които са били разследвани в съветската столица.

Смятате ли, че Сергей Антонов или другите двама българи са участвали в организирането на покушението срещу папата?

Не мога да правя предположения по този въпрос. Антонов беше освободен поради липса на достатъчно доказателства. На практика въпросът е открит и до днес. Какво ново научихме оттогава? На практика само един прикриван факт, че все пак Антонов е бил вербуван от външното разузнаване. Нищо повече. Да сте чули за разследване на връзките на Държавна сигурност със "Сивите вълци" или с други терористични организации? Не. За контрабандата с наркотици? Не. Имам неопровержими доказателства например за изнасяне на оръжие за африкански държави през 60-те години със самолети на гражданската авиация. Огромно престъпление. Те отричат всяка от своите операции. Все пак вече знаем повече за убийството на Георги Марков благодарение на труда на журналиста Христо Христов. За писателя казваха същото, както и за покушението срещу П апата. Няма такова нещо - това е анти-българска кампания. Отричаха, че са отвлекли и ликвидирали Борис Арсов, отричат за Владо Костов... Именно затова  унищожаваха или изпращаха в Москва архиви - за да могат по-късно да отричат.

Така че, нямам отговор на въпроса дали ръководените от Съветския съюз секретни служби имат участие по един или друг начин в покушението. Нито има как да зная, нито как да направя смислено предположение.

Но защитникът на Антонов професор Консоло каза...

Чакайте, чакайте! Един адвокат не може да говори друго за своя клиент. Няма нищо по-нормално да продължи да отстоява тезата си дори и след смъртта на Антонов.. Само че ми направи много лошо впечатление как грубо манипулираше хората с твърденията си, че нито един италиански адвокат не бил искал да е защитник на Антонов. Той действително ли смята българската аудитория за туземци? Прави някакъв пропаганден опит да представи Италия от 1983 година като оруеловата "1984" година?! Всяка голяма или малка адвокатска кантора би поела защитата в процеса на века, както го наричаха тогава. 

Той развиваше също тезата  - и при срещата си с премиера Борисов, и при срещата си с главния прокурор Цацаров, че основната му цел е била да изчиси образа на българския народ.

Това е още по-смешно. Никой никога не е обвинявал българския народ за операциите на ръководените от Москва български служби. Как може да се приравнява обезправеният народ на една страна с действията на репресивния апарат или специалните служби? Нито ако бъде доказано, че в този случай Държавна сигурност е виновна, нито пък ако се докаже обратното -  това не би имало нищо общо с обикновенните хора. Това е отвратителна пропаганда - искат  да се сложи знак на равенство между българския народ и Държавна сигурност!

И все пак имате ли някаква теория защо Кременлиев Ви атакува? Та и след него един историк Ви нарече 'национален" предател?

Възможно е ПГУ на Държавна сигурност да е успяло да разбере как Радио "Свободна Европа"/ Радио"Свобода" успя да се сдобие с доклада на съдия-следователя Иларио Мартела за бъдещия съдебен процес срещу Антонов и задочно срещу Василев и Айвазов. Предполагам, че са имали къртица. Това беше моят първи журналистически удар и много се гордея с него. Благодарение на това, че намерих "Доклада Мартела", нашето радио получи възможност да информира, анализира и коментира обективно събитието. Говоря не само за българската редакция, а и за останалите редакции на  двете радиостанции - "Свободна Европа", която предаваше на езиците на държавите в тогавашната Източна Европа, и Радио "Свобода", което предаваше за  повечето републики в някогашния Съветски съюз. В онзи момент мисля, че само "Асошиейтед прес" и комунистическото разузнаване бяха успели да се сдобият с доклада. Атанас Кременлиев свидетелствува: "Има и друг много важен момент – разузнаването успява да намери канал, по който да получава всички материали от италианското следствие, преди те да станат обществено достояние в Италия. Получавани са оригинали от тези документи, което е позволявало да се изработват и някои изпреварващи ходове" .

Режимът и средствата за информация в комунистическа  България изобщо нямаха за цел да се разбере истината за покушението срещу Папа Йоан Павел II, а провеждаха тотална  пропагандна кампания.

Директорът на БТА Боян Трайков беше упълномощен да ръководи тази кампания и повечето  всекидневници бяха задължени да препечатват текстовете му.   Ние нямахме доклада и беше много трудно да реагираме. Отново искам да подчертая - нашата цел, за разлика от пропагандата на режима, не беше нито да обвиняваме, нито да оневиняваме подсъдимите, а да информираме обективно.

Как всъщност се добрахте до секретния доклад?

По онова време бях в тримесечна командировка в Мюнхен. Година-две преди това бях назначен  за кореспондент в Ню Йорк, но имах пряк началник, който ръководеше бюрото. Това беше бившият кореспондент на вестник "Зора" в Лондон, Никола Пенчев. Той беше над седемдесетгодишен и в един момент аз трябваше да поема от него нещата. Именно затова ме командироваха в Мюнхен, за да се запозная с работата на българската редакция. Аз не познавах повечето от колегите си. Бях много млад и доста запален и страшно се ядосвах, че не можем да намерим доклада. Двете радиостанции имаха кореспондентско бюро в  Рим, но колегите там не успяха да се сдобият с него.

Реших да действам на своя глава. Обадих се на мой доверен приятел в италианската столица, човек с много опит, познанства и размах,  и го помолих да потърси начин или поне  да ми даде идея как да намеря доклада на съдия-следователя Мартела. На другият ден той се свърза с мен и ми каза, че е възможно да ми помогне, но за това трябва да се плати известна сума. На практика той трябваше да го купи, използвайки връзките си в съдебната система. Отидох при директора на българската секция, Кирил Панов и му обясних. Той не вярваше много, че съм в състояние да намеря доклада, но сигуно съм бил много убедителен, че все пак отиде при президента на Радио "Свободна Европа"/ Радио "Свобода", за да предаде предложението. Така и не се срещнах лично с президента. Ръководството се съгласи да плати, но само след като се убеди, че документът е автентичен. А моят посредник в Рим ми беше казал, че иска една четвърт от сумата като капаро. Тези пари трябваше да стоят у мен, докато не се плати цялата сума. Ръководството на радиото отказа да даде капаро. Разбирате, аз бях много млад и те навярно ме смятаха за наивен и твърде неопитен, но все пак решиха да видят дали действително мога да намеря доклада. Без да ми дадат капаро, обаче. Реших да рискувам собствени пари и казах на човека в Рим, че съм взел капарото. Бях готов да загубя тези пари ако се стигне до провал или ми дадат фалшификат. Но рискът беше незначителен - имах пълно доверие на човека в Рим, а за часове нямаше как да се фалшифицира такъв документ. Пък и сумата не беше чак толкова голяма, че да ми подхвърлят менте. Само изработването би струвало повече. Така, два дни по-късно посрещнах човека от Рим на Мюнхенската гара. В ръцете ми най-после беше този обемист документ - секретният доклад на Иларио Мартела. Минаха повече от 32 години оттогава и вече няма причина да не разкажа тази история.

Тайна ли е името на онзи човек?

Той почина преди години и не ме е упълномощавал да му казвам името. Зная и точно как е намерил "Доклада Мартела", но и за това не смятам, че е правилно да говоря. Важното в онзи момент беше, че  всички редакции на Радио "Свободна Европа" и на Радио "Свобода" разполагаха с този документ и можеха обективно да информират своите слушатели за бъдещия съдебен процес.

Пропагандата в България твърдеше, че радиото получава информация и наставления от американското разузнаване?

Нищо подобно нямаше. Никаква информация не са ни давали. Ние бяхме финансирани пряко от Конгреса. Разказвам Ви нещата така, както бяха. Има още много живи и здрави мои колеги, с които можете да разговаряте. Някои от тях, като Владимир Костов и Димитър Бочев дори живеят в България.