Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Константин Мишев е журналист, работил в Радио "Свободна Европа". Съветник на министър-председателя Филип Димитров. Живее в САЩ.


Г-н Мишев, след много години отново започнахте да пишете статии. Ние препубликувахме две от тях. Но те бяха свързани с историята. В спомени за миналото ли живеете?

Не, напротив. Занимавам се главно с мулти-медийни проекти  за бъдещето, които са за децата. Пък и на стари години имам деветгодишна дъщеря и съм далеч от спомените за миналото. Но като обработвах мои бележки от преди 30 години,  ми стана интересно да се разровя пак по теми, които съм смятал за важни тогава. Но ако продължа да пиша за Bulgaria Analitica, няма да е само за отдавна отминали неща.

Константин Мишев и дъщеря му.

Но Вие изрично ми казахте, че не желаете да разговаряме за някогашното ви участие в българската политика.

Депозирах спомените си от онези години, заедно с много документи с условието да бъдат отворени дълго след смъртта ми. Ако някой историк се заинтересува, разбира се, от тях тогава. Не искам да има живи участници. 

Десет-петнайсет години никой не споменаваше името Ви в печата. Изневиделица бившият началник на Отдел 03 на ПГУ на Държавна сигурност о.р. полковник Атанас Кременлиев се сети за Вас като Ви атакува, че сте замесен в това, което комунистическите служби наричат "анти-българска" пропаганда във връзка с обвиненията за участието на български разузнавачи в покушението срещу Папа Йоан Павел II. До този момент поне за това не ви бяха обвинявали. Защо сега?

Четох интервюто на Кременлиев в един сайт. Не зная дали е писал нещо срещу мен също и в книгата си, която с толкова фанфари беше рекламирана в края на март.

Не съм отразявал самия  процес. Това правеха колегите ми в Мюнхен. Нито пък съм публикувал статии било в чуждия, било в емигрантския печат по този въпрос. Писал съм кореспонденции от Ню Йорк как се коментира процесът от американски политици или от тукашния печат. Това е работата на един кореспондент. Чак в края на 1989 година направих една поредица по радиото с името "Истината за българската следа". Там ставаше дума не само за процеса срещу Сергей Антонов, а за множество други случаи като убийството на Георги Марков в Лондон или сделките с оръжие и наркотици, за които беше обвиняван българският комунистически режим. Интервюирах много хора, сред които безспорно и Клеър Стърлинг и Пол Хенци, които писаха книги, както за покушението срещу папата, така и за други операции на Държавна сигурност. 

Водещата идея на тази поредица беше именно да се стигне до истината, след като бъдат разсекретени архивите на Държавна сигурност. И докато е текла тази поредица, същата Държавна сигурност е унищожавала голяма част от архивите. Важна част от тези документи, особено на Първо главно управление или външното разузнаване, е изпратена в Москва. Има много сведения, че и партийният архив е бил изнесен, а си подпалиха Партийния дом за камуфлаж. Не съм оптимист, че тези архиви някога ще бъдат върнати на България. Ами Русия дори не връща откараните в Москва сандъци с български документи през октомври 1944 година. Нито протоколите от разпитите на регентите, на няколко министър-председатели, на началници на Генералния щаб, които са били разследвани в съветската столица.

Смятате ли, че Сергей Антонов или другите двама българи са участвали в организирането на покушението срещу папата?

Не мога да правя предположения по този въпрос. Антонов беше освободен поради липса на достатъчно доказателства. На практика въпросът е открит и до днес. Какво ново научихме оттогава? На практика само един прикриван факт, че все пак Антонов е бил вербуван от външното разузнаване. Нищо повече. Да сте чули за разследване на връзките на Държавна сигурност със "Сивите вълци" или с други терористични организации? Не. За контрабандата с наркотици? Не. Имам неопровержими доказателства например за изнасяне на оръжие за африкански държави през 60-те години със самолети на гражданската авиация. Огромно престъпление. Те отричат всяка от своите операции. Все пак вече знаем повече за убийството на Георги Марков благодарение на труда на журналиста Христо Христов. За писателя казваха същото, както и за покушението срещу П апата. Няма такова нещо - това е анти-българска кампания. Отричаха, че са отвлекли и ликвидирали Борис Арсов, отричат за Владо Костов... Именно затова  унищожаваха или изпращаха в Москва архиви - за да могат по-късно да отричат.

Така че, нямам отговор на въпроса дали ръководените от Съветския съюз секретни служби имат участие по един или друг начин в покушението. Нито има как да зная, нито как да направя смислено предположение.

Но защитникът на Антонов професор Консоло каза...

Чакайте, чакайте! Един адвокат не може да говори друго за своя клиент. Няма нищо по-нормално да продължи да отстоява тезата си дори и след смъртта на Антонов.. Само че ми направи много лошо впечатление как грубо манипулираше хората с твърденията си, че нито един италиански адвокат не бил искал да е защитник на Антонов. Той действително ли смята българската аудитория за туземци? Прави някакъв пропаганден опит да представи Италия от 1983 година като оруеловата "1984" година?! Всяка голяма или малка адвокатска кантора би поела защитата в процеса на века, както го наричаха тогава. 

Той развиваше също тезата  - и при срещата си с премиера Борисов, и при срещата си с главния прокурор Цацаров, че основната му цел е била да изчиси образа на българския народ.

Това е още по-смешно. Никой никога не е обвинявал българския народ за операциите на ръководените от Москва български служби. Как може да се приравнява обезправеният народ на една страна с действията на репресивния апарат или специалните служби? Нито ако бъде доказано, че в този случай Държавна сигурност е виновна, нито пък ако се докаже обратното -  това не би имало нищо общо с обикновенните хора. Това е отвратителна пропаганда - искат  да се сложи знак на равенство между българския народ и Държавна сигурност!

И все пак имате ли някаква теория защо Кременлиев Ви атакува? Та и след него един историк Ви нарече 'национален" предател?

Възможно е ПГУ на Държавна сигурност да е успяло да разбере как Радио "Свободна Европа"/ Радио"Свобода" успя да се сдобие с доклада на съдия-следователя Иларио Мартела за бъдещия съдебен процес срещу Антонов и задочно срещу Василев и Айвазов. Предполагам, че са имали къртица. Това беше моят първи журналистически удар и много се гордея с него. Благодарение на това, че намерих "Доклада Мартела", нашето радио получи възможност да информира, анализира и коментира обективно събитието. Говоря не само за българската редакция, а и за останалите редакции на  двете радиостанции - "Свободна Европа", която предаваше на езиците на държавите в тогавашната Източна Европа, и Радио "Свобода", което предаваше за  повечето републики в някогашния Съветски съюз. В онзи момент мисля, че само "Асошиейтед прес" и комунистическото разузнаване бяха успели да се сдобият с доклада. Атанас Кременлиев свидетелствува: "Има и друг много важен момент – разузнаването успява да намери канал, по който да получава всички материали от италианското следствие, преди те да станат обществено достояние в Италия. Получавани са оригинали от тези документи, което е позволявало да се изработват и някои изпреварващи ходове" .

Режимът и средствата за информация в комунистическа  България изобщо нямаха за цел да се разбере истината за покушението срещу Папа Йоан Павел II, а провеждаха тотална  пропагандна кампания.

Директорът на БТА Боян Трайков беше упълномощен да ръководи тази кампания и повечето  всекидневници бяха задължени да препечатват текстовете му.   Ние нямахме доклада и беше много трудно да реагираме. Отново искам да подчертая - нашата цел, за разлика от пропагандата на режима, не беше нито да обвиняваме, нито да оневиняваме подсъдимите, а да информираме обективно.

Как всъщност се добрахте до секретния доклад?

По онова време бях в тримесечна командировка в Мюнхен. Година-две преди това бях назначен  за кореспондент в Ню Йорк, но имах пряк началник, който ръководеше бюрото. Това беше бившият кореспондент на вестник "Зора" в Лондон, Никола Пенчев. Той беше над седемдесетгодишен и в един момент аз трябваше да поема от него нещата. Именно затова ме командироваха в Мюнхен, за да се запозная с работата на българската редакция. Аз не познавах повечето от колегите си. Бях много млад и доста запален и страшно се ядосвах, че не можем да намерим доклада. Двете радиостанции имаха кореспондентско бюро в  Рим, но колегите там не успяха да се сдобият с него.

Реших да действам на своя глава. Обадих се на мой доверен приятел в италианската столица, човек с много опит, познанства и размах,  и го помолих да потърси начин или поне  да ми даде идея как да намеря доклада на съдия-следователя Мартела. На другият ден той се свърза с мен и ми каза, че е възможно да ми помогне, но за това трябва да се плати известна сума. На практика той трябваше да го купи, използвайки връзките си в съдебната система. Отидох при директора на българската секция, Кирил Панов и му обясних. Той не вярваше много, че съм в състояние да намеря доклада, но сигуно съм бил много убедителен, че все пак отиде при президента на Радио "Свободна Европа"/ Радио "Свобода", за да предаде предложението. Така и не се срещнах лично с президента. Ръководството се съгласи да плати, но само след като се убеди, че документът е автентичен. А моят посредник в Рим ми беше казал, че иска една четвърт от сумата като капаро. Тези пари трябваше да стоят у мен, докато не се плати цялата сума. Ръководството на радиото отказа да даде капаро. Разбирате, аз бях много млад и те навярно ме смятаха за наивен и твърде неопитен, но все пак решиха да видят дали действително мога да намеря доклада. Без да ми дадат капаро, обаче. Реших да рискувам собствени пари и казах на човека в Рим, че съм взел капарото. Бях готов да загубя тези пари ако се стигне до провал или ми дадат фалшификат. Но рискът беше незначителен - имах пълно доверие на човека в Рим, а за часове нямаше как да се фалшифицира такъв документ. Пък и сумата не беше чак толкова голяма, че да ми подхвърлят менте. Само изработването би струвало повече. Така, два дни по-късно посрещнах човека от Рим на Мюнхенската гара. В ръцете ми най-после беше този обемист документ - секретният доклад на Иларио Мартела. Минаха повече от 32 години оттогава и вече няма причина да не разкажа тази история.

Тайна ли е името на онзи човек?

Той почина преди години и не ме е упълномощавал да му казвам името. Зная и точно как е намерил "Доклада Мартела", но и за това не смятам, че е правилно да говоря. Важното в онзи момент беше, че  всички редакции на Радио "Свободна Европа" и на Радио "Свобода" разполагаха с този документ и можеха обективно да информират своите слушатели за бъдещия съдебен процес.

Пропагандата в България твърдеше, че радиото получава информация и наставления от американското разузнаване?

Нищо подобно нямаше. Никаква информация не са ни давали. Ние бяхме финансирани пряко от Конгреса. Разказвам Ви нещата така, както бяха. Има още много живи и здрави мои колеги, с които можете да разговаряте. Някои от тях, като Владимир Костов и Димитър Бочев дори живеят в България. 

Ключови думи

Коментари

Косьо М.

"На практика въпросът е открит и до днес." --- как познавате контрабългарина? По извращаването на фактите в полза на тия, дето му плащат заплатата. По време на показния процес срещу Антонов, направен точно в стила на сталинските показни процеси, но от ЦРУ и в Рим, италианските и американските служби направиха всичко възможно да натопят България за нещо, с което тя не е свързана. За дечурлигата, които не помнят, единствените "доказателства" за "българската следа" бяха объканите показания на стрелеца, някой си турски терорист, Мехмед Али Агджа, който уж бил се срещал с Антонов. Обаче мешаницата и грешките в показанията бяха толкова големи, че накрая съдът се принуди да ги изхвърли. Нищо друго, дори улики, нямаше на процеса. Имайте предвид, че същият "свидетел" обвини през 2010 някакъв италиански кардинал, че е поръчал убийството, а през 2013 пък каза, че аятолах Хомейни го е поръчал. Всяко леке, което ви твърди, че в тоя случай нещо е "открито" десетилетия след като Антонов (и България) бяха оправдани, ви лъже, нагло, гнусно и за пари.

Дисидент

Константин Мишев е истинско леке. Да си стои отвъд океана, нашата среда е достатъчно замърсена, за да понесе още една воня.

Радев

Къде го изровихте от нафталина тоя контрадезинформатор, бе? Най мразя такива мекерета, които винаги са работили срещу интересите на родината си.

Коя родина бе Радко, твоята или моята? Мразиш истината .

В Кремъл...

В Кремъл започна войната между мафиотския клан на Путин и обединения мафиотския клан на МВД. МО и ФСБ СМЪРТ НА РУСИЯ !

Кремъл

Коментарът е изтрит поради неспазване <a href="/TermsAndConditions">условията за ползване</a>

Тази бабишкера няма да ви донесе много почитатели.

Серафим

Ха-ха, почнаха да изкачат във форума руските лимонки. Такава руска сеч ще падне.

Пълна реставрация

Ченгетата съвсем си разпасаха поясите. В България върви пълна реставрация на комунистическия режим.

Косьо М.

В некои вестничета в България върви операция по подмяна на историята с фалшификати от чуждите служби. Който не помни какво направиха платените слуги на Луканов Ран, Ът, Косьо и Алекс, той ще им сърба чорбата пак.

Мосьо К.

Да им ядеш надениците на всички, велосипед гнусен!

Вълканов

То главната квартира на "Сивите вълци" беше в София. За какво иде реч? А сега се правят ченгетата на херувими,

От сайта на Х.Христов

Мащабното прочистване на досиетата в разузнаването обаче започва в началото на 1990 г. „През януари 1990 г. на съвещание Владо Тодоров (началникът на ПГУ, б. а.) даде указания за разчистване на делата по инструкция на Савов”, посочва зам.-началникът на разузнаването ген. Иван Горинов. Формалното предложение за унищожаване на делата е направено от началника на служба “Картотека и архив” в ПГУ подп. Радко Тодоров на 8 януари 1990 г. Документът е съгласуван с първия зам.-началник на ПГУ ген. Георги Манчев и началника на управлението ген. Владимир Тодоров., а с резолюция от 9 януари 1990 г. е утвърден от зам.-вътрешния министър ген. Стоян Савов. В предложението началникът на архива в разузнаването Радко Тодоров посочва: „Понастоящем в архива на ПГУ-ДС се съхраняват около 60 000 тома дела, систематизирани по определени класификационни признаци в 11 архивни фонда. Трябва да се отбележи, че не малка част от архивните дела с изтекъл срок на съхранение не представляват оперативна или някаква друга ценност и тяхното по-нататъшно съхранение е нецелесъобразно.

Като са като вода ненапита защо унищожаваха архивите? Но май са унищожили само копията, а оригиналите изпратиха в СССР.

Фатмак

Съвсем правилно е отбелязано, че нямаше никакви доказателства за т.нар. "българска следа". Оправдаването "по липса на доказателства" беше последното усилие на италианските власти (под силен натиск от ЦРУ) да оставят поне нещо, с което България да може да бъде очерняна. Виждаме, че американските служби в лицето на избегалеца Мишев, се възползват от него да пишат леко завоалирани клевети (аз не знам да има факти, обаче не може да няма) десетилетия след инсинуацията. ЦРУ е основано от нацистки колаборационисти в Щатите, спасявали военнопрестъпници от заслужено наказание и това си личи в подбора на кадрите, методите и всичко останало.

Фатмак(макар, че май си някой полковник от КДС), би ли казал какво са правили в "Ню Отани" преди покушението Агджа, Орал Челик и Бекир Челенк. Това е доказано и признато от бившите ти работодатели.

Кански мъки. Всичко крият

Христо Христов е единственият журналист и изследовател, водил и спечелил съдебни дела за достъп до документи на ДС в периоди, когато държавното управление е водило рестриктивна политика. През 2004 г. той осъжда във Върховния административен съд тогавашния министър на вътрешните работи Георги Петканов за отказ на достъп до литерните дела на радиостанциите „Свободна Европа”, Би Би Си и „Дойче веле”, свързани с писателя Георги Марков. През 2007 г. Христов осъжда във Върховния административен съд и директора на Националната разузнавателна служба ген. Кирчо Киров за отказа му да предостави достъп до най-важните документи за убийството на Георги Марков – досието на италианеца с датски паспорт Франческо Гулино, единствения заподозрян по случая от българското и британско разследване, както и на документи за взаимодействието на Първо главно управление (ПГУ) на ДС и КГБ по случая. В резултат на съдебното решение ген. Киров предава в комисията по досиетата над 100 тома архивни материали от ПГУ за ползване от журналиста, които са първите документи на комунистическото разузнаване, станали обществено достояние след промените през 1989 г.

С цялата си погнуса към организираната машина за доноси и към угодливите й слуги намирам писанията на К.Мишев за претоплена манджа.

Човекът разказва неизвестни неща.

В миналото ли живеете?! Все едно тези неща се пишат от любов към историята...

Христо

Тъй като Мишев споменава Оруел ще припомня. В „1984“ има следната мисъл: „Който владее миналото, той владее и бъдещето. Който владее настоящето, владее миналото.“ Именно за това сме длъжни да не оставяме изпълзелите десари да изкривяват истината за комунистическия режи. Надигнаха глави след като Путин им даде надежди и вече не се търпи тази реставрация.

Фатмак

Като споменавате Оруел, Мишев играе ролята на прасето Квик, което донася до масите информацията, обработена така, както искат господарите.

Квик

Ти май сериозно го изучаваш Мишев? Много готина беше статията му за коминтерновеца и Квик :)

Gogo

Петьо Блъсков беше командирован в Рим по това време - питайте него как отразяваха събитията от Първо главно.

Доктор Живаго

Не вярвам нито дума от написаното. Защото, то само по себе си не казва нищо ново. Но продължава да въвежда загадъчност и отлагане в някакво необозримо бъдеще. Пък и времената са такива, че ако не заговориш вярно и сега, по-добре замълчи завинаги!

Като гледам, трити са само мнения, които не споделят лъжите на г-на. Редицата коментари в нарушение на условията, които са от неинформирани глупендъри, подкрепящи линията на вестника си стоят и от тях се носи миризма. Колко почтено.
Коце Мишев's picture
Коце Мишев
шофера

Т'ва, второто ми аз,

Т'ва, второто ми аз, шантавото, пак писало нек'ви простотии! Запри се бе, писна ми баси! Пак после ше ме търсят от диспансера на Св. Наум! Таман издрапах навън, мамка му! P.S. И кат ходиш пак и пак на психиатър - барем си плащай сметките! Обикаляш ги сичките и кат отново ти поставят диагноза раздвоение на личността - пращаш ги при мене за половината сметка! Аз да не съм милиардер!

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.