На предстоящата среща на НАТО на 8 и 9 юли във Варшава вероятно ще бъдат одобрени новите насоки на дейността на Северноатлантическия алианс, което ще му позволи да се противопостави на разнородните предизвикателства срещу сигурността на съюзниците.

На варшавската среща ще бъдат определени приоритетите на пакта. За никого не е тайна, че вътре в НАТО съществуват най-малко три фронта - северен, източен и южен, отразяващи приоритетите и избора на отделните партньори.

Полша, балтийските страни (Литва, Латвия и Естония - б.р.), България и Румъния с тревога наблюдават завръщането на Русия на международната сцена. Друга група страни - Испания, Италия и Гърция, смятат за главни точки от дневния ред сигурността на южния фронт, включващ Средиземно море, чиято стабилност е заплашена от ситуацията в Северна Африка и Близкия изток.

Отделен анализ заслужава Турция, която противостои както на нестабилността заради кризите в Сирия и Ирак, така и активността на Турция в Черно море и край границите с Турция, предизвикана от решението на Путин да застане на страната на Асад.

Именно тези моменти принуждават наблюдателите, анализаторите и изследователите на правят извода, че бъдещето на НАТО ще зависи от нейната способност да се трансформира от вноенен алианс в политически играч.

Покрай засилването на военния потенциал на НАТО в Балтийско море и Полша с цел противопоставяне на възможните действия на Русия не е изключено алиансът да продължи наблюдението и контрола над потока от мигранти и действията на престъпни елементи, прекосяващи Средиземно море, и ще отиде по-далече, като укрепи системата за възпиране, която би гарантирала сигурността, а също така териториалната цялост на Турция в случай на възможна ескалация на военните действия в региона.

Освен това е напълно възможно НАТО да изпробва възможностите си в областта на хибридните заплахи, отново да потвърждава политиката си на ядрено възпиране и ще възобнови политиката си на разширяване за сметка на новите партньори. същевременно много наблюдатели предполагат, че като усъвършенства възможностите си за отговор на путинска Русия, алиансът пресъздава ситуацията на противопоставянето от времето на Студената война. Няма съмнение, че Русия вече е в състояние да промени тенденцията и имиджа си на страна, излязла победена от Студената война.

Анексирането на Крим от Русия, изглежда, е в основата на новата политика на възпиране на НАТО по отношения на тази страна. Ако Путин с действията си в Украйна е имал намерение да предотврати възможно военно обкръжаване на Русия, резултатът може да бъде наречен провал. Именно в резултат на присъствието на руски войски в Крим НАТО увеличи присъствието си в Източна Европа чрез създаването на сили за бързо реагиране на ротационна основа (4000 военнослужещи в България, Естония, Латвия, Литва, Полша и Румъния) и разполагане на групировка от пет кораба в Черно море.

Решението за анексирането на Крим и намесата в Сирия може да са резултат от безпокойството на путин з военноморските бази в Севастопол и Тартус във връзка със заплахите от страна на Украйна и сражаващите се срещу Асад бунтовници и джихадистки групировки, действащи в Сирия. Опасението да бъдат загубени тези пристанища заедно с възможността Турция в случай на криза да затвори проливите (Босфора и Дарданелите - б.р.) и да лиши от достъп до Средиземно море руските военноморски сили вероятно предопредели твърдата и бърза реакция на Путин в Крим и Сирия. Но отвори пътя за нови и по-мащабни международни кризи.

----

* Авторът е италиански магистър по международни стратегически и военни проучвания. Сътрудничи на специализирани военни издания. Препечатваме статията му от в. "Джорнале".