На днешната дата - 5 юни 1942 г Съединените американски щати обявяват война на България. Препечатваме материала от bulgariaanalytica.org с позволение на автора.

За близо десет години България остава единствената страна от Съветския блок без дипломатически отношения с Вашингтон.

През 1949 година комунистическото правителство на България обявява американския пълномощен министър в София Доналд Хийт за „персона нон грата“. Дипломатът е обвинен, че е подпомагал Трайчо Костов в „антидържавната“ му дейност.  Хийт е изгонен от страната. Костов е осъден и обесен. В онези години подобни показни процеси като този срещу Трайчо Костов се провеждат в повечето източноевропейски държави. Сред тях по-известни са съдебните убийства на Ласло Райк в Унгария или на Владимир Клементис и Рудолф Слански в Чехословакия. Обвиненията си приличат – подсъдимите комунистически лидери са „се продали на американските империалисти“.

Има и някои разлики. Костов е обвинен също, че е вербуван от английското разузнаване и е заговорничил с Тито. При други, акцент се поставя на Троцки или на ционизма, като се насажда и краен антисемитизъм. Но основният враг е Америка. Навсякъде подсъдимите комунисти са осъдени и много от тях са обесени от своите неотдавнашни съратници. Но за разлика от България, в други сателитни на СССР държави не са изгонени американските посланици. В резултат на решението на София да обвини пряко американския пълномощен министър в конспиративна дейност, Съединените щати късат дипломатическите отношения с народната република. За близо десет години България остава единствената страна от Съветския блок без дипломатически отношения с Вашингтон.

Подписване на приятелски договор между
България и Югославия. Отпред от ляво на
дясно – Йосип Броз Тито, Георги Димитров,
зад него – Трайчо Костов. Евксиноград,
27 ноември 1947 г.

Защо е предприета тази стъпка? Заповядана ли е от Сталин или нашите местни сталинисти са искали да изглеждат по-католици от папата? Преди тридесет години се опитах да намеря повече информация по този въпрос.

Тогава разговарях с много съвременници на онези събития. Ще разкажа за двама от тях – единият е професорът от „Принстън“ Кирил Бляк, който е помощник на Марк Етридж – специален пратеник на президента Труман в България, Румъния и Съветския съюз след войната.* Другият е един от потърпевшите – Петър Семерджиев, най-младият кандидат-член на ЦК на БКП, осъден на един от показните процеси срещу така наречената „банда на Трайчо Костов“. 
Петър Семерджиев ми сподели, че в разпитите и изтезанията по време на следствието са участвали и съветски специалисти. Те са донесли „японския метод“ на инквизиции, за който Семерджиев пише в спомените си:

"Следствието основно се различаваше от методите на старата полиция с възприемането на японския метод на мъчения – слагат те на столче без облегалка и ти връзват ръцете горе над врата. Така те държат едно-две денонощия. Като паднеш, те слагат на колене, като ти подпрат главата в стената.“ **

Петър Семерджиев.

Семерджиев  е категоричен, че Сталин лично е наредил да бъде изгонен американския посланик.

"Няма как те сами да вземат подобно решение“, ми беше казал. "Те дори за дебелината на хартията, върху която пишеха присъдите, трябваше да питат Москва“.

За първи път чух от Петър Семерджиев една възможна причина за изгонването на Доналд Хийт и последвалото скъсване на дипломатическите отношения от страна на Съединените щати. Според него не би трябвало да се изключва хипотезата, че Сталин е планирал анексирането на България. Или поне е опипвал почвата за подобна стъпка. Никога дотогава, а и до ден днешен не съм чел да е бил разискван сериозно подобен вариант. Годината е 1949-та. Благодарение на новата американска политика, позната като „Доктрината Труман“ са възпрени опитите на СССР да наложи марионетно правителство в Гърция и да дестабилизира Турция. В съседна Югославия Тито вече е изгонил съветските съветници, отхвърлил е лидерството на Сталин в Коминтерна и е прекратил диктата на Кремъл в политиката на страната. Същата 1949-та година  е основан Северноатлантическия отбранителен договор НАТО. А България, заобиколена от противници на Сталин не граничи със Съветския съюз, за разлика от останалите сателитни държави с изключение на окупираната Източна Германия.

Петър Семерджиев сподели, че този сценарий е бил дискутиран много дискретно и в много тесен кръг от тогавашни комунисти. Той ми разказа и за влизането на съветски военни части в България по времето на процеса срещу Трайчо Костов. Тогава нямаше никъде подобна информация и дори не бях сигурен дали самият Семерджиев не е бил подведен.

Чак след промените бяха публикувани свидетелства, че действително в България са изпратени съветски военни части през 1949-та година. Един от съветските участници, Алексей Медведев, публикува преди четвърт век статията „Съветски десант в България“, където описва изпращането на три съветски полка. Военнослужещите са били облечени с цивилни дрехи. Интересни са спомените и на дългогодишния дипломат Райко Николов ***. В книгата си „Дипломат в Америка“ той разказва, че лично бившият съветски посланик в България в онзи период Михаил Бодров му е разкрил истината за тази операция. Според Райко Николов, посланик Бодров  е смятал, че тези военни сили не са били необходими, но параноята на Коларов и Червенков около процеса срещу Трайчо Костов е довела до молбата им да бъдат изпратени съветски военни части в България.

През 80-те години имах шанса да разговарям няколко пъти с проф. Кирил Бляк. Той е син на д-р Флойд Бляк, който е бил директор на Американския колеж в България и под негово ръководство е построена новата сграда на колежа в Симеоново. Майка му е българка. Дълги години е професор по европейска история в „Принстън“.

Флойд Бляк (вторият от дясно на ляво)
с учители от американския колеж.
Снимка: Изгубената България

Питал съм Кирил Бляк дали има основание да се смята, че Сталин е обмислял присъединяването на България към Съветския съюз?

Според него това е малко вероятно, но не го изключваше напълно като възможен вариант или план „Б“.

Той не смяташе, че в онзи период, особено след промяната на американската външна политика, Кремъл би се осмелил на подобна хазартна стъпка. За обявяването на пълномощния министър Даналд Хийт за „персона нон грата“ и ответната американска реакция, довела до скъсване на дипломатическите отношения с България за близо десет години, проф, Бляк смяташе, че Сталин е опитал игра на нерви, но тогавашната категорична американска позиция го е възпряла да предприема подобни провокации и в други сателитни страни. От изгонването на Хийт до прекратяването на дипломатическите отношения минават няколко месеца, достатъчно дълго време София да свали обвиненията, ако те не са дошли по заповед от Москва. Имаше и друга причина професор Бляк да не отхвърля напълно хипотезата за планове на Сталин за анексирането на България. Тогава в Америка беше потвърдена вече информацията, че на два пъти по-късно – в средата  на 60-те и началото на 70-те години на миналия век на пленуми на ЦК на БКП е бил обсъждан въпроса за присъединяване на България като 16-та република на СССР.

Професор Бляк обичаше да си спомня за България. С тъга говореше за това, че за цяло десетилетие Америка и България нямаха дипломатически отношения и разказваше, че дори, когато двете страни са били във война, не е имало такава антиамериканска пропаганда, както в годините на комунизма. 

Известно е, че когато през декември 1941 г. България обявява война на Съединените щати, неговият баща Флойд Бляк и още няколко американски учители остават дълги месеци в Американския колеж  по молба на Цар Борис Трети. 

Американският президент Дуайт
Айзенхауър (ляво), Държавният секретар
Джон Фостър Дълес (средата) и
изгоненият от България пълномощен
министър Доналд Хийт (дясно)

С основание Сталин, съветското разузнаване и българските им помощници се страхуват от Доналд Хийт. Вашингтон е изпратил в София много добре подготвен дипломат, когото няма да успеят лесно да заблуждават. Той познава региона – бил е на работа в Румъния преди войната. Първи секретар е в американското посолство в Берлин до 1941 година. За известен период е личен съветник на генерал Дуайт Айзенхауър, главнокомандуващ на американските сили в Европа и бъдещ президент. Хийт също е работил на важни позиции в Германия след капитулацията на Райха. Значителна е дипломатическата дейност на Доналд Хийт след изгонването му от България. Той става посланик в няколко държави от Югоизточна Азия и е важен фактор за американската политика във Виетнам след изтеглянето на Франция. Хийт е един от хората, които първи предупреждават за съветските апетити в този район на света.

Интересна е личната му кореспонденция с директора на ЦРУ, Алън Дълес, след като съветските вестници откриват масирана дезинформационна кампания срещу Дълес през 1960 година. Тогава съветската пропаганда е впрегната да изкара, че Дълес и нацистът Химлер са били сътрудници. Хийт му пише шеговито (това е годината на изборите), че след като Никсън получава по-голяма подкрепа сред избирателите в Америка след руските атаки срещу него защо и Дълес да не се пробва на изборите.

"Тези идиотски, престъпни руски лъжи срещу теб достигнаха връхна точка и ще ти вдигнат акциите“, пише Хийт. (вижте писмата между двамата – Хийт в онзи период е американски посланик в Саудитска Арабия)

Факсимиле: Писма между Алън Дълес и Доналд Хийт

Източник: Открит архив на ЦРУ

*    За дейността на проф. Бляк като сътрудник на Марк Етридж, специален пратеник на президента Труман в България очаквайте през следващия месец документални аудио записи с неговите спомени за сайта „Bulgaria  Analytica“

**   Интевю на Христо Христов с Петър Сенерджиев, „Дневник“, 1997 г.

***  Райко Николов е един от дипломатите, които са били натоварени съз задачата да сондират възможността за възстановяването на дипломатическите отношения със САЩ. Изпратен е в българското посолство във Вашингтон след като тези отношения са възстановени. По време на дипломатичееската си служба в Париж, според разследването на двама френски журналисти, е вербувал бъдещия френски военен министър Шарл Ерню, за което Николов отрича.(http://www.fayard.fr/enquete-sur-lagent-hernu-9782213599083). След арестуването на Сергей Антонов в Рим по обвинение за участие в атентата срещу Папа Йоан Павел II, Райко Николов е назначен за посланик в италианската столица.