В няколко сайта се провежда координирана паник атака по чувствителни за енергетиката ни теми – за изхода от арбитража в Женева, за обслужването на кредитите на БЕХ и за състоянието на НЕК – липсата на ликвидност и необходимостта от ново повишаване на цените на електрическата енергия.

По профила на участващи "автори" и медийни платформи е лесно човек да съзре общия знаменател и замисъла - да се всее паника от произволното съчетаване на отделни сами по себе си тревожни събития в напълно произволен катастрофичен сценарий. Да се извади правителството от равновесие и да бъде принудено да сгреши.

Силите са ясни - библиотекарско-сарайските, които след последните кадрови размествания в енергетиката, загубиха позиции. Те спретнаха и сагата около „Овергаз“ в началото на годината и успяха да подведат премиера.

Първата линия на атака са произволните интерпретации с неблагоприятен, според тях, изход от арбитражното производство по казуса „Белене“. Не за първи път в някои медии се пускат абсолютно безпочвени слухове, които целят да опънат нервите на управляващите и да ги принудят да напуснат зоната на спокойните и аргументирани решения.

Поредната партенка

Поредната партенка е, че "анонимен източник" близък до „Росатом“ (за достоверност в европейска столица) предупредил, че решението предстои скоро. И тук местните проксита бързат да внушат, че губим над милиард евро - т.е. пълния размер на претенцията на АСЕ.

Не мога да зная решението, никой не го знае. Но познавам делото и ще се задоволя да кажа, че подобни опростенчески виждания издават пълния непрофесионализъм и далечина на авторите на тези хибридни операции от реалния проблем. Делото никак не е едномерно и в никакъв случай няма да завърши с решение от една линия, в което някой някому ще дължи една сума. България има своите шансове, особено що се отнася до нетния ефект. Имаме основание да се гордеем, че за първи път отстояваме своя интерес в арбитражен съд срещу Русия, макар и не по своя воля.

Кой губи най-много?

Знаете ли кой губи най-много от тази ситуация - местните и руски посредници? Те и сега се стремят да внушат, че е по-добре да има извънсъдебно споразумение, за да кешират своята роля като незаменим междинен фактор. Слава богу - сегашният екип в енергетиката не се хвана на въдицата и затова сега му спретват шок атаки.

Втората партенка, която върви успоредно, е, че дълговете на БЕХ не се обслужват и че предстои за някои от тях предсрочна изискуемост. Внушението е, че има координация "извън България" между решението по „Белене“ и действията на консорциума, кредитирал БЕХ (логиката тук е, че кредиторите ще потърсят начин да ги поискат предсрочно от БЕХ поради влошена перспектива след "негативна присъда").

Това е парекселанс активно мероприятие и Борисов може отново да преосмисли уверенията си от вчера, че тези кръгове нямат влияние у нас. Винаги има някаква доза истина и тревога в основата на всяка добра манипулация, която обаче се изважда от контекст и се взривява като внушение, за да може в края да има ужас и паника.

Междувременно и в рамките на активното мероприятия постоянно ще се сочат американските централи като виновни за "катастрофата", причинена от тегления кредит от БЕХ. Предлагат и съшити с бели конци варианти за уреждане на ситуацията - примерно реакторите за „Белене“ да бъдат разположени в „Козлодуй“. Или нещо подобно. 

Импровизациите

Третата линия са импровизации върху тежкото състояние на НЕК. Счетоводно нещата могат и да изглеждат добре, но компанията е далеч от нова ефективна структура, която сама да се изтегли от тежката ситуация.

Целта на поредния опит за катастрофическа синерия на отделни хипотези е да принудят министъра на енергетиката да подаде оставка, да имплантират вируса на тревожното очакване, прерастващо в паника и да принудят премиера да приеме версията на тези кръгове за управление на енергетиката и изхода от кризата, включително с връщането на техните кадри.

Не е тайна за никого, че тези сили неведнъж са успявали да принудят министър-председателя да взема прибързани и емоционални решения. Не вярвам този път да се получи.

Няма нищо, което да определя ситуацията в момента в енергетиката като терминална, катастрофична, или извън контрол. Състоянието е тежко, много от проектите буксуват, но паниката е не само неуместна, но като познаваме източниците на поредното дестабилизационно усилие можем да бъдем сигурни, че отчаяните опити за активни мероприятия през "затихващи" медии е доказателство, че посоката и политиките на промяна са в правилна посока и вече засягат интересите на кръговете и хората, които вкараха енергетиката в тази хронична криза.

Опонентите са до стената

Ако има урок за вземане от създалото се положение, той е че правителството и управляващата коалицията трябва да разберат, че нямат опция да не правят реформа и да се договорят с опонентите си, като разпределят зоните на интереси и правилата за ненамеса. Срещу себе си имат притиснат до стената и решен на крайни действия опонент, който е лишен от главния си източник на ресурс за съществуване - постоянни и безконтролни проекти в енергетиката.

Ако управляващите не използват целият си властови ресурс, за да ограничат и пресекат, включително чрез службите, каналите по-които се блокират реформите и изтичат ресурси, които иначе трябва да отидат за стабилизиране на енергийния сектор, това правителство е обречено.

Снизходителното отношение, което позволява на дестабилизаторите буквално да финансират тези хибридни атаки чрез бизнеса и позициите си в енергетиката, не може да бъде оправдано с никакви балансиращи политики. Ако не бъде преодоляна тази съпротива, България е обречена да не почуства благоприятните ефекти на либерализация на енергийния пазар, преструктурирането на енергийните дружества, антикорупционата битка и и диверсификация на енергийните източници.

----

* Текстът на Илиян Василев е написан специално за Клуб Z. Заглавието и подзаглавието са на редакцията.