ДЖЪРМАН ЛОПЕС, VOX.COM

Интернет се подпали заради смъртта на още едно животно: горилата Харамбе. Това е най-пресният пример, в който смъртта на животно води до избухване на всички видове възмущение в социалните медии. Дори още преди подробностите да станат ясни, преди експертите да получат думата, онлайн тълпата вече бе наясно с убийството на горилата и всички събития довели до него.

Сега обаче стигнахме да следващата — наистина плашеща — фаза на този вид истории, в които общност в интернет настоява, че някой трябва да плати за нечия смърт. По-конкретно, хората настояват родителите на 3-годишно момче, което пропълзя в заграждението на Харамбе, да бъдат наказани. Те твърдят, че вината за смъртта на горилата е на родителите, защото са изпуснали от поглед детето и служителите в зоологическата градина е трябвало да убият животното, за да спасят момчето.

В петиция със стотици хиляди подписи се настоява родителите „да бъдат подведени под отговорност за липсата на надзор и небрежност, довела до смъртта на Харамбе“ и се иска „активно разследване на домашната среда, в която живее детето и неговите братя и сестри, за да бъдат предпазени от по-нататъшни инциденти, свързани с родителската небрежност, която може да доведе до тежки телесни повреди или дори смърт“.

Но има и още. Жена със същото име като майката на детето – Мишел Грег, е подложена на онлайн тормоз. Истинската му майка бе принудена да деактивира профила си във Фейсбук. Сега, когато името ѝ е известно, това може би е само първият знак за вида тормоз, който предстои.

Майката, от своя страна, написа във вече изтрит статус във Фейсбук, че е направила грешката да изпусне от поглед детето си. Но това не спря яростта срещу нея, която се фокусира върху твърдението ѝ „случват се злополуки“ — което много хора изтълкуваха като неосъзнаване на колко сериозна опасност е изложила детето си. И призовават властите да я разследват, както и потенциално да разделят семейството.

Това трябва да спре, преди да е стигнало твърде далеч. Всички можем да се съгласим, че смъртта на Харамбе е трагедия, но нямаме никакви индикации, че тя е повече от еднократен трагичен инцидент от страна на майката. А съсипването на живота на други хора или разделяне на семейства въз основа на ограничен поглед върху случилото се не е начинът, по който би трябвало да се търси справедливост.

За съжаление, този вид саморазправа изглежда се превръща в норма всеки път когато хората открият история, която ги ядосва.

Интернет саморазправата се превръща в норма

С убийството на лъва Сесил д-р Палмър уби и 24-мата му потомци. Защото Сесил бе водач на стадото, а следващият мъжкар в йерархията ще убие наследниците му.

Лошото е, че реакцията на смъртта Харамбе не е единственият случай на саморазправа и потенциална заплаха за други хора. Виждали сме това и преди: интернет тълпи реагираха гневно на определени истории или постъпки, тормозеха хора, а дори и съсипваха препитанието им.

Най-пресният случай беше смъртта на лъва Сесил, когато американски зъболекар на име Уолтър Палмър, застреля обичано от мнозина животно. С пренебрежение към начина, по който това би повлияло на неговите служители и семейство, интернет тълпа бързо разнищи всички аспекти от живота на Палмър.

УБИЕЦЪТ НА ЛЪВА В ЗИМБАБВЕ С РАЗБИТО СЪРЦЕ, ИСКА ЧОВЕЧНОСТ

Тогава Макс Фишър написа за Vox:

„Уеб потребителите разкриха лична информация на Палмър, включително и на семейството му, и я публикуваха онлайн. Те нападнаха неговия бизнес, частна стоматологична практика, публикуваха хиляди отрицателни отзиви за Yelp и други сайтове и го принудиха да затвори кабинета си. Потребителите също атакуваха и професионални уеб сайтове, които хостват профила му, за да изтрият информацията за него. В Туитър и Фейсбук на страницата на кабинета му бяха отправени заплахи за физическо насилие.

Тава би трябвало да изглежда познато: един и същ набор от тактики, които са били използвани в кампании за онлайн тормоз като движението Gamergate, насочено срещу жените в гейминг индустрията. Това е нарастваща тенденция на интернет саморазправа, която може да прокърви в тормоз в реалния свят с реални последици.“

Както отбеляза Фишър, този вид тактики бяха широко възприети като неприемливи, в случая с Gamergate. Но когато стана дума за убийството на лъва Сесил, толкова много хора се съгласиха, че това е скандално, че изведнъж тази тактика стана приемлива.

Докато някаква форма на наказание вероятно би била приемлива за Палмър, не тълпата трябва да вземе това решение. В нашето цивилизовано общество това трябва да бъде оставено на официалната правораздавателна система.

Съдът на тълпата не е правосъдие

Основният проблем при съда на тълпата е, че той е напълно случаен. Както го описа Фишър:

„Той третира справедливостта като един вид случайна мълния от небето; на някого му е напомнено за отмъстителните, но своеволни старогръцки и римски богове“.

Хората настояват някой да бъде наказан за смъртта на Харамбе. Но интернет тълпата напълно игнорира други случаи, в които животни умират ненужно. И не обръща много внимание на животни, които страдат от небрежност, а в някои случаи и до смърт, в зоологически градини и ферми точно сега.

Интернет правосъдието има склонност също да пренебрегва проблеми, които са, честно казано, по-важни. Смъртта на Харамбе е тъжна, но дори не може да се приближи до най-трагичния случай от миналата седмица. Само през уикенда четирима души са загинали, а други най-малко 53 са били ранени при престрелки в Чикаго. И все пак интернет тълпата не получи пристъп на ярост от тези трагедии – дори като има доказателства, че много от тези убийства ще останат неразкрити.

Селективното, случайно внимание не е начинът, по който се предполага, че би трябвало да работи правосъдието. Правосъдието работи най-добре, когато е бързо и сигурно, наказанието е пропорционално на престъплението и ответникът получава възможност да се защити. Ето защо нашата съдебна система, на теория, би трябвало да преценява нечии престъпления – и наказанията, което заслужават – с обективни фактори, с използването на няколкократни проверки и баланси, като съдебни журита и обжалвания, за да се уверим, че някой е третиран справедливо.

Случайното внимание на онлайн правосъдието

Съдът на тълпата отрича почти всеки аспект на този процес. При него никой е чувал за правото на защита, или поне не го вземат много насериозно. Няма проверки на онлайн тормоз, няма и съд, който да прецени дали това не е прекомерно наказание. И изборът на ответник почти изцяло е случаен, единствено въз основа на това кое събитие се е случило да стане много популярно и да възбуди тълпата.

Съдът на тълпата не прави тези неща, защото те не са неговата цел. Целта на интернет тълпата е да търси отмъщение – и това означава, че ще го търси, независимо от необходимите средства.

Но проверките в системата на формалното правосъдие са там с причина: те помагат за предотвратяване на случаи, в които невинни хора са лъжливо обвинени и наказани. Тези проверки, например, биха предотвратили тормоза срещу жената, която споделя името на майката, чието 3-годишно дете се промъкнало при горилата Харамбе.

Или в друг случай, когато потребителите на Reddit решиха, че един млад човек на име Сунил Трипати носи отговорност за бомбите на бостънския маратон през 2013 г., и се прицели в семейството със стотици заплахи и телефонни обаждания, въпреки че Трипати не беше действителният виновник на бомбардировките.

Това са събития, които трябва да разтревожат всички нас. В края на краищата, ако сте записан на видео да правите нещо, което може да изглежда погрешно и се случи то да стане много популярно, вие бихте могли да бъде следващата жертва, независимо дали заслужавате наказание, или не. И каквито и да е проверки няма да ви помогнат.

Площад Славейков