ПРЕСЛАВ ГАНЕВ

Когато прочетете, че някъде се е заформил „тежък скандал“, какво си казвате? Лично аз първо проверявам адресбара в браузъра си, за да се уверя, че не чета някоя от стотиците вече медии без собственост, без контакти, но за сметка на това с хиляди УНИКАЛНИ ЗАГЛАВИЯ, които НЯМА ДА ПОВЯРВАТЕ, ЧЕ СЕ Е СЛУЧИЛО! Обаче случаят сега не е такъв. Просто с тези думи започва прессъобщение от Националния исторически музей.

Според тях тежкият скандал се е случил в „научните среди, заети с реставрацията на Голямата базилика в Плиска“. Странно, но „скандалът“ не е около бутафорията, с която някой усилено се мъчи да замени археологията и историята в първата първата българска столица (което е истинският скандал). Ставало дума за това как да се казва Голямата базилика. Да оставим настрана факта, че тя изобщо се подготвя за „експлоатация“ (т.е. може да направим доста обосновано предположение, че ще бъде вдигната до покрив и докъде са стигали древните руини няма да знаем само след няколко години). Интересен тук е опитът на НИМ да привлече вниманието към себе си без реално да съществува скандал, че даже и новина.

ТЕЖЪК СКАНДАЛ: КАК ДА СЕ КАЗВА ГОЛЯМАТА БАЗИЛИКА В ПЛИСКА

Всъщност ден по-рано от музея вече изпратиха едно съобщение, в което уведомяват чрез медиите миряните, че НИМ не може да организира сватби и кръщенета в Голямата базилика – просто не било сред правомощията им (обаче много хора се обръщали с подобно желание директно към тях). Съобщението не намери достойното за важността си място в общественото пространство. Затова днес вече ни информират за скандал – тъй като такива се котират по-добре на пазара за сензации.

За да конспектираме – „скандалът“ е в това, че Голямата базилика (ако всичко е точно, строежът й щял да е завършен след не повече от година, ура), където впрочем вече се извършвали свети тайнства и това щяло да е намерението за ползването ѝ – не музеен комплекс, а действащ храм, трябва да се освети с името на патронния си светец. Но пък никой не знаел кой е той, тъй като нито в летописната традиция, нито сред археологическите паметници е споменато името, с което светилището се е назовавало през IX-XIV век.

Тук следва и същината на „скандала“. Той не може да се преразкаже с експресивността на оригиналния текст, затова предлагаме три пасажа от есенцията му, без никаква намеса в тях:

„Някои авторитетни учени смятат, че Голямата базилика трябва да бъде осветена с името „Света София”. Според тях всички катедрални църкви в християнския свят носят това име – в Константинопол, Сердика-Средец, Киев, Несебър, Охрид.

Проф. Божидар Димитров не е съгласен с това виждане. Значима част от катедралните храмове наистина носят името „Св. София”, но други – не. В Созопол, Търново, Дръстър, Преслав и др. Проф. Димитров смята, че софийската „Св. София” е гробищна църква, а катедрална е била „Св. Георги” /в двора на Президентството/. Не е възможно катедралната църква, в която се черкува елитът, да е била извън крепостните стени.

ГОЛЯМА БАЗИЛИКА ИЛИ ГОЛЯМ БЪЗИК?

При това положение, когато не сме дори на петдесет процента сигурни, че храмът се е наричал „Св. София”,  миряните, които са тялото на църквата, имат правото да изберат името на храма. Хората около Божидар Димитров смятат, че то трябва да бъде „Свети цар Борис-Михаил Български” – на името на човека и светеца, утвърдил през 865 г. християнството за официална държавна религия на България и на българския народ. И построил Голямата базилика между 865-875 г.“

Типично в стила на сензационните дописки в сайтове, заели имената си от дърводелски сечива, и тук виждаме няколко характерни черти:

– Имаме герой – „професор“ Божидар Димитров, чиито опровержения изглеждат неоспорими за всеки неизкушен от историята лаик;

– Ответната страна не е много-много наясно с материята и боклучавите ѝ аргументи биват размазани със стил и интелект от авторитетния герой;

– Ответната страна, разбира се, не е назована; но учените са „авторитетни“ – това е достатъчно за създаването на внушение, че мнението им има стойност. Не е достатъчно обаче, за да се провери наистина ли някой стои зад това мнение.

И ако дотук текстът от музея може да се приеме с лека усмивка и да стимулира всеки разумен читател да изгради позиция, финалът на прессъобщението придобива комични краски – и отново е неповторим с чужди думи.

Интересна ремарка преди него е начинът, по който обичайно са подписани писмата до медиите от НИМ. В повечето случаи под тях стои парафът лично на директора Божидар Димитров, упорито назоваван „професор“. Появяват се обаче и радостни мигове (като настоящия), когато подпис няма, защото важен пункт са цитатите от Димитров, а и защото личността и изказванията му са прецизно коментирани в образцов журналистически стил. Както е тук (пак без намеса от нас):

„Спорът (поне засега) се води изискано, културно, както подобава на висококвалифицирани учени. Дори Божидар Димитров, известен с острия си език, се държи необичайно прилично. „Това е бял кахър”, казва той. „Като му дойде времето ще обявим референдум за името на храма в електронното пространство”. И каквото кажат православните християни, така ще бъде. „Глас народен – глас божи”.“

Чакаме с нетърпение референдума в електронното пространство (нищо че компетенциите на г-н професора в тази област стигнаха до настойчиво искане за редакция на „Уикипедия“, в разрез с всички правила на безплатната енциклопедия).

БОЖИДАР ДИМИТРОВ ВЛИЗА В БИТКА С УИКИПЕДИЯ

А дотогава, с нарастващо смущение, ще получаваме нови и нови снимки от надстрояването на Голямата базилика в Плиска. В крайна сметка, защо ни е археология, ако може щастливо да се женим сред итонг?

Площад Славейков