Новите руски имигранти не късат завинаги с родината. По манталитет и по дух те си остават с Русия.

"Докато живееш в Русия, се чувстваш осъден, затворник в затворено пространство." Така описва чувствата си в родната московчанката Мария Шумихина, по професия психолог.

С края на протестния сезон през 2011-2012 г. много руснаци бяха разочаровани от това, че Владимир Путин се завърна в Кремъл, за да затяга гайките. Когато избухва икономическата криза, на Мария и съпруга й Михаил, икономист по професия, решението да емигрират идва от само себе си.

"Невъзможно е да се живее в страна без бъдеще - не само все по-авторитарна, но и затъваща в рецесия", казва Мария.

Но не е ставало дума да се замине много далече, да бъдат изгорени мостовете, както са го правили първо руските, а след това и съветските емигранти през ХХ век.

Шумихини избрали Рига, столицата на Латвия - малка страна с двумилионно население. Мария запазила клиентите си, участва в различни семинари и конференции в Русия.

"Аз не смятам Русия  Путин за абсолютно зло, не изключвам един ден да се върнем, когато се смени тенденцията и страната започне да се развива", казва московчанката.

35-годишният Денис Сергеев се захванал с гастрономически туризъм. Когато през 2014 г. икономическата, политическата и социалната обстановка се влошили, той разпбрал, че е дошло времето да бяга. Рига е малък кокетен, напълно европеизиран град. 55 на сто от населението на латвийската столица са рускоговорещи, от руски, украински и беларуски произход. Ядро на тази общност станаха съветските граждани, останали в Латвия след краха на СССР през 1991 г., и потомците им.

Латвийците и "руснаците" съжителстват мирно, но съществува известно напрежение на политическо равнище. Латвийските националисти с подозрение се отнасят към руснаците. Анексирането на Крим и войната в Донбас събудиха фантомите на "съветската окупация" у латвийците, които станаха членове на ЕС и НАТО.

Виктор Гушчин - координатор на съвета на руските асоциации в Латвия, съжалява за политиката на Рига в областта на образованието. Според него като представя съветския период като окупация, като отменя обучението на руски език, Латвия възпитава русофоби. Като историк и писател той е убеден, че местният елит се опитва да изкорени руската култура в страната.

Хиляди и хиляди руснаци се възползваха от местния закон за емиграцията, приет през 2010 г. Нилс Ушаковс  - кметът на Рига (етнически руснак, чието руско име е Нил Ушаков – б.р.), е активен поддръжник на този закон. От 2010 до 2015 г. право на жителство получиха 10 000 души от руски произход. Но този поток секна през 2015 г. по две причини. Местните депутати поискаха цензът да се увеличи до 250 000 евро. От друга страна, кризата и сривът на рублата ограничиха покупателната способност на кандидатите да емигрират. Нилс Ушаковс съжалява за влошаването на отношенията между Русия и ЕС, което по най-негативен начин се отразява преди всичко върху Латвия, страдаща от санкците и контрасанкциите.

Едновременно с това Ушаковс се радва на възможността да реализира големи проекти, напримел информационния сайт "Медуза". През октомври 2014 г. Галина Тимченко - бившият главен редактор на "Лента.Ру", заедно с шепа журналисти замина за Рига, за да основе там сайт, посветен на руската действителност, който да бъде базиран в "свободна територия", където няма да бъде подлаган на натиск и цензура от страна на руските власти. Главният редактор на сайта Иван Колпаков казва, че всички сътрудници са дошли от Москва.

"Ние постоянно сме потопени в руската действителност. Имаме впечатленето, че живеем в Москва, но в подобрени условия, особено що се отнася до свободата и плана за работа."

Преместването на журналистите от "Медуза", както и на повечето от избягалите от путинска Русия, няма географски характер. Сърцата и душите им останаха в Русия.

-----

* Авторката е кореспондент в Русия, на френския вестник "Либерасион", откъдето препечатваме статията.