Знаете ли кое е общото между дългогодишните упорити опити изборните правила да се скроят по нечия мярка или така, че да са максимално неудобни за опонентите? Не, не е само това, че няма управляващо мнозинство, което да не е прибегнало до този трик. Общото е, че всеки път сметките излизат криви. Най-често главният “опонент” се оказва ДПС – прикрито или в прав текст. И всеки път вместо да им извадят очи, им изписват вежди. Ето някои примери само от последните години.

Смяна на системата – Д'ондт срещу Хеър-Ниймайер

Системата за разпределение на мандатите бе сменена първо в правилата за избор на евродепутати и местни власти през 2007 г. По-интересно обаче се получи на парламентарния вот през 2009 г. Няколко месеца преди изборите БСП и НДСВ гласуваха промяната с мотив, че новият метод е по-справедлив за по-малките партии. И това е вярно.

Скритият мотив обаче бе да има “пробив” в бастиона на ДПС – Кърджали, където с изключение на вота през 1997 г., движението взимаше всички 5 депутатски мандата. Резултатът – БСП загуби изборите и не получи кърджалийски депутат. Такъв обаче взеха ГЕРБ и причината бе именно в новия начин за изчисление. Ето защо:

През 2005 г. ДПС получава в Кърджали 63 570 гласа, а втората партия тогава – БСП – 17 746 гласа. Всички 5 мандата са за движението по Д”Ондт.

През 2009 г. ДПС вдига резултата си и получава 67 770 гласа в района. Втората партия – вече ГЕРБ – 18 648. Ръстът във вота за ДПС между 2005 и 2009 г. е 4200 бюлетини. ГЕРБ получава само 902 гласа повече от БСП през 2005 г., но взима мандат.

Според сметките БСП се прецаква и помага на ГЕРБ. ДПС е ощетено. Дали? Вместо пети мандат в Кърджали движението получи представителство в Пловдив-област, например. На следващия парламентарен вот ДПС “проби” и в трите района в София, където никога не бе имало депутат. Хеър-Ниймайер им предостави възможността да са представени и в Габрово, и в Кюстендил...

Крайният резултат – ДПС има легитимна, законова възможност да разбие мита, че има подкрепа само в регионите със смесено население. Факт – те вдигат резултатите си в “нетрадиционни” преди региони и това не може да им се отрече. Но след 2009 г. основна теза на движението стана неговото последователно “географско” разширение.

Дали от Хеър-Ниймайер ДПС загуби? Не, спечели.

Да се простреляш сам в крака с мажоритарен вот

Пак през 2009 г. БСП, иначе процедурно и юридически грамотни, незнайно защо решиха да приемат идеята на тогавашния президент Георги Първанов за въвеждане 31 мажоритарни района, а оттам - 31 мажоритарни епутати. Страшно демократично. Освен "затвърждаване на демокрацията", идеята беше, че настъпващата нова сила ГЕРБ ще пострада, за ДПС – да не говорим – и двете нямали силни лица извън Бойко Борисов и Ахмед Доган...

Какъв бе крайният резултат?

В 100% от 31 мажоритарни района хората не гласуваха за личности, а за партии. Нямаше НИКАКВА разлика между вота за листа и мажоритарния избор по места. ГЕРБ взеха “подарък” от 26 мажоритарни депутати и за малко това да им помогне за пълно мнозинство. Не им достигнаха само 5 места... А ДПС се сдоби с 5 мажоритарно избрани народни представители – навсякъде, където движението излезе първа сила на изборите.

БСП и всички останали партии получиха ... 0. Въпреки важните и популярни личности в редиците си.

Изводът: мажоритарният вот у нас на парламентарни избори е само популистка дъвка. Той НЕ работи в полза на нещо различно от бонус мандати за победителите на избори. Национално и по региони.

Уседналост срещу ДПС

Гласовете, които ДПС безкрайно закономерно получава от Турция, са трън в очите на всички от 25 години. Опитите този ресурс да се отнеме, защото никой досега не е бил в състояние да го обърне в своя полза, са на годините на демокрацията у нас. "Патриотите" във всичките им разновидности тръбят как Турция се намесва във вътрешните ни дела. В по-ново време последователно и при управлението на НДСВ и ДПС, и при тройната коалиция (макар ДПС да е част от нея), и при ГЕРБ се загнезди илюзията, че този вот трябва да бъде ограничаван!? (без значение какво пише за избирателното право в конституцията). Измислиха го с въвеждането на уседналост за европейски и особено за местни избори с идеята, че това ще прецака сериозно движението. 

Да, ама не. 

Да видим какво се случи на Евроизборите 2007 и 2009 г. с влиянието на ДПС, въпреки че се гласуваше само на територията на ЕС:

През 2007 г. ДПС получава 392 650 гласа общо и за малко да спечели вота. ГЕРБ и БСП ги "минаха" с няма и 2% от вота, с лек превес на ГЕРБ над левицата. Според политическите слухове, които в такива ситуации често се оказват верни, ДПС нарочно бяха призовали своите избиратели да намалят темпото в последните часове от изборния ден. За да НЕ спечелят евровота.

Движението спечели изборите в няколко европейски градове. Левицата получава едва 8 гласа повече от ДПС в Европа, а ГЕРБ им води с няма и 4% в подкрепата зад граница, което в случая е само Европа. Заради уседналостта.

На евровота през 2009 г. ДПС излиза втора сила в секциите в ЕС - ГЕРБ са първи с 2 818 в градовете в страни от съюза, а движението взима 2 338 бюлетини.

На последните Евроизбори 2014 г. ДПС отново е втора по подкрепа в секциите в ЕС, макар този път ГЕРБ да ги побеждават с доста, а Реформаторският блок да им "диша" във врата. Е, попречи ли "досега евроуседналостта" на ДПС? Отговорът очевидно е един и той е НЕ. 

Сметките за местия вот са по-сложни, но фактът е един - ДПС успя да се организира така, че забраната на живеещите в Турция български граждани да избират кметове и съветници от 2007 г. насам да не е повлияла на представителството им в местната власт. Повлияха им други, вътрешнополитически процеси, които обаче нямат нищо общо с изборните правила...