Днес положението на християните е влошено в много страни, но най-вече - в Ирак и Сирия.

В Ирак през 1977 г. живееха над 2 милиона християни, през 1987 г. - 1,25 милиона, а преди превземането на "Мосул от ислямистите - едва 400-500 хиляди. Нахлуването на "Даеш" ("Ислямска държава - б.р.) в долината на Ниневия - този исторически бастион на християните, стана повратен момент. След това християнските и йезидските семейства се устремиха към Европа и нямат намерение да се връщат в Ирак.

В Сирия в началото на ХХ век християните са били 32 на сто от населението, през 1980 г. - 16,5 на сто, а в навечерието на кризата - 8-10 процента. Близо 450 000 християни бяха принудени да напуснат домовете си, изложени на заплахата от смърт, отвличания и опити за насилствено ислямизиране. В разговорите с християните - от патриарси до бежанци, изумява тяхната подкрепа за сирийския режим - единствената според тях сила, способна да ги защити и за спре ислямистите. Всички казват, че популярността на Башар Асад значително се е увеличила от началото на кризата. Не критикуват Запада, Европа и Франция, че са слепи. Макар някои да признават авторитарния характер на режима, те обясняват, че религиозната свобода, съществуваща в Сирия, е позволявала на християните свободно да спазват своите традиции.

Войната засегна всички сирийци, но християните са най-уязвими и понасят най-тежките загуби, тай като са решили да не вземат оръжие, и плащат за това, че уж подкрепят режима. По думите на много наши събеседници християните биват подлагани на репресии не само от "Даеш", а от всички въоръжени ислямистки групировки.

В Ливан в момента ма 1,4 милиона сирийски бежанци, което прави една трета от населението на страната. На 60 000 родени в Ливан сирийци се падат едва 45 000 новородени ливанци, което създава демографски дисбаланс между християните и мюсюлманите, между сунитите и шиитите, между ливанците и сирийците. Проблемът се задълбочава от това, че сирийските власти не признават присъствието на сирийски бежанци на ливанска територия и смятат пребиваването им там за незаконно, което заплашва с проблем за реинтеграцията в Сирия на родените в Ливан сирийци. Представители на ливанските власти настояват за завръщането на бежанците в безопасните райони на Сирия. Решение за завръщане обаче е много трудно да бъде взето, особено за християните. Много бежанци изтъкват, че срещу тях са донасяли техните съседи мюсюлмани, и затова не искат да се връщат там, където са били предадени. Освен това, домовете и селата им често биват повредени или дори унищожени.

Всички политически и религиозни лидери предупреждават за опасността от бягство на младите и изтичане на мозъците, в резултат на коет страните им ще станат по-бедни, а елитът ще бъде обезкръвен. Те настояват Западът да прояви отговорност и да се въздържи от каквито и да било изявления, които могат да бъдат изтълкувани като покана от хората, стремящи се да избягат от войната и бедствията и без колебание излагащи живота си на опасност, като го сервират в ръцете на мафиотски мрежи от превозвачи. Тези страни, лишени от своите елити и млади хора, могат да се превърнат в същинско буре с барут. А отпътуването на последните християни, оставящо сунитите и шиитите насаме едни срещу други, ке означава край на плодотворния диабог между Запада и Изтока.

--------

* Авторът е председател на организацията Координация на християните от Изтока в опасност. Препечатваме коментара му от френския вестник "Фигаро".