Мир ви оставям; Моя мир ви давам.

Ето това чух снощи, докато се четяха 12-те евангелски откъса и блеех със свещ в ръка, чакайки да дойде денят, в който се минава под масата.

Мир... Тази изумително дефицитна стока в парадоксалното време, в което имаме от всичко „най”. Имаме най-бързите връзки, може да придобием никел от Индонезия, който още не е добит, с няколко натискания на устройството в джоба. Или секс за една нощ със съвършено непознат човек.

Имаме най-добре уплътняващата дограма в цялата история, най-тихите климатици и, може би, най-чистата съвест, защото колите ни отделят най-малкото въглеродни емисии в цялата история. Нещо като капан за мир сме заложили. Ама той не идва, а бяга като див.

Затова сигурно и се завираме под масата – за да надхитрим Господа и да си щипнем едно късче. Разбира се, не казвам, че има нещо лошо да съхраняваме традициите на дедите и бабите – съвсем друго говоря и се надявам поне някой да разбере.

Един свещеник ми каза как някой си специално си направил труда да отиде до дома му лично – ходешким, да пита КОГА ще се минава под масата. Не друго – не какво отбелязваме примерно на Велики четвъртък, или кога Юда е положил смертелната си целувка... Дори не и нещо за ядене и пиене. Сакралност му е майката – кога се минава под масата?!

Не искам да се замисля, ако кажеш на човека – без да си дава зор да ходи по къщята, днеска да прочете една глава от евангелието, какво би станало.

Само в скоба - всъщност минаването е под Плащаницата и е онова символично слизане в гроба заедно с Христос и след това възкръсване с Него. Ама както и да е...

Разпети петък е много особен ден. С тези късни служби снощи и днес – няма други такива в годината... Звъни църковната камбана, звънтят и отсреща стъклата на кръчмата. От надутия до дупка имитиращ продукт, наречен музика. Тела се гърчат сластно под ритмите, за които агарянинът едно време би се радвал да ни накара да ги следваме...

В църквата сме по-малко, отсреща са повече, но това въобще не е страшното. Друго е кофтито – че онези там често с нищо не са по-лоши от нас тук. Даже напротив. Нищо че някои от тях отдавна са под масата. Казвам го като човек, който е прекарал достатъчно време и на двете места.

Но ние сега се интересуваме кога точно се минава под нашата си маса и с чужди маси не се занимаваме.

Не слушаме внимателно четивата в четвъртък – там е част от проблема. А има много интересни истории: как фарисеите били толкова благочестиви и праведни, че водейки да убият самия Господ, не влезли в римската претория, за да не се осквернят. Да са чисти, за да ядат Пасхата... Докато убиват Невинния. За под масата нищо не се казва.

Че съблюдавали такова „приличие”, че се погрижили вече разпънатите тела да не останат в събота, щото не бива. Че не взели 30-те сребърника, които сами изплатили на онзи човек, обратно в църковната каса - от почтеност... Абе перфектно религиозно поведение отвсякъде и богословска издържаност!

Ама ние за под масата питаме, а на стари истории не обръщаме внимание.

Св Юстин Попович неслучайно нарича днешния ден най-страшния в цялата битийна история, по-страшен от Страшния съд. Защото тогава Бог ще седне да съди човека. А на Разпети петък човекът осъди Бог. Нарича го още „Най-великият бунт в историята на небето и земята, най-големият грях в историята на небето и земята....”

„И падналите ангели не са сторили такова нещо”, казва.

Ето с такива щети ни предстои да се справяме. Такова гигантско падение имаме да „ремонтираме”. Това ни напомня този ден, наречен днес. И с минаване под масата няма да стане.