Територията "България" периодично излъчва SOS по природни, миграционни и социални поводи.  И сега, след поредната класация, в която страната е на последно място по свобода на медиите в ЕС, сигналът за помощ се чува за пореден път. Нe стига, че сме на опашката в Европа, ами за злощастие сме заклещени между Малдивите и Замбия - съответно 112-та и 114-та в подредбата.

СВОБОДА НА СЛОВОТО ЛИ? ВЗЕМИ ТОВА 113-О МЯСТО

През този месец вече звучаха вопли "Цензура!" Спретнахме си наша, балканска, жалка версия на "Шарли Ебдо", безкръвно накичена със свински опашки. Нямаше изстрели, само сваляне от на карикатури. Нищо лично - става въпрос просто за един карикатурист, една телевизия и един уебсайт. И за безликата цензура. Потвърди се, че в България дори

карикатурният хепиенд

е невъзможен. Уж щяха да възстановят трибуната на Чавдар Николов, но в крайна сметка той отказа да се върне при стария си работодател.

ЧАВДАР НИКОЛОВ: ПРИЕХ ИЗВИНЕНИЯТА ОТ НОВА, НО НЕ МОГА ДА ПРИЕМА ОБЯСНЕНИЯТА ИМ

Преповтарям тези факти, защото те минаха с шумно, но няма да имат никакви последици за медийната среда. Обектът на въпросната карикатура, премиерът Борисов, се опита от конфуза да сътвори пиар. Отвори фейсбука си за карикатури на себе си. И сподели, че е направил услуга на твореца, защото сега заплатата на последния щяла да скочи по-високо от тази на министър-председателя. Чуете ли властник да говори за нечия заплата, от мен да го знаете - гъделичка ви там, дето най ви боли. Премиерът имаше за какво да се тревожи - в карикатурите дремеше асоциация за една друга свинска опашка, която опасно опари първообраза Тодор Живков с люти чушки. Дали Борисов успя да се превърне от обект на карикатурата в субект, който задава задачи и правда на творците? Можа ли да докаже, че у нас няма цензура?

ЗА ЕДНА ДРУГА СВИНСКА ОПАШКА ПРЕДИ ПОЧТИ 50 ГОДИНИ

Какъвто и скандал да стане в България, нищо реално не се променя. Черешовото топче може да прогърми, но средата си остава същата. Сашо Диков направи обзор за реакцията на медиите на скандала. Според него, такава е имало само в няколко  сайта, сред които и Клуб Z, вестник "Сега" и още малко изключения. Излиза, че по случая най-шумно са реагирали обектът на карикатурата Борисов и медийната компания, която свали видео карикатурите.

Ситуацията е следната: страхът да се слага пръст там, където е раната, е по-силен от всичко напоследък. Българската журналистика преживява, като гледа в собствената си паничка, наслаждава се на сосовете от собствените си сензации и брани собствените си началници. И се озърта да не би отнякъде да я притисне егото на премиера, Пеевски или някои от другите свещени велможи.

Горко ли му е на Горан?

В изкуството на цензурата съществуват висши сфери, които се свързват с властта, парите и партиите. Истинската драма обаче може да се усети най-добре на средните нива. Тя засяга репортерите, които отговарят за ресори, партии, общини и олигарси, малцината водещи, които не се страхуват да задават въпроси. Да си журналист означава да си в постоянен конфликт със силните на деня. Няма как да има изключения от това правило.

Тази събота в обичайното време в предаването на БНТ "Вяра и общество" пак вероятно няма да има свещенослужители. Доскоро гостуваха умни и модерни свещеници. И докато се занимаваме с голямата цензура, тази на средно ниво превзема нови и нови територии. Въпросното предаване, един от символните на обществената телевизия, си има изградена аудитория и интересни участници. Водещият Горан Благоев - историк и богослов, ерудит с утвърдено професионално име, очевидно е недолюбван от Светия синод. Познавам просветителската му журналистическа работа още отпреди  20 години, когато за религия можеха да пишат единици. Горан е един от водещите на "История бг" и е гласът от директните излъчвания на православните празници. Но сега върху авторското му предаване "Вяра и общество" е паднала мантията на табуто.

Светият синод не дава официално обяснение защо на подопечните му им е забранено да разговарят с Горан Благоев. Нашата църква демонстрира що е перфидна институционална цензура. Предполага се, че причина е позициите в предаването за обявяването на новия светец - Серафим Софийски. По отношение на светеца, наложен от българската и руската православни църкви, водещият не беше пристрастен. Ала гостите му - учени и познавачи на битието и творчеството на Серафим - дръзнаха да изкажат позиция, различна от тази на Синода. Грях тежък, грях непростим! Трябва ли, а и може ли Горан Благоев да съгласува думите на своите събеседници с официалното мнение на църквата?

Няма

Голяма - висока - и малка цензура

- тя винаги си е цензура. Правото на свободно слово на българските свещенослужители трябва да се защити. Те губят една от малкото си светски трибуни по прищявка на висшия си клир. Правото на публиката да чува различни от официалните мнения също трябва да се защити. Досега подобни бойкоти идваха по-скоро от футболните и политическите среди, които отказват да дават интервюта на несимпатичните им медии. Излиза, че православната църква също си пази елейното спокойствие като затваря усти за словото.

Ала Благоев е гледан под вежди от синода с основание. Той постави въпроса за архиереите-ченгета, с които клирът е препълнен. Това не се прощава. Позволи си да разнищи историята с архонтите. Така и никога не направи челобитие пред пловдивския владика Николай, който все повече се утвърждава като силната фигура в синода. Благоев има умерено-критично отношение към влиянието на Руската православна църква. Той е и сред защитниците на тезата, че църквата е не само на духовниците, но и на миряните. Ето такива "дреболии" стоят зад една "проста" цензура.

Въпросът е къде са медиите, професионалната общност и общественото мнение?  Защо никой не го защити? Именно затова тихо-тихо журналистиката ще напуска България. 

Докато на нейно място се настанява страхът от бъркане с пръст в раната.