Да не би да съм пропуснала някоя височайша инструкция от рода на „като няма бежанци, да бият цигани!“? Не, такива неща не се казват с думи никога. Но има времена, в които витаят във въздуха. Ние живеем точно в такова време сега.

Ангел /българин, 21 г./ от село Овчеполци рита и унижава Митко /циганин, 17 г./ от същото село. Защото му казал, че са равни. След толкова години говорене и неясно колко много пари за интеграция твърдението, че сме равни би трябвало да звучи неопровержимо като таблицата за умножение. Само че е точно обратното – интеграцията днес изглежда толкова невъзможна, колкото никога. Заслуга за това имат поне няколко основни грешки.

Първа грешка: Отношението към ромите в България е в двете крайности. То е или агресивно-гневно, или умилително-покровителствено. Ромите предизвикват у нас или омраза, или патос, никога делово отношение, никога практично мислене.

Втора грешка: Българското общество разбира интеграцията като асимилация. Представата ни за интеграция е, че ромите трябва да станат като българите. Нито всички роми могат да станат като българите, нито е нужно. Сред тях винаги ще има хора, които искат да са като българите, и хора, които за нищо не света не биха искали да са като българите. Асимилацията не признава съществуването на втората група. Интеграцията е нещо различно, тя допуска всеки личен избор при спазване на договорени правила никой да не пречи на никого.

Трета грешка: На ромите у нас се гледа като на едно цяло. Съответно те всички са или едни много несправедливо онеправдани прекрасни хора, или едни непригодни за социален живот лъжци и крадци. Истината е, че сред ромите – като при всички останали етноси, има и крадци, и прекрасни хора, и лъжци, и таланти. Всякакви. Само че нашите програми и стратегии са такива, каквото е и отношението ни – обобщени. Те са за всички. А трябва да са за всеки.

Четвърта грешка: Почти всички програми, свързани с интеграцията, са насочени към ромите. Работа сред ромите, семинари за ромите, обучения за ромите. Обаче ако българите не са готови да приемат ромите, за интеграция и сричка не може да става. Ние сме на първо място в Европа по процент на ромите спрямо населението. Точно затова българското мнозинство трябва да е максимално пропускливо за ромите, които искат да живеят по стандартите на мнозинството – да учат като тях, да си носят отговорностите, да работят, да се развиват, да се изявяват, да успяват. Интеграцията зависи колкото от рома, който иска да се оттласне, така и от българина, който трябва да го приеме. В конкретния случай – интеграцията зависи колкото от Митко, толкова и от Ангел от с. Овчеполци.

Пета грешка: Ромските проблеми бяха изцяло оставени в ръцете на неправителствения сектор. Не защото на държавата беше забранено да се занимава с това, а защото чуждестранни благодетели се оказаха по-загрижен за ромите, отколкото държавата за собственото си бъдеше. Много пари бяха налети като вода в пустиня, не че не бяха построени и доста лични оазиси с тях. Те отиваха главно в имитации, наречени „създаване на добри практики”. Така става, когато липсва държавата с нейните институции, защото само партньорството с държавата може да създава устойчивост на практиките.

Думата интеграция вече дрънчи на кухо. Освен празен, съдът й има слава и на пробит – налятото в него изтича. И мнозинството, и малцинството стават все по-скептични. Вместо общи усилия за общ живот, у нас трайно се настаниха разделящи ни митологии и от двете страни. Като се прибави към това общата бедност и растящата битова престъпност, примерът на динковците, тресящата ни агресия…

Всичко това си го знаем, както и причината. Ромските гета са интересни за политиците само преди избори. В точно този си вид са използваеми – капсулирани, безработни, неграмотни, с брокерстващи за партиите лихвари. За останалата част от населението ромските гета са досадни, за предпочитане е да са незабележими. Обаче - ако се правиш, че нещо не съществува, то ще те накара да го забележиш. Ако си решил да го употребяваш, то ще намери кой да го употребява срещу по-добра цена от твоята. Ако си го покварил, недей да се правиш на изненадан, че е покварено.

Другият участник в грозния клип от с. Овчеполци, биячът Ангел, също е продукт. Когато крещи „Ти каза, че сме равни, аз циганин ли съм бе?!“, то е за да заглуши вътрешния си крясък, който го тормози, че той наистина е като циганина Митко, неудачник като него, излишен като него, несъизмерим с модерния свят като него. За целите на собственото си психологическо оцеляване Ангел си е измислил свой свят, в който той е повече от циганина, има право да го рита, а големият бонус е, че това го прави патриот.

Хайде сега да си представим, че при набития Митко отива един човек и му казва: „Да, ти си равен с всички, защото пред Аллах сме равни, пусни си дълга брада, накарай бъдещата си жена да се забули, идвай в джамията, защото там можеш да си кажеш всеки проблем и ние ще ти помогнем да го решиш. В селото ти крещят, че не си човек, но в джамията ти ще бъдеш човек.“ Какво според вас ще направи битият? И после се чудим как да се справим с някакви спящи клетки на фундаменталния ислям в България. Истината е, че на дремеща държава дори спящи клетки не са й нужни.

Вероятно след този случай ще се планират поне няколко семинара за интеграция в спа хотели. Това, което е нужно, е съвсем различно: 17-годишният Митко да е ученик, родителите му да работят, а Ангел да отговаря пред закона за сбърканите си геройства.