„Путин – най-крупния олигарх в Русия“ - през пролетта на 2004 г. кандидат-президентът на Русия Иван Рибкин публикува открито писмо в „Комерсант“ с такъв – непривичен по онова време – извод. След няколко седмици Рибкин първо изчезна, после се появи в Киев, не можа да обясни какво е станало и оттегли кандидатурата си от изборите.

 

Така неговата политическа кариера приключи, а думите му се обезцениха на практика до нула. Сега малко хора си спомнят, че именно в това писмо на Рибкин преди 12 години за първи път прозвучаха тези имена, които до днес се споменават заедно с Владимир Путин във всеки разговор за тайния му финансов живот – Ротенберг, Тимченко, Ковалчук.

 

През 2006 година тези хора щяха да станат герои в книгата на Станислав Белковски и Владимир Голишев „Бизнесът на Владимир Путин“, която има същото послание като писмото на Рибкин – Путин не е толкова политик или авторитарен лидер, колкото бизнесмен. Тогава прозвуча тезата, че с помощта на своето служебно положение Путин събира милиарди в чужди сметки, записва ги на имената на свои стари приятели и мечтае някой ден да се оттегли и да тихо да си харчи натрупаното някъде на Лазурния бряг или в Алпите.

 

Приятно ми е, виолончелист

 

За повече от десетилетие тези разобличения си проправиха пътя от спорни сензации до нещо напълно рутинно и обичайно. Както преди сто години в Русия е било прието да се говори за Распутин и за това, че императрицата е немска шпионка, така е и днес с милиардите на Путин – това е всекидневие в опозиционната публицистика.

 

Изразът „приятелите на Путин“ отдавна няма нужда от пояснения – с тези думи по условие се наричат не просто приятелите, а милиардерите, изведнъж забогатели от нулата и ползващи се с благоразположението на Путин. Дори той сам през годините няколко пъти е давал объркани обяснения по повода, иронизирал е санкциите, които бяха въведени срещу тези хора само на основание, че дружат с Путин.

 

Ротенберг, Тимченко, Ковалчук – сега към тях се присъедини и виолончелистът Ролдугин, герой от Досиетата „Панама“. До момента никой не го е споманавал, но и самият той – за разлика от останалите – не води публичен бизнес живот и не се демонстрира, че богатството му е резултат от неговите трудови и бизнес таланти.

 

Публикуването на данните за офшорните фирми на Ролдугин вероятно наистина ще докарат няколко неприятни минути на него самия и на хората (включително вероятно и Владимир Путин), които са били заинтересувани музикантът да остане на сянка и в бъдеще. Разследването за Мосак Фонсека превърна Ролдугин в публична фигура и повече няма да може да се крият пари с негова помощ – трябва да се търсят нови способи и нови имена.

 

Те ще ни казват, че разследването нищо не струва, че е част от информационната война на англосаксонските медии срещу Русия, че са всичко два милиарда – не ни се подигравайте на „искандерите“ (бойни ракети -б.р.). В близко време ще слушаме подобни коментари и руското обществено мнение, което отдавна се е примирило с търпимостта към всякаква корупция, няма да бъде шокирано, ако утре у поредния приятел Путин бъде открит поредният милиард.

 

 

Равнодушната руска общественост – днес това е най-надеждният съюзник на Кремъл във време на най-бурни скандали от войната в Украйна до убийството на Немцов, а най-неразрешимият философски въпрос е какво трябва да стане известно, за да се хванат за главите милионите руснаци и да решат, че такъв президент повече не им е нужен. Докато този въпрос остава неразрешен, в Кремъл могат да се чувстват напълно спокойни.

 

Хора от 90-те в новата реалност

 

 

Разследването на OCCRP е интересно не само като огласяване на финансовите тайни на приятелите на Путин. Пред нас имаме случай, в който управляващите Русия още миналия век и свикнали да крият пари и да използват офшорки, се сблъскват с неща, за които

не са учили в ленинградските потайности или в Петербург от 90-те – терабайти от информация, обработвана едновременно от стотици журналисти по целия свят, когато е невъзможно да блокираш конкретен сайт или да възбудиш наказателно преследване срещу конкретен човек.

 

Днес Кремъл е изправен лице в лице с непознато за него глобална информационна реалност, в кояго опоненти се оказват не Навални или Касянов, а самата околна среда. Това е като във филм на ужасите, когато се озоваваш в изоставена къща и не знаеш накъде да стреляш – заплахата не е материализирана в образа на жив човек и да се справиш с нея с обичайните средства е невъзможно.

 

Най-важната и насъщна задача на руските власти в близко бъдеще ще бъде да избягат от нови разобличения, като тези на OCCRP. Може би ще изобретят някаква нова фабрика за тролове от типа на онази в Олгино, може би ще се опитат асиметрично да разобличат Обама, някой със сигурност ще получи някакви големи пари за информационна война, но утре ще изтече нещо ново и, както и сега, единственото оръжие за противодействие на „високия градус на путинофобията“ ще се окаже незаменимият Дмитрий Песков.