В търсене на Моцарт, Габо и Фелини

На документалното кино у нас рядко се посвещават самостоятелни фестивали, а когато това стане, те обикновено са тясно тематизирани и получават твърде скромна гласност. Но сега се задава първото издание на Master of Art, който ще покаже 31 филма, разказващи за изкуството и културата. От Салвадор Дали и фалшификатора Волфганг Висконти, през Моцарт, Бах и Бетовен и прочутия кинодуел между Фелини и Висконти – та чак до голямата литература, стъпките на Габриел Гарсия Маркес и търсенето на Ал Пачино в „Саломе“ на Оскар Уайлд.

Фестивалът ще се проведе от 15 до 22 април в кината „Люмиер“ и „Одеон“ в София. Той ще бъде открит от носителя на Оскар „Жената от номер 6“ (2013) и ще приключи със „Саломе на Уайлд“ (2011) на Пачино. Програмата е в шест раздела – „Музика и танц“, „Театър и кино“, „Изобразителни изкуства и фотография“, „Архитектура и дизайн“, „Литература“ и „Видео арт и арт реклама“.

Подбрахме десет от заглавията в селекцията, във и извън конкурсната програма, с истории, които определено приласкават към киносалона.

В търсене на Моцарт

25 хиляди километра по стъпките на Волфганг Амадеус Моцарт. Своеобразната детективска история на режисьора Фил Грабски ангажира водещи световни оркестри и музиканти, проследява живота на композитора, чрез музиката и кореспонденцията му, в опит да ни отведе до самата същност на гения му.

От K1 до K626 (Реквием), над 80 творби са представени в хронологичен ред, като разкриват изумителни паралели между музиката и личните преживявания на Моцарт. Анализи пред камерата правят музиколози и експерти като Джонатан Милър, Клиф Айзън, Никълъс Тил, Баян Норткот и покойният Станли Сейди – като демонстрират нов и витален образ на композитора, напълно различен от онзи, който познаваме от „Амадеус“ на Милош Форман.

128-минутният британски филм (2006) предлага интервюта и изпълнения на повече от 70 от най-великите интрепретатори на музиката на Моцарт, сред които: Кристоф Русе, сър Роджър Норингтън, Рене Якобс, сър Чарлс Макерас, Рене Флеминг, Магдалена Кожена, Сандрин Пяу, Йън Бостридж, Джералд Финли, сън Томас Алън, Имоджен Купър, Пиер Лоран Емар, Лейф Ове Андснес, Ланг Ланг и квартет „Шкампа”.

По-голямата част от оркестровия репертоар се изпълнява от „Оркестър на XVIII в.” на Франс Бруген и Роналд Бротигам, но има изпълнения и на Виенската филхармония, Норвежкия камерен оркестър, Академия „Сейнт Мартин ин дъ Фийлдс”, „Залцбург Камерата”, оркестъра на Баварското радио и телевизия, „Кончерто Кьолн”, оркестъра на Холандската опера, „Щаатскпеле Берлин” и на Пражкия национален театър.

Написано от госпожа Бах

В последния четвърт век музиковедите „отнеха“ от Йохан Себастиан Бах авторството на част от произведенията, които преди това се смятаха за негови. Но когато проф. Мартин Джарвис преди няколко години обяви, че има доказателства, че и съпругата на маестрото, Анна Магдалена, е участвала в творчеството му, реакцията беше изключително бурна. Именно на това е посветен и „Написано от госпожа Бах“ (2014) на Алекс Маккол и Ирини Ваклиоти.

„Винаги ще има хора, които се чувстват заплашени от промяната и тези хора са особено притеснени, защото е въвлечена жена“, изказва предположението си д-р Алън Пауъл, почетен професор по история на университета „Чарлс Дарвин”, Австралия.

Бързото развитие на новите технологии и използването на научните методи и техники в разследването променя нагласите и критическото мислене по начин, който светът не е предполагал преди. Доказателства от научната експертиза по работите на Бах са подробно представени в самото начало на филма.

Но по-важното – филмът задава въпроса защо негативното отношение към жените продължава да битува през XXI в. и представя случая „Анна Магдалена Бах“, като изследва и ефекта върху паричната стойност на произведенията на Бах в светлината на проучването на Джарвис.

Да обичаш Кармен

Как образът на Кармен, циганското момиче от цигарената фабрика в Севиля през XIX век, се превръща в легенда – и повече от столетие музиканти, певци, режисьори, изследователи и колекционери пренасят през времето нейната история?

„Да обичаш Кармен“ (2016) на Найо Тицин представя различните превъплащения на този образ, които превръщат Кармен в безсмъртeн сюжет в изобразителното изкуство, литературата, музиката и киното. Разказан от британския актьор Бен Крос, филмът изследва най-ранните записи на арии на „Кармен“ и разкрива развитието на киното и телевизията, които вървят ръка за ръка с безсмъртната опера на Бизе.

Паралелно с товa „Да обичаш Кармен“ проследява репетиционния процес на постановката на операта на италианския режисьор  Никола Берлофа в Театър Сен Гален в Швейцария. Там, под диригентската палка на латвийския диригент Модестас Питренас, в ролята на Кармен се превъплъщава Александрина Пендачанска. Дон Жозе се изпълнява  от младия чешки тенор Ладислав Елгр, Ескамилио от знаменития гръцки баритон Арис Аргирис, а Микаела от румънската звезда Кристина Пасароиу.

Белтраки – изкуството на фалшификацията

Макс Ернст, Хайнрих Кампендонг, Фернан Леже, Кийс ван Донген. Общото между тези художници от началото на XX век е, че техни творби са били фалшифицирани и успешно продавани на колекционери по цял свят за огромни суми. Човекът зад всичко това? Волфганг Белтраки – който твърди, че е фабрикувал картини на общо около 50 художници.

През 2011-а, след 40-дневен процес, Белтраки е осъден на шест години затвор. На средата на престоя зад решетките си е освободен – през януари 2015-а. В момента той прави милиони, продавайки собствените си картини. И може би никога няма да разберем кого точно е фалшифицирал някога.

„Изкуството на фалшификацията“ (2014) на Арне Биркенщок е хипнотизиращ, провокиращ мисленето и изненадващо забавен документален филм за живота и времената на Волфганг Белтраки, заблуждавал близо 40 години световният арт свят със своите фалшификати на картини на майстори от началото на XX век. Една по-голяма от живота личност, отговорна за най-големия фалшификаторски скандал в следвоенната ера…

Последният шедьовър на Дали

Открит през 1974 г., музеят-театър „Дали“ в испанския град Фигерес се счита за последното голямо постижение на Салвадор Дали (1904–1989), лицето на сюрреализма и един от най-екстравагантните творци в историята на изкуството.

В този проект той влага цялата си вселена, изразява цялото си въображение, всичките си мечти и виждания и концентрира живота си, посветен на изкуството. Разнообразните колекции на музея позволяват на гостите да проследят вълнуващия артистичен път на Дали.

Документалният филм „Последният шедьовър на Дали“ (2015) на Давид Пужол описва креативния процес на художника със собствените му думи, заедно с тези на приятеля му – Антони Пичот.

Човекът, който спаси Лувъра

Няма човек на света, който да не свързва „Мона Лиза“ на Леонардо да Винчи с Лувъра в Париж. Но ако не бяха група въоръжени куратори през Втората Световна война, Джокондата щеше да попадне в ръцете на Третия райх – жадно желана от Берлин, и може би съдбата ѝ днес нямаше да е същата.

„Човекът, който спаси Лувъра“ (2014) на Жан-Пиер Девийер и Пиер Пошар е разказ за необичайния отряд изкуствоведи, които се съпротивляват на системните опити на нацистите да плячкосат съкровищата на Европа чрез кражби и конфискация.

Под ръководството на директора на Лувъра Жак Жожар те изнасят най-престижната колекция от произведения на изкуството и с риск за живота си я пазят до края на войната. Благодарение на тях, колективната памет, съхранена в Лувъра, сред която и усмивката на Мона Лиза, е спасена.

Сбогом на порното – историята на Себастиан Барио

Филм-риалити – интимен, забавен и дълбок. „Сбогом на порното“ (2015) на Аглика Дьолае разказва за Себастиан Барио, най-известният и награждаван френски порно актьор. В продължение на година режисьорката на филма проследява и успява да заснеме дълбоките промени, които настъпват в живота му.

Себастиан внезапно прекратява кариерата си на актьор в жанра за възрастни и се посвещава на театъра. Скрит от любопитните погледи, той подготвя първото си „уан мен шоу” и се надява то да му позволи да покаже истинския си талант на актьор. Но дали ще успее ли да го стори при всички обществени предразсъдъци за индустрията, с която доскоро си е изкарвал хляба?

За първи път пред камера Барио споделя живота си и говори за жените, за сексуалното пристрастяване, за кулисите на порно индустрията, за двуличието на обществото, в което живеем, за вярата си в Бог и за силната връзка с майка си.

Фелини срещу Висконти: Дуел по италиански

Няма любител на класическото кино, който да не познава две от най-големите имена в него – Федерико Фелини и Лукино Висконти. Навярно и всеки е наясно, че личности с техния размах, особено работещи по едно и също време, на едно и също място, няма как да не са в постоянен дуел – между Висконти, аристократът от Милано, и Фелини, момчето от средната класа на Римини, сблъсъкът е неизбежен: битка на въображаеми светове, на два таланта, две култури, на две егота.

Всичко ги противопоставя. Фелини би продал душата си, за да спечели вниманието на критиката – която Висконти е приемал за даденост. Мастрояни казва:

„Висконти е учителят, за който всички мечтаят, а Фелини – идеалният приятел“.

Орсън Уелс мисли, че „Висконти снима рибари, както снима големи актриси“, докато „Фелини танцува с камерите“.

„Фелини срещу Висконти: Дуел по италиански“ (2014) на Мари-Доминик Монтел и Кристофър Джоунс хвърля безпрецедентен поглед върху съперничеството на двамата мъже, редом до свидетелства от онези, имали щастието да работят с двамата „свещени гиганти“ на италианското кино: Клаудия Кардинале, Моралдо Роси, Джанфранко Ангелучи, Енрико Медиоли, Джон Бакстър…

Саломе на Уайлд

Споменаван от актьора и режисьор Ал Пачино като един от най-личните му проекти, този нестандартен документален филм – „Саломе на Уайлд“, отвежда зад кулисите на големия актьор, докато той изследва объркания свят на известната пиеса на Оскар Уайлд – „Саломе“, самия Уайлд и раждането на една звезда в лицето на актрисата Джесика Частейн.

Изследването на Пачино на Саломе е изпълнено с обсебване, решителност, отдаденост и най-вече страст. „Саломе на Уайлд“ (2011) е дълбок поглед, изследващ религията, литературата, политиката, насилието и сексуалността в творчеството на един от най-великите писатели на ХIХ век – Оскар Уайлд.

Габо – създаването на Габриел Гарсия Маркес

Габриел Гарсия Маркес, литературният титан, майсторът на магическия реализъм, научил ни да казваме онова, което чувстваме, но да правим това, което мислим, си отиде през април 2014-а, като ни остави необятното си творчество, самотата на Макондо и ни запозна с Флорентино Ариса и вдъхновяващото му половинвековно очакване на любовта.

Сега режисьорът Джъстин Уебстър тръгва по стъпките на великия писател – в търсене на отговор на въпроса как момчето от забравено градче на Карибския бряг се превърна в автор, спечелил сърцата на милиони – от най-бедните до най-влиятелните.

„Габо – създаването на Габриел Гарсия Маркес“ (2015) е история за необятната сила на човешкото въображение, която следва преплетените нишки на живота и творчеството на Гарсия Маркес – наричан от цяла Латинска Америка „Габо“ – с повествование, което носи напрежението, присъщо на едно разследване.

Площад Славейков