На вчерашното си заседание Министерският съвет прие промените в Наредбата за достъпа до медицинска помощ. Текстът забранява даренията, доплащанията и събирането на такса "майка" в болниците, но регламентира листите на чакащите и реда за планов прием в лечебните заведения. Добро или лошо е решението на правителството? По този въпрос разсъждава бившият здравен министър д-р Стефан Константинов.

ДОБРОТО РЕШЕНИЕ

Майките няма да плащат такси за престой в болница, при лечение на дете.

Въпреки че подобна такса никога не е била въвеждана или регламентирана, изричната й забрана даваше възможност на болници да определят подобно заплащане. Което логично е дразнещо за хората, които плащат и нехуманно за тези, които не могат да си го позволят. За това изричната забрана е правилно решение, което със сигурност ще се хареса на всички. Потенциалният проблем е, че то е в стила на наредбата за специализация. Държавата стоварва разходите за хотелски услуги върху болниците, без да предвижда механизъм, чрез който да ги компенсира – например допълнително заплащане в клиничната пътека при придружител. Това ще постави лечебните заведения за деца в неравностойно положение спрямо другите структури, а както е известно детски отделения съвсем не най-притегателното място за инвестиции, било то в материална база или човешки ресурси.

ДЕКОРАТИВНОТО РЕШЕНИЕ
Забраняват се даренията за лечение в болница. Не само за хоспитализирани пациенти, а и един месец преди и един месец след това.

Решението е декоративно, защото става ясно, че доброволно няма никакъв проблем да бъде направено „дарение“. А до колкото съм изследвал подобни практики, те почти винаги минават точно по този параграф. Днес никъде няма да видите официален надпис на входа на болница, че за да ви оперират, трябва да направите „дарение“ от ХХХХ лв. Тази информация услужливо се прошепва на ухото на пациента или близките му, които притиснати до стената са готови да „дарят“ исканата сума. Не виждам как галещите ухото промени в наредбата ще променят нещо в това отношение. Още повече, че и до сега има забрана за дейности, финансирани от здравната каса да се иска доплащане от пациента. Такова обаче съвсем официално се изисква от много болници, ценоразписите са публикувани по сайтовете им, а МЗ и особено НЗОК не са дали признаци, че проблемът е стигнал до тях и ги интересува.

ГЛУПАВОТО РЕШЕНИЕ
Листи на чакащите. Въвежда се максимален период от два месеца, за който хората могат за чакат за лечение.

Изменението не е продиктувано от наличието на сериозни листи на чакащите. Точно обратното – то е елемент от стратегията на министерството, мечтаещо за насилственото им въвеждане. Самото налагане на листи на чакащите у нас се предвижда да стане не защото няма достатъчно болници, легла, персонал, точно обратното - те са в излишък. Листите на чакащите е планирано да се появят като касата намали бюджета на болниците и/или определи точна бройка на пациенти, които могат да се лекуват по НЗОК. Т.е. хората ще чакат до момента, когато се осигурят средства от касата. И сега върхът на глупостта – наредбата забранява даден пациент да получи медицинска помощ по-рано, дори ако си плати. От една страна касата ти казва – трябва да чакаш, защото нямаме пари. Министерството пък ти казва – дори да имаш пари, пак трябва да чакаш. Вероятно, за да не се наруши солидарността, която самото министерство вече е нарушило.

За пръстовия отпечатък няма да пиша, дойдоха ми в повече пълното с противоречия становище на комисията за защита на личните данни, както и превратното му представяне от доброволци в Надзорния съвет. Времето ще покаже кой крив, кой прав. Аз съм сигурен, че с отпечатъци или без, нищо няма да се промени.

* Д-р Стефан Константинов е акушер-гинеколог и бивш министър на здравеопазването. Коментарът му е публикуван в неговия фейсбук профил. Заглавието, подзаглавието и уводът са на редакцията.