Институтът за дясна политика откри "нова версия" на премиера Бойко Борисов. Досега условно Борисов 1.0 беше лидерът на ГЕРБ в първия управленски мандат на партията му, а Борисов 2.0 - премиерът от началото на сегашното му правителство.

Според анализаторите обаче от началото на 2016 г. заради променени политически реалности има нов вариант - Борисов 3.0 и той бележи "трансформацията от баланс към национално лидерство на една доминираща партия". 

"След оттеглянето на ДСБ от управляващото мнозинство в края на 2015 г. се наблюдава дебалансиране на управляващото мнозинство и политическия живот на страната. В този смисъл, ролята на премиера Бойко Борисов като балансьор и свързваща точка за цялата политическа система беше изчерпана още в началото на 2016 г.", пише с редовния месечен доклад на Института. 

Според мотивите от това следва, че промяната в поведението на Борисов е по-скоро очаквано, отколкото изненада:

"Ако приемем, че от началото на мандата на настоящото управление, балансьорският подход на премиера може да бъде наречен Борисов 2.0, то към началото на март 2016 г. можем да говорим за началото на Борисов 3.0".

Обяснението е, че тенденцията за оформяне на модел с една доминираща партия се е затвърдила с резултатите от местните избори миналата есен, процесите в Реформаторския блок, кризата в БСП и трусът в ДПС. На този фон ГЕРБ остават единствената стабилна партийна конструкция, според анализаторите. 

Те дават съвет на премиера, че ако ГЕРБ продължи да се държи като "балансьор" и "центристка формация", това ще е грешка, при това опасна. Според доклада президентските избори се очертават като символни за новия курс на Борисов - ако иска да утвърди позицията на доминираща сила, ГЕРБ би трябвало да издигне самостоятелна президентска кандидатура без да търси предварителна подкрепа. Това прави минимален шансът за обща дясна номинация с Реформаторите. 

"Не е изключено представителството на Реформаторския блок в правителството да бъде свивано в движение, като определени министри излъчени от тази политическа формация да бъдат заменяни от министри на ГЕРБ или на други коалиционни партньори", прогнозират още авторите на документа. 

Най-големият риск пред стабилните позиции на ГЕРБ е именно липсата на алтернатива. Затова и потенциална опасност не идвала от парламентарните партии, а от "евентуалната поява на нов антисистемен играч, който да постави Бойко Борисов в изключително неизгодната роля на крепител на политическото статукво".

В доклада си от Института за дясна политика анализират и кризата в БСП, около която се очаква напрежение с наближаването на конгреса през май и избора на нов лидер. Отчитат и трудната ситуация на ДПС след раздялата с Лютви Местан и последвалите събития. 

Според анализаторите със спирането на обществени поръчки, които медийно се свързват с депутата Делян Пеевски, премиерът Бойко Борисов е иззел реториката на ДСБ и други либерални кръгове. Затова се очаквало те да насочат "антиговоренето си" другаде - към "зелени каузи", главния прокурор Сотир Цацаров или "популистката теза", че няма ляво и дясно, смятат от Института.