БЕРЛИН – И при най-големите трагедии стават чудеса. Днес семейство бежанци от Афганистан прегърна в Хановер 11-годишния си син, когото от година са смятали за мъртъв.

В началото на миналата година семейство Рабани напуска родината си. Над двете им дъщери на 15 и 16 години надвиснала заплаха – талибани искали да ги омъжат насила. Така майката, бащата и петте им деца поемат в изгнание. Те успяват да се доберат до Турция, но желанието им е да стигнат до Европа. Качват се на лодка и поемат към гръцкия остров Лесбос. Плавателният съд отплава, морето е бурно. Родителите с ужас установяват, че 10-годишният им син Махди не е на борда. Жегва ги мисълта, че вълните са погълнали рожбата им.

За родителите започва истинска одисея. Те се връщат обратно в Турция и седем месеца издирват Махди. Накрая се отчайват и пак поемат на Запад. Семейството и четирите им деца успяват да пристигнат в Германия, установяват се в град Бад Бодентайх.

Родителите са загубили всякаква надежда да открият Махди. За трагедията узнава 27-годишен спасител от Германския Червен кръст. Той се врича да направи всичко възможно да установи истината. Надеждата му е да открие жив изчезналия син. И попада на следа.

Преди отплаването от Турция за Гърция Махди губи от поглед родителите, братята и сестрите си. 10-годишното момче не изпада в отчаяние и се качва на лодка. Тя се обръща в бурните води, но идват спасители и момчето се добира до остров Лесбос. Прибира го друго афганистанско семейство. То представя Махди като свой роден син и успява да стигне до Швейцария, заселва се в град Лангнау. Точно там го открива служителят на Германския Червен кръст.

Следва дълга процедура по издаване на документи и разрешително Махди да пристигне в Германия. Днес той беше посрещнат на летището в Хановер от родителите си и от най-малкото им дете – 8-годишния Юсеф.

“Безкрайно съм щастлив и се радвам, че мога отново да съм в прегръдките на родителите ми. Най-сетне пак ще мога да играя с брат ми Юсеф футбол”, каза вече 11-годишният Махди.

“Не мога да опиша чувствата си. Не е минал и миг през това мъчително време да не мисля за Махди”, изрече през сълзи на щастието майката Шокрие. “Преминахме през тежки времена. Представяте ли си как се чувства родител, когато загуби детето си и мисли, че е мъртво? Бях престанал да вярвам, че ще открием сина ни. Сега една мечта стана реалност, за семейството ни настъпва ново начало”, каза просълзен и щастливият баща Ибрахим.

Семейството отдавна е напуснало общежитието за бежанци. В момента заедно с още две лели живее в апартамент в Бад Бодентайх. Тъй като Махди вече е научил немски език в Швейцария, той веднага ще бъде записан в училище.