Експертът Скот Радниц наскоро написа статия с провокативното заглавие "Екстремистите на Европа не са провал на Путин". В това задълбочено изследване Радниц твърди, че "елитната риторика, фокусирана върху предполагаемите усилия за проникване в западната политика" чрез подкрепа на европейските крайно десни партии граничи с истерия. Владимир Путин "не дърпа конците на марионетките", пише авторът. Руският президент просто се възползва от политическите и икономическите проблеми на Европа, за да клати налее масло в огъня от националистически настроения, който не е запален от него. Според Радниц скорошните призиви на американския Конгрес да бъде разследвано руското финансиране на екстремистки групировки и проруски неправителствени организации е прекалено бурна реакция на това, което всъщност е вътрешно европейско явление.

Радниц е прав, че надигането на крайната десница в Европа до голяма степен е отговор на политиката на ЕС. Но крайният му извод, че прекалено бурната реакция на стратезите към заплахата от Кремъл ги отклонява от адресирането на европейските проблеми, се основава на грешната логика, която бърка взаимозависимостта с причината и дълбоко подценява размаха, с който Москва използва групата от своите "полезни идиоти", за да отстоява интересите на външната си политика.

На първо място, точно тук статията казва истината. Както пиша в книгата ми "Обратната страна на европейската интеграция", надигането на крайната десница е преди всичко културен отпор срещу бързата икономическа и политическа интеграция на ЕС през последните 25 години. Главният принцип на европейския проект бе, че икономическата взаимозависимост между държавите ще доведе до цяла, свободна и мирна Европа. Наистина, със създаването на единен пазар елитът в европейските страни постигна безпрецедентна епоха на мир в обхванатия от войни континент.

Европейските политически стратези не спряха с икономическата интеграция. Законодателните и изпълнителните институции - Европейският парламент и Европейската комисия, бяха създадени, за да централизират вземането на решения по финансовата и търговската политики. Премахнат бе контролът по границите и се появи цял комплект от символи, наподобяващи държавни (флаг, столица и паспорти). Докато повечето европейски граждани подкрепиха интеграцията и разширяването на ЕС на изток и се възползваха от удоволствията на безвизовите пътувания, се оказа, че тази подкрепа зависеше от способността на ЕС да носи икономически напредък. Това е обещание, което сега на ЕС е трудно да продължава да спазва.

В този контекст печелят популярност приказките на крайната десница, че Брюксел е кастрираал способността на националните правителства да вземат решения, уеднаквил е нациотналните култури и традиции и е отворил границите за "външни заплахи" (сред тях мюсюлманските имигранти). В резултат на финансовата криза общественото мнение решително се настрои срещу ЕС, като даде сигнал, че евроскептицизмът вече не е ниша в обсега на "лудите" в политическия спектър. Най-успешните на избори крайно десни партии - такива като френския Национален фронт и дори откровено расистката "Йобик" в Унгария - стратегически се възползваха от негодуванието срещу ЕС и смекчиха расистката си риторика срещу малцинствата, за да се обърнат към по-широки слоеве от населението (вижте например спора между Марин льо Пен и баща й). Тази стратегия, изграждана дълги години, показа, че е печелившата формула на крайната десница. В резултат крайната десница бавно, но сигурно се надига в цяла Европа през последното десетилетие.

Стигаме до логическата празнина в статията, представена като разумен аргумент. Тезата на Радниц почива върху твърдението, че в прекалено бурната си реакция политическите стратези и експерти бъркат причината с последиците. Според твърдението руската подкрепа за европейските екстремисти са последиците, а не причината за успеха на тези партии. Останалата част от статията се опитва да поправи тази заблуда. Но, както добре знаят наблюдателите на европейската политика, крайната десница бе в стабилен, ако ще и слаб, подем за известно време, а подкрепата на Путин определено не е причина за техния успех. Този аргумент подчертава ролята на Русия в оформянето на европейския политически дискурс с цел собствена изгода - защото докато крайно десните партии не са нищо ново в Европа, категоричният им завой към Русия е нещо ново.

До 2010 г. бе трудно да се открият публични изявления в подкрепа на Путин от страна на крайно десните лидери. Днес те са нещо обичайно. Найджъл Фарадж от Партията за независимост на Обединеното кралство се обяви за почитател на руския президент. лидерът на "Йобик" Габор Вона е чест гост в Москва. И, разбира се, госпожа Льо Пен, чиято партия получи заем от 9,4 милиона евро от руска банка, е постоянен рупор на подкрепата за руската външна политика в Украйна и Близкия изток. Дори Германия, където крайната десница не можа да спечели голяма подкрепа, не е застрахована от влиянието на Москва. Поддръжниците на ПЕГИДА - набиращата популярност ксенофобска група, чието съкращение означава "Патриотични европейци срещу ислямизацията на Запада", често издигаат руски знамена и антиправителствени лозунги с молби към Путин за помощ.

Докато крайно десните лидери открито изразяват подкрепата си за Москва, добре би било да си спомним, че путинска Русия далеч не е просто една "намесваща се сила", лобираща за своите интереси. Това е едно правителство, враждебно към Запада и към неговата система от ценности - демокрация, свобода на словото, политическа отчетност, които той представлява. като доказателство достатъчно е да видим руската стратегия за национална сигурност, в която руското правителство отчетливо назовава НАТО като заплаха и обвинява САЩ и съюзниците им, че имат "военно-биологични" лаборатории край границите на Русия.

Да наречеш "прекалено бурна реакция" отговора на Запада на любовната връзка между Путин и крайната десница е силно подценяване на размаха, с който Кремъл и контролираните от него медии използват подкрепата на европейски политици, за да легитимират отчетливо антизападната насоченост на руската външна политика. Крайно десните политици не само гласуват за прокремълска политика в Европарламента. Те участват и в мисии за наблюдение на избори  - най-вече на референдума за анексирането на Крим и "изборите" в контролираните от Русия "народни републики" в Украйна. Руските медии използват тези събития и визитите на крайно десните лидери в Москва, за да демонстрират европейска подкрепа за Путин. дори Льо Пен бе неизвестна в Русия преди кризата в Украйна и откритата си публична подкрепа за Путин. Сега парадират с нея като доказателство, че в Европа има известна подкрепа за политиката на Путин.

Освен това Радниц смята, че политиците от големите партии, американските представители и други експерти, които отбелязаха завоя към Русия на европейската крайна десница, искат да дискредитират тези партии чрез "вина по асоциация". Но няма доказателства, че пропутинската позиция на тези партии ги подкопава на изборите или че тя ги е дискредитирала в очите на гласоподавателите. Ако има нещо, то е, че завоят им към Русия съвпадна с техните успехи на изборите.

Взаимозависимостта обаче не е равна на причината. Пропутинската риторика на крайната десница е относително малка част от нейната цялостна политическа платформа. Всъщност вместо да отхвърли крайната десница, традиционната десница в страни като Франция и Унгария все повече възприема пропутинските позиции на съперниците си. Това не е стратегия за дискредитиране на такива партии чрез вина по асоциация. Това е просто примирение. Вместо "разтръбеното възможно влияние на Кремър" да отнеме от силата на крайната десница, по-вероятният (и ужасяващ) резултат е, че дясноцентристите ще тръгнат по същия път.

В усилията си за отговори на икономическата и бежанската кризи и на руската агреция ЕС натрапи на членките си непопулярни политики като икономиите и квотите за бежанци. Повечето национални правителства се предадоха. Но докато Москва изгражда армията си от полезни идиоти, бих посъветвала европейските и американските стратези да инвестират значителни ресурси в проучвания, за да открият методите на Москва за влияние върху Европа. Иначе ще оставят ЕС силно уязвим за руските неконвенционални оръжия - уязвимост, която Европа, хваната в момент на криза, трудно може да си позволи да подцени.

-----

1 В политическия жаргон "полезен идиот" е термин, използван по адрес на хора, симпатизиращи или пропагандиращи каузи, чиято същност те самите не разбират напълно. Изразът се приписва на Ленин, но не е споменат в трудовете му. Типичен пример за "полезни идиоти" са западни граждани, симпатизиращи на СССР по време на Студената война. В самия СССР обае към тях са се отнасяли с презрение и цинично са ги използвали за целите на комунистическата пропаганда.

* Авторката е доктор на науките, зам.-директор на Евразийския център "Дину Патричу" към Атлантическия съвет във Вашингтон. Препечатваме коментара й от американското издание "Форин полиси".