Петър Томов

Наш кореспондент

Тампа, Флорида – Русия се готви да постави нов рекорд на пазара за диаманти като предлага за продажба 167500 карата необработени скъпоценни камъни, съобщава Интернет сайта „24 нюз“, излизащ в Кейптаун, Южна Африка. В паника е хвърлен най-големият международен диамантен картел „Де Биърс“, шефовете на който се страхуват, че цената на лъскавата скъпоценна стока може да падне. Москва се решила на подобна отчаяна стъпка, за да запушва ескалиращият бюджетен дефицит. Диамантите били добити в открития рудник „Нюрбинская“ в Якутия на компанията „Алроса“, която държи монопола в бранша (98 на сто). Скъпоценните камъни, които били изкупени от държавата, се съхранявали в сейфовете на организацията „Госхран“, разполагаща с камъни на стойност около 2 милиарда долара. Те ще бъдат предложени на търгове на 29 февруари и 10 март т.г. Експерти посочват, че Кремъл вероятно е много натясно, защото се очаква през 2016 г Русия да наводни международния пазар за диаманти. Въпреки това последната разпродажба щяла да донесе на държавната хазна едва 15 милиона долара (1,2 милиарда рубли). За да поуспокоят духовете и да не предизвикат допълнителна паника в и без това печащата се на силен огън икономика от „Алроса“ допълнили, че ще се разделят само с камъни, които са със среден размер от по 10.8 карата. Диамантите с този размер наводняват пазара в момента и търсенето им не е голямо. Според московския икономически наблюдател Сергей Горянов от агенцията „Ръф енд полишид“ слаби са надеждите за бърза продажба. Освен това той обяснил, че Министерството на финансите на Русия има право да предложи диамантите единствено на вътрешния пазар, където търсенето е много свито заради сериозната икономическа криза в страната. Горянов смята, че необработените камъни могат да бъдат продадени единствено ако бъдат предложени на много ниска цена.

Други експерти посочват, че Русия има намерение на следващите търгове да изкара и по-големи диаманти. Те прогнозират, че единствените купувачи, които може да проявят интерес към диамантите са богати китайски бизнесмени.

Представители на „Де Биърс“ заявили, че независимо от това, че якутските камъни ще бъдат продавани само в Русия, те ще доведат до сериозен спад на международните цени на скъпоценната стока. Това е така, защото Москва не се съобразява с правила за търгуването им, които регулират световната диамантена борса в Тел Авив.

Междувременно бе попарена слабата надежда, че постигнатото в Доха споразумение за замразяване на нефтодобива между Катар, Саудитска Арабия, Русия и Венецуела може да доведе до покачване на международната цена на петрола. Цената на течното злато на борсата в Ню Йорк спадна с 1,8 на сто на 29,10 долара за барел. Експерти коментират, че световните пазари са реагирали отрицателно, защото са очаквали много повече от полусекретните преговори между най-големите производители. На срещата е отсъствал Иран, който обяви, че не е готов да намали помпането на нефт, защото и без това е натрупал солидни резерви по време на петгодишното международно ембарго. Техеран контрирал искането с контраоферта – ОПЕК да се върне към квотите за нефтодобив от 2014 г Разногласията в петролния картел се задълбочават още повече и от отказа на Ирак също да свие добива. Сходно е положението и в Либия, където няма силно централно правителство. Освен това играчи на международния пазар за течно злато са най-различни съмнителни бизнесмени от Близкия изток, които изкупуват контрабадно нефт от „Даеш“ и го продават в Европа и в САЩ. В Щатите например танкери, носещи петрол, добит от дхихадистите, пристигали като внос от Ирак. Никой не си правел труд да проверява, след като цената му била по-ниска от международната.

Официално Русия също подкрепила замразяване на добива и дори се изказала за намаляването му в бъдеще. Москва обещала по-нататък през 2016 г да намали продукцията със 160 хиляди барела дневно. Експертите са настроени скептично към обещанията на Русия, защото тя и преди е поемала подобни ангажименти, но не ги е спазвала. „Историята на отношенията между ОПЕК и Русия показва, че руските компании не са готови да намалят добива“, заявява за Блумбърг Джеймс Хендерсън, анализатор от Оксфордския институт за енергийни проучвания. Освен това те се сблъскват с реални практически трудности и затова предпочитат другите страни да орежат производството си, а те после да берат плодовете на нарасналите цени“, посочва той.

В Сибир, където са повечето нефтени кладенци, температурите падат под -40 градуса по Целзий. Това не позволява да бъдат затворени крановете, смята Михаил Пшеницин, който има 10-годишен стаж в областта на добива на енергоносители. Потокът от кладнеците съсдържа не петрол, но и вода. Ако бъдат спрени помпите, тръбите замръзват. Този проблем не съществува през лятото, но тогава съкращаването на изпомпвания нефт за дълго време създава риск резервоарите да се замърсят с утайки и соли. Освен това ако кладенецът бъде затворен съществува риск в бъдеще изобщо да не е възможно от него да се помпа отново, пише в и-мейл до Блумбърг Максим Нечаев от руската консултантска фирма „Ай Ейч Ес“.

Единствената възможност за Русия да намали износа е да трупа повече нефт в хранилища за дълготрайно съхранение и в танкери. „Страната обаче има малко складови мощности на сушата, а разполага само със 7 танкера – 4 за нефтопродукти и 3 за суров петрол“, информира Антония Мацана от компанията „Дрюри маритайм адвайзърс“, базирана в Лондон. Цялата складова база на Русия можела да поеме едва 643000 кубически тона, което е о,1 на сто от добивания в страната нефт“, допълва тя.

По ирония заради тежката икономическа криза Москва по-скоро има интерес да увеличи производството на петрол, което осигурява 40 на сто от държавния бюджет. Министърът на финансите Антон Силуанов препоръча наскоро да бъде намалена наполовина таксата върху барел добит нефт – от 17 долара, на 7.50, съобщи РИА Новости. Суланов има причини да тъсри стимули за нарастване на износа на петрол. Специалисти от неговото ведомство са изчислили, че ако цената на нефта не се качи над 40 долара за барел, руснаците ги очакват още 25 години икономически застой, пише финансовият вестник „Ведомости“.