Предлагаме ви анализ по наболялата тема за расовото разнообразие на наградите "Оскар", публикуван в престижното световно издание "Икономист". Икономическите изследвания са много ценни за многомилиардна индустрия като киното, но нека не забравяме и че освен индустрия, филмите са изкуство. Това важи най-много за тези, които влизат в оскаровата надпревара. Там отличията не са за икономически или индустриални, а за високи художествени постижения.

Ако сравним киното със спорта – то няма нищо общо с леката и тежка атлетика, където постиженията се измерват с килограми и сантиметри. За добро или за лошо, киното е по-скоро като художествената гимнастика – от определено ниво на професионализъм нагоре всички победи до голяма степен зависят от наличието на талант (който няма цвят), но и от субективни и лични човешки мнения. Затова в киното и на "Оскарите" споровете и несъгласията изглеждат неизбежни, но това не е непременно лошо. Стига шансовете за участие в играта да са равни.

Фактически, както сочи анализът на актьорските състави в киното и наградните церемонии, броят на черните актьори, печелили "Оскар" през този век, до голяма степен съответства на размера на тъмнокожото население на Америка. Но това не означава, че Холивуд няма проблем с предразсъдъците. Тъй като данните ясно показват, че има.

Въпросът стана толкова важен, защото през последните две години някои филми с определен емоционален резонанс бяха подминавани. Първият „Роки“ (1976) спечели три „Оскара“, а Силвестър Сталоун бе номиниран (макар и да не спечели) едновременно и като актьор, и като сценарист. Критиците и феновете по сходен начин отрупаха с похвали новото попълнение от 2015-та в поредицата за Роки –"Крийд: Сърце на шампион", в което главният герой е черен боксьор. Но звездата и черният режисьор, Майкъл Б. Джордан и Райън Куглър, ще трябва да се задоволят с признанието на феновете и 100-те милиона долара в боксофиса: единствената номинация във филма отиде при Сталоун, този път за най-добър поддържащ актьор.

"Директно от Комптън", хит за черна хип-хоп група с черен режисьор и продуцент, бе номиниран само за сценария си, написан от бели сценаристи. "Безродни зверове" зарадва нашия рецензент и феновете на звездата Идрис Елба, които се надяват, че той ще бъде следващият Джеймс Бонд. Филмът представи пред западната публика един ужасяващ феномен – набирането на деца войници в Африка. Но Академията го игнорира. Всичко това се случва в сянката на миналогодишните номинации, в които "Селма" – филм за движението за граждански права, определен от нашия филмов критик (бел. ред. – на "Икономист") като "забележителен", бе номиниран, но не спечели за "най-добър филм", както мнозина бяха убедени, че заслужава (а само за най-добра песен). Нито неговата режисьорка Ава Дюверне, нито неговата звезда Дейвид Ойелоуо бяха признати от Академията.

Доста пръсти сочат обвинително 6 000-те членове Академията с право на глас, 94% от които са бели. Спайк Лий, чийто "Прави, каквото трябва" е смятан за един от най-великите филм, които не са печелили "Оскар", се оплака от поредния "изцяло бял списък"; Дон Чийдъл, който има номинация за най-добър актьор през 2004 г. за "Хотел Руанда", се пошегува горчиво, че са го поканили на "Оскарите" – да паркира автомобилите на участниците в церемонията. Възможно е единственият черен актьор на сцената да се окаже Крис Рок, домакинът на вечерта. Той вече каза, че "Оскарите" изглежда се превръщат в бял еквивалент на тв наградите BET (годишни отличия за афроамериканци с постижения в областта на киното, музиката, спорта и др.).

Последните две години не са първите "много бèли" в историята на "Оскарите": нито един актьор от етническо малцинство не е бил номиниран през 1995-а или 1997-а, или в изключителната поредица години между 1975-а и 1980-а. През ХХ век 95% от номинациите за "Оскар" са били за бели актьори. Прекаленото преобладаване на бели избиратели в Академията и през ХХI век е неудобен анахронизъм и тенденция, на която настоящата (черна) президентка на Академията, Черил Бун Айзъкс, обеща да сложи край.

Възможно ли е "избелването" да е статистическа грешка? Ако използваните данни са случайно взети, такава грешка би била много малко вероятна. Според проучване от 2013 г. на Гилдията на филмовите актьори (SAG), 70% от неговите членове са бели. Ако всички членове на SAG имаха равен шанс да получат номинация, независимо от расата си, тогава за период от две години 28 от 40-те актьори биха били бели. Вероятността да няма нито един тъмнокож актьор с номинация две поредни години би била изключително малка – дори в петнайсетгодишен период шансът да се случат две поредни изцяло "избелени" години са около 1 на 100 хиляди.

Разбира се, данните не са случайни. И все пак, въпреки "избелването" от 2015-а и 2016 г. , анализът на "Оскарите" от 2000 г. насам показва, че дисбалансът се простира върху цялата индустрия, а не преимуществено върху гласуващите членове на Академията. И обхваща всички етнически малцинства. Нe може да се каже, че на оскаровите номинации черните актьори са драматично недостатъчно представени. По-скоро имаме свръх-представяне на белите. Тъмнокожите съставляват 12,6% от населението на Америка и са получили 10% от номинациите за "Оскар" от 2000 г. насам. Но само 3% от номинациите са отишли при техните испаноговорящи колеги (които са 16% от населението), 1% – при актьорите с азиатски произход и 2% при тези с други етнически корени.

Като цяло процентът роли, които черните актьори получават, е пропорционален на процента, който представляват от цялото население на САЩ, сочи изследване на Центъра за комуникации и журналистика Аненберг (към университета на Южна Калифорния) на 600-те топ филма от периода 2007-2013 г. И отново латиносите и азиатците са представени много по-зле. Но и тъмнокожите не са достатъчно представени в ролите, с които могат да се борят за "Оскар", получавайки само 9% от топ ролите от 2000 г. насам според нашия анализ (Определяме като "топ роли" първите три актьорски имена в информацията в най-голямата интернет база данни IMDb, за филми с рейтинг 7,5 или по-висок и американски боксоофис не по-малък от $10 милиона, които не са анимационни или на чужд език.).

Числата показват, че докато Холивуд със сигурност не представя вярно расовото разнообразие на Америка, "избелването" не се случва зад затворените врати на Академията, а във филмовите училища и кастинговите агенции. През по-голямата част от последните 15 години Академията е оценявала това, което и е представено: актьорите от малцинствата разполагат с 15% от топ ролите, получили са 15% от номинациите и 17% от победите. След като веднъж са поели топ роля, черните актьори се справят добре, превръщайки 9% от тях в 10% от номинациите и 15% заветните златни статуетки – малко над техния дял от цялото население.

Но може би погледът зад кулисите разкрива повече. Тъмнокожите са представени много по-слабо сред режисьорите, където те са 6% в 600-те топ филма, според изследването на "Аненберг". Черните жени са почти несъществуващи в тази категория (2 от 600, мис Дюверне е едната). Това са числата, за които критиците на Холивуд трябва да са най-загрижени, заедно с липсата на топ роли за латино и азиатски актьори. Актьорските номинации и "Оскари" – където афроамериканците се представят прилично, с изключение на 2015-та и 2016 г., изглежда са погрешната цел.

Ако потребителите искат филмите да отразяват обществото, в което живеят — така, както техните парламенти — трябва да видим подобрение в тези области. А кинозрителите имат по-голяма власт да провокират промяната, отколкото подозират.

Испаноамериканците купуват 25% процента от билетите за кино в САЩ. Ако и те, както актьорите, започнат да пишат под хаштага #OscarsSoWhite, че са ядосани от "избеления" Холивуд, Холивуд ще трябва трябва да ги чуе.

Площад Славейков