Защо ООН знаеше, но премълчаваше тежкото положение в сирийския град Мадая, пита "Форин полиси".

До началото на този месец Мадая беше някакъв град в югоизточна Сирия, близо до столицата Дамаск, потънал изцяло в сянката на много по-известния Забадани, където опозиционни сили водеха тежки битки срещу армията на режима на Башар Асад и Хизбула. Но след като тръгнаха конвоите с международна хуманитарна помощ с храна и лекарства за изнемогващото население, Мадая се превърна във фокус на недоволството срещу ООН. Обвиненията са, че световната организация държи повече на връзките си с Дамаск, вместо да се интересува от състоянието на хората в обсадения град.

В Мадая положението е най-тежко, съобщаваха хуманитарни работници. Още от октомври местните хора започнаха да бият тревога за влошаващата се хуманитарна обстановка в града. 6 деца и 17 възрастни починали от глад през декември, хиляди страдат от недохранване, бяха някои от шокиращите факти.

Мълчанието на представителите на ООН

Според "Форин полиси" представителите на ООН са били наясно със случващото се, но докато по световните медии не започват да се разпространяват снимки на гладуващи деца, оттам не са предприели нищо.

В докладна записка с дата 6 януари от Службата на ООН по координация на хуманитарните въпроси (OCHA) се говори за "отчайващи условия", включващи "тежко недохранване". Казва се и че има спешна нужда от хуманитарна помощ. През октомври лидерите на общността в града са съобщили за системно недохранване на 1000 деца под 1 г., пише още в документа, който "Форин полиси" цитира и с който твърди, че разполага.

Документът обаче е класифициран за вътрешна употреба на международната организация, не е за публикуване, без цитати и така не стига до публиката. От организацията засега не са коментирали пред изданието защо е взето такова решение за премълчаване на фактите.

Оказва се, че ООН мълчи месеци наред за случващото се в обречения на глад обсаден град.  Официалните лица предпочитат и да не назовават кой е виновен за това положение в Мадая. След като влезе в обсадения град конвоят с международна помощ, хуманитарният координатор на ООН за Сирия Якуб ел Хило в изявление за медиите описа една трагична картина. По думите му жителите на Мадая са "отчаяни хора, хора, които мръзнат, гладуват и почти са изгубили надежда". Интересното е обаче, че той не каза кой е виновен за тази тежка ситуация, дори не спомена ливанската паравоенна групировка Хизбула, която поддържа блокадата на Мадая.

"Мога да твърдя, че положението е същото във всички населени места, в които се прилага блокадата като военна тактика", каза функционерът на ООН на 12 януари. Тук той изброи още Фуа и Кефрая, обсадените градове в провинция Идлиб, които са под властта на правителствените сили. Те получиха доставки от Хранителната програма на ООН, Международния червен кръст и Сирийския арабски червен полумесец по същото време като Мадая.

Но приравняване между Мадая от една страна и Фуа и Кефрая от друга не е възможно, смятат от "Форин полиси". 
В Мадая цените на храните стигнаха астрономически размери, като кило ориз вече струва 256 долара според информация, събрана от Сирийско-американската медицинска асоциация. 

В другите две населени места килограм ориз струва 1,25 долара, а един картоф се търгува за 50 цента според жителите им. За разлика от Мадая, където обсадата се поддържа от снайперисти, бодлива тел и противопехотни мини, някои стоки все пак стигат до градовете в Идлиб.

В Мадая ядат супа от сварена трева

В Мадая няма никакви плодове и зеленчуци. Там жителите са били принудени да ядат супа от сварена трева. "Ядяхме по една чаша ориз дневно. Сега една чаша е достатъчна за четирима души", казва 26-годишен компютърен инженер, който живее с родителите си и по-голямата си сестра. 

"Ядем листа. Ядем някои цветя. Супата от трева е много вкусна", казва той по скайп пред "Форин полиси". "Но през зимата няма нито трева, нито листа", добавя със съжаление. За плодовете и зеленчуците казва: "напълно ги забравихме". 

Начинът, по който ООН се държи в тази криза, разгневи сирийски медици и хуманитарни работници. Според тях международната организация се съобразява твърде много с режима на Асад. В отворено писмо, публикувано на 13 януари 112 сирийски хуманитарни работници от обсадените райони обвиниха ООН, че е "търсила разрешение, което въобще не й е нужно" от режима на Асад и припомниха две резолюции на Съвета за сигурност на ООН, според които хуманитарните конвои се движат свободно. С действията си "ООН се превърна от символ на надеждата в символ на съучастничество", пише още в позицията.

Представители на ООН в Дамаск "или са прекалено приближени на режима, или се страхуват твърде много, че визите им ще бъдат отнети от същите сили, които ни обсаждат", се казва в писмото. "Хората, чиито близки умират от болести, причинени от недохранване или липса на основна медицинска помощ, никога няма да простят на служителите на ООН, които седят в луксозни хотели, докато падат бомби".

Официален коментар от международните хуманитарни организации няма. Но неофициално служители в тях приемат критиките.
"Имайки предвид размера на хуманитарната катастрофа в този град, трябваше да бъдем много по-настоятелни", смята висш представител на Международния червен кръст. 

В специално становище до "Форин полиси" от OCHA обясняват, че основната им цел е постигането на по-широко съгласие за вдигането на обсадата навсякъде в Сирия. 

"Конвоите с хуманитарна помощ, които да достигнат всички обсадени и труднодостъпни райони са важни, но нашият приоритет и разрешението на проблема е вдигането на блокадите навсякъде", пише там.

Провалите на хуманитарната политика на ООН в Сирия

Някои от провалите на ООН са очевидни. Хило призна миналата седмица, че през 2015 г. световната организация е получила от Дамаск одобрение едва на една десета от молбите за изпращането на конвои с храна и медикаменти.

Съществува обаче и напрежение в международната общност, която е ангажирана с хуманитарните помощи относно методите, които OCHA използва, за да определя кои райони са "под обсада" и кои са "труднодостъпни". Дефинициите са важни, защото обсадата, която лишава мирното население от храни и други стоки от първа необходимост, може да бъде квалифицирана като "военно престъпление". От ООН обаче са определили Фуа и Кефрая, където няма регистрирани смъртни случаи от глад като "градове под обсада", докато Мадая е "труднодостъпен район".

Според оценките на OCHA в Сирия има 400 хил. души под обсада като половината са в контролираните от проправителствените сили райони. Според Сирийско-американското медицинско общество най-малко 608 хил. души живеят в обсадени от правителствените сили територии. Местни власти в Сирия, чиито данни са събрани от Сирийския институт, неправителствена организация от САЩ, смятат, че под такава обсада има над 1 млн. души.

Редакция от властите в Дамаск

Хило споменава Мадая в изявлението си от 7 януари. Тогава сирийските власти дават разрешение да се изпрати помощ в Мадая, но и във Фуа и Кафрая. Ситуацията в Мадая обаче в думите на Хило е приравнена с останалите. Както показва документът от 6 януари служителите на ООН са били вече съвсем наясно какво се случва в града и че положението там е много по-тревожно, отколкото в другите два обсадени града, които на другия ден споменава Хило. 

Дали всъщност изявлението от 7 януари не е минало през редакцията на сирийските власти, пита се "Форин полиси". Съмнението остава.