"Кръв по паважа от тебе остава - животът ти нищо не означава"... или поне не повече от мобилен телефон.

Когато чух за пръв път случката с Тодор, в главата ми моментално зазвуча: Vendetta - Hate City. Текстът на песента все едно е писан специално за случая. Мислех си, че това е достатъчно точно (и гадно) описание на граЦката ни обстановка. Е, сгреших. Оказа се, че реалността е по-жестока от лириките на Vendetta. Защото, докато едни убиват, други изкарват пари от убийството.

Мислех си, че овчеството ни е просто безгръбначно и страхливо. Но ето, че е бездушно и ужасно неморално. Ако някой Ви бие до смърт, овчеството няма да Ви се притече на помощ, а ще изчака да умрете, а после ще направи томбола от смъртта Ви. Така Вие посмъртно ще се превърнете в повод за весела игра, в която някой клет участник ще може да спечели мобилен телефон САМО СЕГА - ако изпрати SMS на кратък номер. В случая трябва да изрази мнение по наболял въпрос. Сякаш гражданската му позиция има някакво значение…

Но няма, защото няма грешен отговор. Важното е участникът да плати 1,20 лв. Всеки изпратен SMS го доближава до ГОЛЯМАТА НАГРАДА... а също и забива по един пирон в ковчега на българското правосъдие. Защо? Ами защото такова ни е отношението към него. Като на игра, като нещо, от което можеш да изкяриш някоя-друга наградка.

Защото смятаме, че всичко случващо се по талавизора, се случва някъде там, на едни други хора, затворени зад телевизионния екран. Далече от нас - фикция, отвъд реалността. Няма как проблемите, изобразени на LCD екрана, да ни застигнат и нас, нали? Те са си там – в пикселите. Виж жиесемът може да е истински. Че как иначе толкова много хора спечелиха от лотарията и от други телевизионни игри? Който играе – пичели. А що се отнася до някакво си правосъдие, то струва лев и двайсе. С ДДС. Горе-долу такава е и цената на човешкия живот. Нали така, ТВ ЕВРОПА?