Всички знаят, че енергията на промяната, измерена през електоралната подкрепа на електронното гласуване не може да бъде опитомена и форматирана в партиен калъп, поне не в съществуващите.

Затова е твърде спорно доколко сегашните партии или движения, които се асоциират с реформите, ще произведат реални конкурентни проекти, способни да преподредят политическото представителство и най-вече да произведат прореформистко мнозинство. 

Това е особено видно на фона на произтичащото в ДСБ и Реформаторския блок. 

Очевидни са усилията на лидера на ДСБ да преподреди партийната си къщичка и да се подготви за битки през 2016 година. По принцип не коментирам партии, нямам никакви партийни или други властови амбиции, но в случая става въпрос за електорна подкрепа на реформата, на трансформацията и в устойчиви и конструктивни коалиции в парламента и във властта.

Партийният формат ДСБ, Реформистки блок пък и който и да е друг формат, включително чрез премията "гражданска квота" не е достатъчен, за да роди конкурентен на Кой?-модела. Всички партии носят бремето на споделената отговорност за провалите на Прехода. 

Енергията на промяната, мерена през тези 1,8 милиона, които гласуваха за електронното гласуване и още по-голяма маса, която иска реформи е много по-голяма и партийните формати са тесни. Гражданските квоти към партиите не вършат работа. Трябва да се разширят и послания и формати. Нищо повече, нищо по-малко от Про-рефоматорско движение няма да реши проблема.

Трябва и нови лица, нови нестандартни и иновативни подходи и най-вече друго предметно говорене и поведение.

Оставям без коментар посланието на лидера на ДСБ, че ще се кандидатира за президент, което вероятно се прави с цел да използва легитимна писта за мобилизиране на електорен потенциал. Но плюсовете са по-малко от минусите, защото целеполагането - президентското място - не е адекватно на идеята за промяна на България през избори. 

Позицията на президент не е тази, от която може да се реализират реформи. Така изразена тази цел - президент - стои някак изкуствено и егоистично на фона на обществените потребности и очаквания.

Спирам до тук с партийните терзания, защото не съм силен в тази област и не възнамерявам да бъда. 

Не трябва по никакъв начин да се разпилява обществената енергия в преследване на тяснопартийни и егоистични проекти, още по-малко в състезания "кой по по най". 

Традиционна слабост на десницата през целия преходен период е неуправляемото его на лидерите и самомненията, които изключват взаимодействие с други десни и центристки сили. Това винаги е било ахилесовата пета, болезнена точка, която често е манипулирана от опонентите с огромен успех. 

Ничий личен или партиен проект не е по-важен от изваждането на страната от този път на обреченост и застой.

Затова повече смирение няма да навреди за да се изчистят фронтовите линии на противодействие - за и против реформата. Ясно е, че "Кой?" е антитезата, не е ясно кои сили ще застанат зад промяната не като въздишка и неадресирано, и непроизвеждащо действие недоволство, а като организирана сила, способна да печели избори и да налага промяна чрез закони и действия на изпълнителна власт.

За да не ме заподозрят в лични амбиции - нямам. Това е степента на свобода и отсъствие на конфликт на интерес, която е задължителна, за да пиша и говоря спокойно.

Текстът е от блога на Илиян Василев. Заглавието и подзаглавието са на редакцията.