Отвъд тропическите води, през покрити с палми пясъци и зад затворени врати, стои Баха Мар - най-големият и с цената си от $3,5 млрд., и най-скъпият курорт на Карибите, пише Блумбърг.

Никой не се къпе в неговите басейни с чаша пиня колада в ръка, или играе на проектираното от Джек Никлаус голф игрище. Машините в казиното стойт тихи, баровете са празни, а бутикът на Cartier е тъмен. В октомврийското утро на Бахамите, неговите 2200 стаи са празни.

Банкрутът на проекта е толкова голям, че  заплашва кредитния рейтинг на самите Бахами. А бизнес историята му също е с епохални размери, които се простират отвъд белите пясъци и през часовите зони, за да достигнат до Държавния съвет на Китай.

Дори и в рая местното вдъхновение може да се сблъска с глобалните амбиции на Китай. Идеята за курорта може да се ражда на Бахамите, но централното правителство в Пекин контролира банката и строителя му, което ще определи неговата съдба.

Те казват: "Ние сме големите момчета, имаме парите, така че вие ще правите каквото ви кажем", казва Дионисио Дагилар, известен бизнесмен и бивш директор на проектната компания "Баха Мар".

Времето е кратко. Властите разчитаха на Баха Мар да съживи базираната на туризма икономика. Смята се, че ако проектът бъде открит, той ще генерира 12% от БВП на страната.

Курортът датира от 2005 г., когато премиерът Пери Кристи постига споразумение с местния бизнесмен Саркис Измирлян за да съживи Кейбъл бийч, най-известната плажна дестинация на остров Ню Провидънс.

Тогава 32-годишният Измирлян, изглеждал точният избор - баща му е арменският фъстъчен магнат Дикран Измирлян, живее в затворения комплекс Лифорд Кей, убежище за милиардери на Ню Провидънс.

Но идва глобалната финансова криза от 2008 г. и партньорството се разсъхва. Тогава се появява китайската държавна строителна компания CSCEC, която предлага да влезе в проекта и Измирлян се съгласява.

Компанията свързва бизнесмена с китайската Ексим банка, която под ръководството на Пекин инвестира в задгранични проекти.

CSCEC бързо осигурява $150 млн., а банката отпуска кредит от $2,45 млрд. под условие, че Измирлян няма никога да прекрати договора с CSCEC и ще използва строителни работници от Китай. Затрупан с китайските пари, Измирлян декларира, че ще открие четири хотела от курорта през 2014 г. Той осигурява още $900 от фамилното имущество.

В момента тече дело в съда, а както Измирлян, така и Китай отказват коментар.

Защо проектът не върви? Сроковете се забавят сериозно, качеството на строителните работи е лошо. Пукат се тръби, носещите конструкции на балконите трябва да се подсилват. Когато Измирлян се оплаква, Китай забавя парите.

Измирлян и Кристи летят за Пекин, където властите дават гаранция, че комплексът ще отвори на 27 март. Измирлян наема 2070 хотелски служители, стартира глобална рекламна кампания и пълни касите на казиното с $4,5 млн. в брой.

Строежът се забавя и Измирлян плаща по $4 млн. месечно на служителите в хотели, в които не идват гости. Бизнесменът планира да обяви фалит на компанията в американски съд, защото по законите на Бахамите тя ще влезе директно в ликвидация.

На 29 юни фалитът е открит в щата Делауер и се започва дълга съдебна сага, в която китайците обвиняват бизнесмена, че е провалил проекта с това, че е искал постоянни промени в дизайна.

Споровете продължават и през септември, като съдът в Делауер отхвърля молбата за фалит и делото е преместено в Бахамите, където са назначени синдици, които правят инвестицията на Измирлян от $900 млн. почти без никаква стойност. През октомври двете страни започват преговори в съседен хотел. Те продължават и през ноември, като Китай се опитва да изтласка Измирлян от проекта. Пекин започва дело срещу бизнесмена и във Великобритания, като търси $192 млн. за нанесени вреди от неспазване на договора.

Не е ясно как ще свърши всичко това. Според Фернандо Менендез, старши сътрудник във вашингтонсия Център за сигурно и свободно общество, епизодът говори не толкова за Измирлян и Бахамите, колкото за Китай и неговите държавни предприятия.

Ексим-банката е изсипала милиарди, за да гарантира работа за един от най-големите ѝ клиенти. Но как и кога работата ще бъде свършена, не е от значение. Банката прави така, че строителят да не бъде отстранен никога.

"Държавните предприятия не функционират като конкурентни единици", казва Менендез. "Те са защитени от провал", добавя той.

Премиерът Кристи е оптимист, че все пак курортът ще бъде открит. Ексим-банката твърди, че към проекта има интерес от потенциални инвеститори.

Но в Насау хората се притесняват, че дори с намирането на нови средства ще мине доста време, преди проектът да стимулира местната икономика. Агенцията Standard & Poor’s обяви, че ефектът от него едва ли ще се усети преди 2018 г., понижавайки рейтинга на страната до BBB- и предупреждавайки, че скоро той може да падне и до категорията "junk".

Но засега мелтимилиардният проект бездейства, а времето вече оставя отпечатък върху неговите кремави постройки с червени покриви.