Ще започна и ще завърша с цитати:

„В етнологията има един интересен термин - морфичен резонанс, който отчита именно вътрешната пулсация на общността. Ето, аз просто ви усещам, убеден съм - вие също ме усещате, дори без да говорим. Морфичният резонанс означава без да говориш да предаваш  телепатична информация на подсъзнателно ниво. Мога да твърдя, че имам отворен портал за тази информация, затова не се ебавам.“

Това, накратко, означава една част от едно нещо да си говори с друга част, дори и когато не си говорят пряко. Или публично. Извинете за опростяването.

Ето примери:

Морфичен резонанс е всички власти вкупом да не се опитват да разследват кражбата „КТБ“, дори и никой да не им е казал в прав текст да не го правят. Те знаят, че така трябва.

Морфичен резонанс е ВСС да не се опитва да проверява твърденията в записите „Янева-Ченалова“, дори и никой да не им го е подшушнал в прав текст. Публично.

Морфичен резонанс е министри и депутати да се стараят да не изнервят главния прокурор, дори и той да не го е поискал в прав текст. Публично.

Всяка една брънка от системата знае много добре какво трябва да прави и какво да не прави, за да не наруши баланса на колективното тяло.

Говорят си без да си говорят.

Когато НАП не се интересува откъде един народен представител има пари да притежава, вече и официално, медии и цигарени фабрики, това е морфичен резонанс.

Когато КЗК не се интересува да не би случайно някой да е овладял цялото разпространение на печатни изделия, това е морфичен резонанс.

Когато правителство и антимонополната комисия знаят кой и как държи складовете за горива, знаят и как могат да помогнат на конкуренцията, но все не успяват да уцелят работещите мерки, това е морфичен резонанс.

Когато възлагащите обществени поръчки избират винаги правилните фирми, дори и без някой да им ги е назовал поименно, това е морфичен резонанс. Просто се знае.

Пулсацията на колективното тяло е феномен. Ако не се култивира, някой ще го овладее. Колективното тяло има вътрешен живот, който включва съзнаваното и несъзнаваното от гледна точка на оцеляването.“

И пулсациите от гледна точка на оцеляването на системата са пред очите ни:

204 депутати гласуват против някакъв опит за съдебна реформа от гледна точка на оцеляването на колективното тяло.

Огромно мнозинство гласуват закон за НСО, който дава още повече правомощия на преторианската гвардия, от гледна точка на оцеляването на колективното тяло.

Достатъчно мнозинство преизбира подуправителите на БНБ, които наблюдаваха отблизо кражбата „КТБ“, отново от гледна точка на оцеляването на колективното тяло.

Просто си говорят без да си говорят. Публично.

В тази ситуация най-интересно за научно наблюдение е поведението на пътуващата трупа от оперетни журналисти, които винаги знаят какво иска да чуе от тях колективното тяло. Морфичен резонанс един вид.

Когато хората скандираха „Кой“, те „разкриха“ американски заговор за платени протести, защото това искаше да чуе колективното тяло.

Тогава те пишеха оди за Цветан Василев и му даваха награди, защото така им подсказваше морфичният резонанс.

В един момент „съзнаваното и несъзнаваното от гледна точка на оцеляването“ им помогна да видят във Василев крадец и измамник. За една нощ.

Морфичният резонанс им подсказа, че Борисов е лош. После, че е добър. После, че е още по-лош. После, че е още по-добър.

Осмеляващите да надигнат глас срещу колективното им тяло бяха наричани превратаджии. Спонтанно. От гледна точка на оцеляването.

А доскорошният председател на ДПС Лютви Местан бе недостижим оратор с ярко присъствие в евроатлантическата либерална общност. Така им подсказваше резонансът.

За една нощ същият резонанс им резонира, че същият човек се е превърнал в „както турчин не го е клал“.

А когато либерали и националисти запеят в един хор, това е множествен морфичен резонанс. От гледна точка на оцеляването на колективното тяло.

Та, така...

Започнах с един от двата ми любими цитати за годината. Този е вторият:

Поздравявам Ви с днешния ден и моето пожелание към всички Вас е да си припомним отново една мисъл на Рузвелт, че единственото, от което трябва да се страхуваме, е самият страх. Нека кажем не на страха и не допуснем мълчанието да ни превърне в страхливци. Нека всички заедно се преборим с неизвестността и извикаме силно: Стига вече толкова!“

Това забравихте ли го?

Да имате здрава и смела година!