„Видях го във вестника. Действало добре на ставите, а според докторите специалисти нямало аналог. И съседката каза, че й помага. Накрая не издържах и си го купих!”

Едва ли мога да съдя възрастната си майка, че на прага на 60-те се вълнува предимно от илачи и прекарва повече време в аптеката, отколкото в книжарницата или в кафенето с приятелки. Нормално е. Когато една жена пред пенсия преживее периода на топли и студени вълни, а организмът започне да напомня за своите слабости, темите за разговор логично се свеждат до „спасителното хапче” с „потресаващ ефект” и „чудото”, с което „хвърляш бастуна”, защото винаги „действа безотказно”. Особено когато си го набавяш на „революционна цена”. Внушенията от подобен характер са навсякъде около нас – в глобалната мрежа, в безплатните брошури, на стелажите в метрото, във вестника за 50 стотинки, дори в телевизионния ефир между сериалите. И когато по 24 часа на ден някой някъде индиректно ти предлага веднъж завинаги да се отървеш от болежките, наистина е невъзможно да устоиш.

Разбира се, става дума за най-обикновена маркетингова стратегия, която разчита на човешката наивност и благодарение именно на нея успешно управлява пазар за над 195 млн. лева. Поне толкова са били продажбите на нелекарствени продукти през 2013 г. по данни на анализаторската компания IMS Health. Става дума за отдавна популярните хранителни добавки, които от години заливат пазара. Продават се свободно в интернет, във фитнес салоните, в дрогериите, в аптеките и дори в магазините на големите търговски вериги. Изобилието е толкова голямо, че хапчета има буквално за всичко. Витамини, имуностимуланти, продукти за отслабване, за повдигане на бюста и за цялостно разкрасяване, хапчета за спортисти, за оросяване, за храносмилане, за сън... Предлагат се на сравнително приемливи цени и все по-често намират място в рецептите на лекарите. По данни на IMS Health само в аптеките у нас се предлагат 3175 хранителни добавки, които всяка година отбелязват двуцифрен ръст на продажбите.

По-подробни данни за пазара все още липсват, но е факт, че днес почти всеки разчита да си купи „нещо, което помага, без да е химия”. И дори не пести парите си за профилактика. Затова и популяризирането на всякакви природни и растителни продукти се оказва изключително успешно. Стратегията обаче не се подчинява на никакви правила и доста често остава за сметка на самите пациенти.

Ето какво се случва на практика

В първия попаднал ни вестник за 50 стотинки виждаме рекламата на хранителна добавка за болни стави, според която продуктът е „без аналог на българския пазар”, защото съставките й образуват „уникална комбинация”. И понеже е на „супер цена”, решихме да проверим твърденията в близката аптека. Оказа се, че уникалността на продукта е силно преувеличена, тъй като основната съставка „глюкозамин” всъщност е позната от десетки години. Освен това се съдържа в още пет-шест продукта от същия клас, с които ни запозна магистър-фармацевтът. Всички до един съдържаха глюкозамин заедно с хондроитин и колаген, които в комбинация заздравяват хрущяла и не позволяват в сухожилията и ставите да навлиза вода. Разлики открихме само в концентрацията на основните вещества и вида на вложените витамини, минерали и допълнителни съставки. В едните имаше витамин С и мед, в другите – куркума и джинджифил, а в третите – най-обикновени аромати и оцветители. Разбира се, използването на подправки в хранителни добавки може и да е уникално по отношение на производството, но не е по-различно от овкусяването на тенджера с боб. Затова „революционна” се оказа единствено цената, която беше в долната граница на иначе твърде широкия диапазон от 8 до 35 лв. за едномесечен курс. Така „най-добрият продукт за здрави стави” се оказа един от многото на пазара и оценката му е въпрос изцяло на личните предпочитания за вкус.  

„Най-големият проблем с хранителните добавки е, че им се приписват лечебни свойства, без да има научни доказателства за тях. Когато се промотира лекарство, рекламите се изготвят въз основа на неговата кратка характеристика, съставена на базата на десетки клинични проучвания и тестове, доказали ефекта на активното вещество. При хранителните добавки зад твърденията за контрол на едно или друго заболяване не стои нищо. По този начин не само се подвеждат пациентите, но сериозно се престъпва и Законът за лекарствата”, предупреждава Деян Денев, директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители (ARPharM).

При добавките не може да се говори за лекуване, но Европейската комисия допуска някои от тях да предявяват т. нар. здравни претенции. Разрешението е дадено, тъй като някои растителни екстракти се използват за приготвяне на патентовани лекарствени продукти и свойствата им са добре известни. Всички останали обаче би трябвало да се подложат на специфични тестове и анализи, които подробно да се опишат в научна документация, за да претендират за „доказан ефект”. Работата е там, че ако действително се намерят свидетелства за „елиминиране” на един или друг здравен проблем, продуктът автоматично се превръща в медикамент и би трябвало да мине през друг режим на регистрация. Затова някои производители и вносители просто заобикалят сложните процедури и пускат на пазара хранителна добавка, но със забранени лекарствени вещества в състава. 

Помага им липсата на строг контрол върху пазара. Българското законодателство е изключително либерално към добавките, защото по норматив те не са лекарствени продукти, а храни, чиято цел е да доставят полезни вещества на организма.

ТЕРМИНЪТ

§1, т. 72 "Хранителни добавки" са храни, предназначени да допълнят нормалната диета, които представляват концентрирани източници на витамини и минерали или други вещества с хранителен или физиологичен ефект, използвани самостоятелно или в комбинация, които се пускат на пазара в дозирани форми като капсули, таблетки, хапчета и други подобни, на прах, ампули с течност и други подобни течни или прахообразни форми, предназначени да бъдат приемани в предварително дозирани малки количества.

                                                                                                                                             Източник: Закон за храните

Като такива попадат под юрисдикцията на Министерството на земеделието, и по-конкретно на Българската агенция по безопасност на храните. А по отношение на регистрацията и продажбата се подчиняват на общите разпоредби за търговия и производство в Закона за храните.

Казано с други думи, производителите и вносителите на хранителни добавки се подчиняват на правилата, които важат и при производството на баница. От бизнеса се искат формални документи – разрешение за търговия, сертификат по Системата за управление безопасността на храните (НАССР) и лиценз за производство. Затова и пускането на нов продукт на пазара не е никак трудно – става срещу уведомително писмо, към което се прилагат единствено етикет и листовка с описание на състава и здравните претенции: кои функции на организма повлиява. Самите изисквания към състава са предмет на наредба, издадена от Министерството на здравеопазването, където ясно е посочено кои вещества (билки, растения, екстракти и пр.), както и какви количества от тях могат да се влагат в добавките. Всички опасни съставки са включени в забранителен списък, а концентрацията на позволените е строго фиксирана, тъй като над определени граници продуктът се счита за лекарство. Агенцията по храните обаче се ограничава само до проверка на съответствията с разписаните нормативи.

Когато се установи, че няма разминавания между етикета на хранителната добавка и наредбата, продуктът получава зелена светлина. В противен случай се връща за корекции... на сгрешения текст. Самия състав никой никъде не проверява, защото и този ангажимент не е законово разписан. Освен това статутът на невписаните в здравната наредба вещества не е изрично уточнен и пазарът безнаказано спазва принципа „разрешено е всичко, което не е забранено”. Така у нас масово навлизат екзотични продукти от Китай и Индия, с чиито свойства (било то и полезни) на практика никой не е запознат. Като капак на всичко хранителните добавки нямат и фиксиран ценови диапазон (както е при лекарствата), поради което в търговската мрежа могат да се купят както билкови хапчета за 1,30 лв., така и капсули с неизвестен състав и съмнително качество за 130 лева. Напълно законно.

„За съжаление цялата отговорност за качеството и безопасността на тези продукти по закон е вменена на производителите и вносителите. Пазарът се крепи само на тяхната съвест. Затова цари доста голям хаос”, коментира председателят на Асоциацията на производителите на хранителни добавки и собственик на „Рамкофарм” Огнян Радев.

По думите му Агенцията по храните абдикира от основната си задача – да проверява съдържанието на продуктите.

„Вместо това администрацията сравнява етикети и за сбъркана запетая или грешна буква блокира цели партиди по складовете на съвестни търговци. В същото време на пазара се продават самоделки от директно капсуловани стрити билки, които не се разтварят в стомаха и няма никаква гаранция, че между тревите не са се промъкнали и косми от гризачи. Има над 400 играчи на пазара с хранителни добавки, но кой какво прави и къде произвежда никой не знае”, възмущава се Радев. И споделя опасенията си, че проверките на Агенцията по храните не са „по предназначение”, а „под диктовката” на конкуренцията. „Вече си мисля, че обслужват корпоративни интереси, за да се освободи пазарен дял на определени продукти.”

Истината е, че Агенцията по храните няма специализирана лаборатория, в която да разфасова и анализира хранителни добавки. Може да изследва маслеността на киселото мляко или наличието на химия в месото, но не би могла да провери дали сред преработения цвят от жълт кантарион например не са попаднали следи от отровна билка, расла в съседство. Това, разбира се, отваря широко вратите на онези производители и вносители, за които човешкото здраве е последна грижа. Те не инвестират в качество, а в търговски хватки за наивници, създавайки големите очаквания за „чудото, което лекува”. И понеже границата е твърде тънка за болния българин, той продължава да гълта добавка след добавка, повтаряйки мантрата „то не вреди”. Проблемът е, че истината остава някъде там, сред морето от хапчета, и ще бъде на страната на бизнеса, докато той самият не реши да застане на страната на пациента.

--------------------------------------------------------------------------------------

КАКВО КАЗВА ЕВРОПА?

Според регламентите и директивите на Европейския съюз хранителните добавки се регулират от нормативите в областта на храните, като всяка държава членка определя сама правилата за контрол. Тъй като няма единни разпоредби в общността, храните (включително и добавките) се считат за безопасни, когато отговарят на специфичните изисквания на националните законодателства. Държавите членки са длъжни сами да преценяват кои продукти да допускат на пазара си, за да защитят живота и здравето на своите граждани. Стига да не нарушават правилата за свободно движение на стоки.

Любопитно е, че на този етап Европейската комисия счита за неоправдано хармонизирнето на общностното законодателство в областта на храните и хранителните добавки. Едната причина е, че отделните държави ще се сблъскат с твърде много научни и методологични затруднения, докато набавят подробна база данни за ефекта на всички вещества, използвани в хранителни добавки, от една страна, и от друга – да изготвят точни критерии за оценка на безопасността им. Освен това голяма част от съставките са свързани с твърде разнообразни хранителни навици и трудно биха се включили в единно законодателство. Затова комисията съветва държавите в общността да се възползват от принципа за взаимно признаване и да не се съмняват в продукти, определени за безопасни от отделните национални законодателства.

Из “Доклад на Европейската комисия до Съвета и Европейския парламент относно използването на вещества, различни от витамини и минерали, в хранителните добавки“

----------------------------------------------------------------------------------------

РЕКЛАМНА ПАУЗА

Кой не знае синия скорпион, кой не е чувал за него? „Легендата вече е и в България!”, тръбят рекламните карета, с които отрова от кубинското безгръбначно, събрана в шишенце, се популяризира в интернет и в евтината всекидневна преса. Според твърденията вълшебната отвара е не само с „доказани качества в борбата с рака”, но притежава и уникалната способност да „спира развитието на туморните и метастатични клетки при всички видове онкологични заболявания”. Действие, което е било установено още преди 23 години (през далечната 1991-ва), при това не от кого да е, а от изследователски колектив Debin y col.

Тук всеки уважаващ себе си онколог би трябвало моментално да хвърли престилката, да скъса престижната си диплома и никога повече да не обелва и дума за ракови заболявания. А най-добре да хване самолета за Куба и да прекара остатъка от живота си в лов на сини скорпиони за попълване на пропуските в професионалната си биография.

Шегуваме се, разбира се. Както го правят и авторите на посланието за легендарния лек.  В цялата реклама има само един верен факт и това е съществуването на Rhopalurus junceus  - един от 36-те различни вида скорпиона, които се срещат в Куба, Доминиканската република и части от Централна Америка. Всичко останало е плод на авторова измислица и най-обикновен търговски трик.

Подробна проверка в глобалната мрежа показа, че изследователски екип Debin y col просто не същестува, а революционното им откритие не е оставило и следа в нито една научна публикация в областта на онкологията. Отровата на скорпиона наистина е тествана за медицински показатели, но не от тайнствените изследователи, а от лабораторията за биофармацевтични и химични продукти LABIOFAM в Хавана, Куба. И не защото Debin y col са направили откритие, а защото отровата от син скорпион така или иначе се използва в традиционната медицина. Заключението на експертите е публикувано през юни 2013 г. на сайта на американския Национален здравен институт (NCBI) и звучи недвусмислено: „Само епителни ракови клетки показват значително намаляване на клетъчната жизнеспособност. Няма ефект върху нормални или хемопоетични туморни клетки.”

Според учените отровата от кубинския син скорпион може и да е обещаващ природен продукт в областта на онкологията, но ще трябва да измине дълъг път до определението за лек.

Все пак за този вид отрова е известно, че увеличава белите кръвни телца в кръвта, поради което се твърди, че повишава защитните сили на организма и има аналгетични и противовъзпалителни свойства. На този етап се използва експериментално за понижаване на силна болка и вероятно би отървал човечеството от доста физически страдания. Но е твърде далеч от овладяването на рака.

------------------------------------------------------------------------------------

ПРЕСТЪПЛЕНИЕ И НАКАЗАНИЕ

Август 2010 г.

Министерството на здравеопазването алармира за американски хранителни добавки с опасно съдържание, попаднали в Европа чрез пазарите в Италия и Испания, както и през интернет. В продуктите са били открити лекарствени субстанции, стероиди и допинг вещества, недопустими за влагане в хранителни добавки.

Юни 2012 г.

Производителят „Натурфарма България” ЕООД отнася глоба от 86 725 лв. за това, че опаковката на продукта артрогард в голяма степен имитира дизайна на популярния артростоп на чешката компания „Валмарк” АД (Wallmark Ltd.). Почти две години по-късно, през февруари 2014-а, фирмата е наказана с нова санкция от 26 540 лв. за заблуждаваща реклама, в която се твърди, че „цистостоп рапид превъзхожда уринал дринк” (отново продукт на „Валмарк” АД). В конкретния случай с 40 400 лв. е глобен и дистрибуторът, разпространявал добавката – „Натурфарма трейдинг” ЕООД. 

Юли 2012 г.

Всички налични количества на хранителните добавки цитрогард и цитросепт джуниър плюс на фирмите „Цитрогард” ЕООД и „Цитросепт” ЕООД са изтеглени от пазара след сигнал до Българската агенция за безопасност на храните. Лабораторни изследвания в Германия доказват наличието на дезинфектант (бензетониум хлорид) в състава на продуктите, който се използва също в отровите за мишки.

Май 2013 г.

Проверка на икономическата полиция в Ловеч установява, че в търговски обект на една от градските улици се продават лекарства и хранителни добавки без съответното разрешение. Иззети са 700 таблетки и 300 ампули, а по случая е образувано досъдебно производство. На нарушителя е наложена глоба от 500 лв., но Ловешкият районен съд я отменя по молба на виновника, който твърди, че въпросните количества са били за негова лична употреба. Не са открити доказателства, които да оборят тезата му. 

Юли 2014 г. 

Задържан е 26-годишен собственик на фирма, търгуваща с хранителни добавки, за това, че е извършвал доставките през спедиторска фирма чрез наложен платеж от две фирми фантоми, използвайки фалшиви печати и имена. По случая е образувано досъдебно производство, а на нарушителя е наложена парична гаранция от 15 000 лева.

---------------------------------------------------------------------------------------

Този материал е публикуван в бр. 9 на списание „Клуб Z” от ноември 2014 година. Поради непреходната му стойност и актуалност днес го предлагаме на читателите на www.clubz.bg. Ако искате да четете качествени политически, икономически, културни и спортни материали навреме, списанието „Клуб Z” ще излиза всеки месец и през 2016 г. и можете да го намерите на будката до вас. Или да се абонирате – каталожен № 1403 за „Български пощи“ или каталожен № 525-1 за „Доби прес“.