МЕХМЕД ЮМЕР

Турският вестник „Джумхурийет“ публикува през м. май т.г., видео кадри с тирове на Националната разузнавателна служба (МИТ), спрени за проверка на 19 януари 2014 г., които според официалната версия са пренасяли хуманитарна помощ за тюркмените в Сирия. Сега медията плати много висока цена за това – преди броени дни бяха задържани главният редактор на вестника Джан Дюндар и кореспондента Ердем Гюл. Истанбулската прокуратура започна разследване срещу двамата журналисти, като ги обвини в „съзнателно и целенасочено подпомагане на терористична организация, без пряко членуване в нея“, „политически и военен шпионаж“, „огласяване на секретна информация“. Двамата журналисти бяха откарани в затвора в Силиври.

Главният редактор на "Джумхурийет" Джан Дюндар.

Излишно е да споменаваме, че това не са първите арестувани журналисти. Сигурно няма да бъдат и последните. Впрочем непрекъснатите арести на представители на медиите напоследък показва, че е налице процес, който цели да сложи окови не на самите журналисти, а на свободата на словото – майката на всички свободи.

Случаят с Джан Дюндар и Ердем Гюл за пореден път ни напомня как журналистиката в Турция бива мачкана и заглушавана.
Нека хвърлим по-детайлен поглед върху конкретния случай. През месец май бяха публикувани видео материали и снимки на спрени за проверка тирове на МИТ в Адана и Хатай. Ден след публикуването на материалите зам.-главния прокурор на Истанбулската прокуратура Ирфан Фидан разпореди разследване срещу вестник „Джумхурийет“ с обвинение за „тероризъм“.

След публикуването на журналистическото разследване, в едно телевизионно предаване президентът Реджеп Ердоган заяви:

„Този журналист скъпо ще си плати за това. Няма да го оставя така.“

И Ердоган действително не остави нещата така. Точно както в делото „Ергенекон“ и в този случай той се изявяваше ту като прокурор, ту като съдия.

Когато беше привикан за разпит от прокурора Ирфан Фидан, журналистът Джан Дюндар основателно зададе въпроса: „Дали тази секретна информация е държавна тайна или е лична тайна на президента?“ и допълни:

„Подробностите ще се изяснят по време на разследването. Обвинен съм в шпионаж. Президентът заяви, че това е държавна измяна. Ние не сме нито шпиони, нито предатели, нито герои. Ние сме журналисти и само си свършихме работата като такива.“

Докато в демократичните страни медиите играят ролята на коректив на властта, в Турция се наблюдава точно обратния процес – там проправителствените медии (опозиционните вече са заглушени) замитат следи и замазват грешките на властта. А на непослушните се назначават държавни синдици, които за дни успяват да разформироват редакциите, в резултат на което стотици журналисти останаха без работа или бяха хвърлени в затвора с обвинение в тероризъм, или за обида на президента.

Например генералният директор на една от най-големите опозиционни телевизии „Саманйолу” Хидайет Караджа е в затвора близо година, защото в управляваната от него медия бил излъчен сериен филм, в който уж е имало „прилика с действителни лица”!?

А неотдавна главният редактор на „Тудейс Заман” Бюлент Кенеш беше арестуван, впоследствие освободен, заради туит, за който се твърди, че е съдържал обида срещу личността на президента. От друга страна, преди около месец телевизионната група на „Саманйолу”, включително и детския им канал за анимационни филми, бе свалена незаконно от „Тюрксат” още преди изтичането на договора й със спътника.

Трябва да отбележим също и спекулациите и последвалите ги противоречиви изявления, след като Джан Дюндар и Ердем Гюл публикуваха материалите от разследването си относно задържаните тирове на МИТ. В началото властите панически отричаха тировете да са пренасяли оръжие и твърдяха, че в тях е имало хуманитарна помощ. Но след като се видя, че в тях са открити оръжия, официалната версия бе сменена, като се изтъкна, че оръжията са били предназначени за тюркмените в Сирия. Но след нахлуването на Русия в Сирия се разбра, че тюркмените не са получили такива оръжейни доставки.

В такъв случай за кого са били предназначени тези оръжия?

По всичко личи, че властта в Турция няма никаква търпимост към свободата на словото и медиите. Тя е твърдо решена да заглуши всяка критика, изречена на висок глас.

--------------

Мехмед Юмер е главен редактор на в-к „Заман-България”. Статията му е написана специално за Клуб Z.