Този месец Световната здравна организация (СЗО) обяви, че консумацията на червено месо е опасна и е по-добре потребителите да не поемат излишен риск. Три седмици след като СЗО заяви, че преработеното месо и цигарите попадат в една и съща група като "убедителни" причинители на рак, продажбите на пакетирани наденички във Великобритания спаднаха с около 16 на сто. Но СЗО преувеличи случая, при това създавайки риск за самата себе си.

Съществуват три начина да се установи дали дадена субстанция причинява рак. При първия, който не може да се прилага самостоятелно, се търси съществуването на биохимичен процес, водещ до връзка между излагането на опасност и развитието на злокачествено заболяване. По този въпрос СЗО приема, че доказателствата са силно преувеличени. Вторият начин - тестовете върху животни, не дава никакви поводи за притеснения. Въвеждането на диета, богата на червено месо, не разболява животните от рак.

СЗО се придържа най-силно към третия метод: епидемиологичните данни. Нейният най-голям успех е обвързването на тютюнопушенето с рака. Става дума за доказателствата, че рискът от развитие на рак на белия дроб е между 9 и 25 пъти по-голям при пушачите, отколкото при непушачите.

Когато относителният риск е по-голям от петица, се приема, че епидемиологичните изследвания дават само нискокачествени доказателства. Решението за месото беше взето при данни за относителен риск между 1.17 – 1.18. В световен мащаб възможността човек да се разболее от рак на дебелото черво е под 4.5%, а относителният риск от 1.17 на сто увеличава тази възможност до 5.3 процента.

Предоверяването на научните доказателства за причинно-следствената връзка между червеното месо и рака направи лоша услуга на обществото. Последните десетилетия са пълни с проучвания, основани на слаб относителен риск, който в хода на клиничните изпитвания е трябвало да бъде променен.

Слабите причинно-следствени връзки са недостоверни, защото могат да се дължат на пристрастия към всякакви фактори от хранителния режим или начина на живот. Например, съветът да се приемат витамини А и Е като антиоксиданти се базира на емпидемиологични данни за твърде скромно намаление в относителните рискове за развитие на рак при хората, които приемат такива витамини.

Въпреки това контролираните на случаен принцип проучвания не показват промени по отношение на заболеваемостта от рак, доказвайки че няма причинно-следствена връзка. Изследваните хора действително имат по-ниски нива на риск от развитие на болестта, но това няма нищо общо с витамините: отговорни за това могат да бъдат фактори, свързани с генетиката, начина на живот и социално-икономическия статус. Същото се отнася и за месото.

Вегетарианците би трябвало да са по-богати хора, които пушат по-малко и спортуват повече.

Проучвания на случаен принцип предоставят най-надеждната информация за причинно-следствените връзки. Две обширни изследвания са посветени на връзката между червеното месо и рака – а СЗО е игнорирала и двете. Сред тях има и такива, които са тествали хранителен режим с нисък прием на мазнини, повече плодове и зеленчуци и по-малко червено месо сред повече от 50 000 души.

При първото проучване учените не откриват ефект върху повторната поява на колоректален рак. Заключението след края на второто е, че няма ефект върху който и да е вид рак. Възможно е тези изследвания да не са били с достатъчна продължителност. Но са най-добрата информация, с която в момента разполагаме.

Последствията от решението на СЗО могат да бъдат огромни. Британското правителство би могло да извади преработеното месо от всички програми и публични институции, финансирани с пари на данъкоплатците. Месните продукти могат да се сдобият с предупредителни етикети. Учените могат да станат по-малко склонни да провеждат клинични проучвания за здравния ефект от субстанции, за които се предполага, че са канцерогени – нещо, което няма да им позволи да събират по-убедителни доказателства за влиянието на преработеното месо върху здравето. Хората могат да се откажат да консумират червено месо, което е добър източник на хранителни вещества – компромис, който няма да си струва, дори за най-предпазливите.

Това е пагубно за научната сфера и публичната здравна политика. СЗО допусна грешка. И трябва да изключи алармата.

Авторът е професор в Университета Макмастър. Текстът е публикуван във Financial Times.