Някои консервативни политици със сигурност искат да мислите, че мюсюлманският свят не е е направил нищо сериозно в борбата срещу ИДИЛ (авторът използва това съкращение – б.р.), защото тайно симпатизира на джихадистите. Причината обаче не е тази.

Мюсюлманският свят продължава да бъде до побъркване неефективен срещу ИДИЛ, защото не може да постигне съгласие по едно общо определение за ислямската религия. Възходът на ИДИЛ се дължи на сложна комбинация от въпроси – и геополитически, и идеологически.

Но истината е, че ще можем да водим много по-истински разговор за борбата срещу ИДИЛ, ако първо признаем няколко притеснителни неща.

Първо, мюсюлманският свят не е хомогенен блок, и второ, докато повечето мюсюлмани са сигурни, че „Ислямска държава“ не е ислямска, то няма никакво съгласие по въпроса какво тогава е тя.

Геополитика за начинаещи

За разлика от Съединените щати ислямът не е държава. САЩ са суперсила, но нито една преоблодаващо мюсюлманска страна не е такава. За разлика от Европейския съюз, няма нито една инициатива, поне не и открита, която да обединява страни с преобладаващо мюсюлманско население.

В ислямския свят няма нищо, което да прилича на разузнавателния съюз „Петте очи“ между Австралия, Канада, Нова Зеландия, Великобритания и САЩ. Няма нищо, което да прилича на НАТО или на Шенген. Няма дори мюсюлманска версия на Африканския съюз.

Няма нито една религиозна институция с размерите на католическата църква дори. Най-близкият паралел е Организацията „Ислямска конференция“ (ОИК), която обаче няма за амбиция да сближава своите членове. А и трудно можем да си представим, че тя е способна на това.

Турция, например, е член на НАТО, докато съседнен Иран пък е една от причините за разработването на плановете за противоракетна отбрана на пакта. Не е изненада, че Турция е на страната на Запада, докато Иран си сътрудничи с Русия – и двете страни членуват в ОИК, но пък подкрепят различни страни в гражданската война в Сирия.

Тази разпокъсаност е, разбира се, политически проблем, но тя е и причината да е толкова трудно сътрудничеството по който и да е въпрос, включително и заплахата от ИДИЛ. Внушително мнозинство от мюсюлманите приемат, че терористичната организация не е ислямска, но общата оценка все още не е преведена на езика на действието.

Нищо не е на мястото си. Близкият изток прелива от огромни, дори раздути армии – Турция, Иран и Египет имат многочислени сухопътни сили, докато Саудитска Арабия и другите държави от Залива имат огромни бюджети за отбрана.

Но отсега е ясно, че цялата тази огнева мощ и ресурси не струват чак толкова при липсата на водеща мюсюлманска страна, която да играе ролята на Бразилия в Южна Америка, или пък на САЩ в западния свят. (Това е една от принципните постановки в „Сблъсъка на цивилизациите“ на Самюъл Хинтингтън и, според мен, най-забележителната - б.а.).

Мюсюлманският свят не само няма механизмите да води сериозна политика, но и не може да постигне съгласие по това какъв тип общество трябва да бъде изградено след ИДИЛ. Как ще победиш, ако не знаеш как изглежда победата?

Какво означава „ислямска“?

Има огромни различия в преобладаващо мюсюлманските страни, като започнем от светски настроените до най-консервативните кръгове, да не говорим за разнообразието от религии по тези места: мюсюлмани, християни, хиндуисти, йазиди, будисти. Да, ислямът е свързващата нишка за всички тези страни, но той по-скоро е повод за разделение, отколкото за обединение.

От политическа гледна точка, няма нито една от сериозните сили в Близкия изток, която да не е намесва по някакъв начин религията в политиката. Иран е теократична ислямска република, Турция се управлява от ислямистка партия, Саудитска Арабия е ислямска абсолютна монархия, ИДИЛ представлява т.нар. „Ислямска държава“, а Фронтът ан-Нусра се мисли за авангарда на джихадистите. И всички те се карат помежду си в случаите, когато не се стрелят и убиват един друг.

Ако погледнем малко по-далеч нещата остават същите: египетският диктатор Сиси е ислямист, който дойде на власт след преврат срещу демократично избрана ислямистка партия, в демократичен Тунис държавната религия е ислямът, а Пакистан се опитва да бъда демократична ислямска република (като Афганистан и не като Иран).

В Обединените арабски емирства принадлежността към исляма е част от националната идентичност, докато в Оман и Мароко монарси с почти абсолютна власт управляват по религиозните традиции.

Всички изглежда вярват, че ислямът е важен, но изглежда никой с никого не постига съгласие по въпроса какво точно означава той. Всеки е сигурен, че „Ислямска държава“ не е ислямска, но в същата степен всеки е сигурен, че точно неговата интерпретация на исляма е единствената валидна.

Тогава изобщо не е странно как така малка банда терористи успя да докара Близкия изток до точката на кипене. 

----

* Коментарът е от Quartz. Преводът и заглавието са на Клуб Z. Оригиналното заглавие е The Muslim world won’t defeat ISIL until it agrees on a definition of Islam.