Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Едва 90 са специалистите по клинична патология у нас, които са способни да поставят тежки диагнози като рак, фиброза (т.е.изменение в съединителната тъкан) или да се произнесат компетентно за заболяванията на лимфните възли. Почти 20% от тях са вече в пенсионна възраст, а младите не искат да специализират, защото професията е натоварена с твърде много задължения и отговорности, обяви пред журналисти националният консултант в тази област доц. Анна Михова.

"Днес патологът обработва много по-голям обем от изследвания за един пациент, а поставянето на точна диагноза е изключително важно за персоналната терапия на всеки болен. Работим при остър недостиг на апаратура и лаборанти, нямаме време за специлизации, а съвсем скоро няма да има и кой да преподава на младите", коментира доц. Михова.

Патологът в съвременната медицина е единственото лице, което може да каже дали едно съмнително образувание на тъканите или органите е доброкачествено или злокачествено. Само той може да прецени дали даден тумор се развива или намалява, както и какви са точните му характеристики, въз основа на които да се назначи лечение. Напоследък патолозите стоят в основата и на т.нар персонализирана терапия, при която всички лекарства и процедури се съобразяват с конкретното заболяване, включително и с индивидуалните особености на пациента. Болните обаче рядко контактуват с патолозите, защото пункциите и биопсиите за изследванията се взимат от хирурзите, а съобщаването на диагнозата и проследяването на лечението са ангажимент на лекуващия лекар.  

В момента в медицинските университети у нас се подготвят не повече от 30 души по специалността, но по-голямата част вероятно ще напуснат страната веднага след завършването, защото такава е тенденцията. По груби сметки, на една болница у нас се падат по 0,26 патолога, защото при 352 регистрирани клиники недостигат между 210 и 230 специалисти. Според стандартите в Закона за лечебните заведения нито една хирургия не може да съществува без патология, което означава, че броят на патолозите би трябвало да е приблизително равен на броя на структурите за оперативно лечение.

"Все още съществува възможността един патолог да работи в повече от една болница, но както и да го смятаме, не е възможно да се осигури специалист за всяко лечебно заведение. Затова не веднъж сме предлагали услугата да се централизира и да се оборудват няколко центрове, които да обслужват цялата страна. Друг вариант е да се въведе доплащане за някои реактиви така, както се доплаща за консумативи в хирургията, но засега не срещаме разбиране от Министерството на здравеопазването", допълни проф. Севелина Поповска, ръководител на катедра "Патологоанатомия" в Медицински университет - Плевен.

По думите й друг проблем в работата е липсата на колаборация между всички лекари, от които зависи поставянето на диагнозата и лечението на пациента. В медицинския стандарт по патология подробно е описано без какви тъканни проби, например, не може да се извърши дадено изследване. Докторът, който взима материала обаче, не винаги е запознат с точната процедура, защото работи по правилата на своя стандарт (например, гинекология). Това в крайна сметка затруднява диагностиката, води до грешки, а всяка объркана диагноза става причина за неправилно лечение. По този начин патолозите често се озовават в информационно затъмнение и в абсолютна невъзможност да поставят диагноза.

"Лично на мен ми се е налагало да звъня на доктора, за да го питам дали пациентът е пушач и дали е имал някаква травма. Понякога дори не знаем откъде е взет материала, а от нас се очаква да кажем какво е", сподели за проблемите в работата си проф. Поповска.

Известно е също, че патолозите участват с работата си в 77 клинични пътеки, но на практика никой не може да каже колко струва диагностиката, защото дейността не е остойностена отделно. Това е и основната причина, поради която държавата продължава да харчи парите си за скъпо лечение, без да си дава сметка, че с инвестиции в поставянето на правилна диагноза, ще спести голяма част от разходите за последваща терапия. 

Ключови думи

Коментари

важното е, че има пари за полицията, нищо че не вършат никаква работа

Не гледайте в канчето на другото съсловие. И там рибата мирище от главата. Ами дайте да се вдигнем и да си извоюваме правата.

Много е просто. Откакто в медицината навлезе пазарната икономика, има печеливши и губещи специалности. Печеливши са инвазивни кардиолози, акушер-гинеколози, ортопеди,неврохирурзи. Губещи са патолози, анестезиолози, педиатри, психиатри. За това България се напълни с акушер-гинеколози (при намаляваща всяка година раждаемост), кардиолози (без това да намали заболеваемостта и смъртността от сърдечно-съдови заболявания), а от друга страна няколко болници се обслужват от един патолог или един анестезиолог работи едновременно в няколко операционни. На същия "пазарен" принцип се отвориха частни болници, които обаче регистрират само отделения, които са "печеливши" - с единични изключения няма частно спешно отделение, няма голяма частна реанимация, няма частно отделение за продължително лечение.

socialen

Затова пък имаме грантови, неолиберални, либертариански, пазарнофундаментални, монетаристки и обективистки "анализатори" и 'реформатори' в изобилие. Накаква взаимовръзка?

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.