Понякога степента на нахалство изненадва. Е, на фона на безобразното провеждане на изборите, какво толкова може да ни изненада? Не спират да се стараят, е отговорът.

„Огромна част от общественото мнение е убедена в изключителната деформация на медиите по отношение на тяхната обективност и концентрация на собственост".

Верни думи. Мога да споря само с това дали е огромна частта от обществото, която е убедена. Същият човек продължава разказа си за последните години, в които

"са се осъществили няколко големи сделки, които са засилили концентрацията и превърнали журналистическата професия в слуги на олигархията и на изпълнителната власт".

Този човек се нарича Валери Жаблянов – народен представител за втори мандат от Българската социалистическа партия (БСП).

Трудно мога да отрека думите му. Единственият детайл е, че г-н Жаблянов се сеща да говори за тази тема, когато е в опозиция и не обели нито дума по тази тема, когато беше в управлението.

Цитатите са част от обсъждането на годишния отчет на Съвета за електронни медии в Народното събрание. Има и още героични пози:

"Известно ли ви е, че в България се връща цензурата? Много от медиите се използват за масови манипулации, особено в предизборния период, където почти всичко е платено, но няма автори, а само внушение за независимо разследване".

Това пък са думи на уважавания юрист и дългогодишен депутат г-н Янаки Стоилов. Колко истина има в тях...

"За 10 години, откакто Георги Лозанов ръководи СЕМ от 34-то място по свобода на словото България падна до 106-то".

Това пък са думи на г-н Слави Бинев – нереализиран председател на комисията по култура и медии, който преди години пукаше балони с лика Бойко Борисов, а днес е част от управляващото мнозинство.

Добре е, че бяха споменати тези 10 години, за да се върнем накратко назад.

Когато майката на зам.-министъра Пеевски започна да изкупува медии, премиер беше Сергей Станишев, а водеща партия в управляващата коалиция беше БСП.

Когато мултиплексите бяха наредени на същия приятелски кръг – тогава все още включващ и банката, премиер също беше Сергей Станишев, а на власт също беше БСП.

Този премиер създаде ДАНС и ако социалистическата мисъл е била притеснена от „няколко големи сделки, които са засилили концентрацията“, то можеха да си намерят отговор на въпроса как така, с какви пари, от чие име и т.н. Но не го направиха.

ДАНС ли написах? Извинете, бях забравил. Та нали лично г-н Жаблянов си Го избра за председател на ДАНС в компанията на останалитте си съпартийци. Толкова за загрижеността на БСП.

Разбира се, нахалството не е присъщо само на тази партия.

"По мое време г-н Борисов направи голяма грешка. Какво направи той – на него му трябваше медиен комфорт. Това са на Доган вестници. Ако смятате, че този фес не ви управлява, селски от Дръндар – то това ви е нацията на 1300 години, да ви е.а циганската нация – това го напишете, ама няма да посмеете. Това са парите на Доган и на двама шейхове от Оман. Ако толкова не знаете какво седи в банката. Банката (КТБ - бел.ред.) е собственик на вестниците, а Делян Пеевски е боздуганът с майка си отпред. Те перат едни пари.“

Помните на кого са тези думи, нали? Но и те са изречени, когато г-н Вежди Рашидов бе депутат в опозиция, а не министър на власт. Тези неща само тогава се забелязват.

Когато банката растеше, медийната империя растеше, а най-обичаният беше г-н Борисов, тогава управляваше ГЕРБ.

Когато монополизирането на разпространението на вестници и списания бе доведено до над 95%, също управляваше ГЕРБ.

Когато обаче за година и половина ГЕРБ не управляваше, г-н Борисов прочете доста неприятни неща за себе си. После спря да ги чете, защото спряха да ги публикуват, защото той се бе върнал на власт.

Толкова и по тази тема.

Никой от смелчаците, участвали във вчерашния дебат в Народното събрание, не е споменал името на своя корпулентен колега. Но всички са предпочели неговата телевизия за предизборната си кампания и му дадоха част от субсидията си с охота.

ДПС, ГЕРБ, БСП, АБВ, Патриотичният фронт, Реформаторският блок – подредени са по големината на дадените суми.

Плащат му, за да ги показва. И за да бъдат медиите Му за едни близалки, а за други – бухалки. А после самите те наричат бухалки медиите, на които дават с желание интервюта. И от време на време, но само в опозиция, някой се присеща за медийната свобода. Хайде, няма нужда.