Националният дворец на културата попада в класация за деветте най-непрактични сгради в света на в. "Файненшъл таймс". 
Читателите на ежедневника и местни кореспонденти и шефове на бюра са направили списък от сградите, които според тях са с "античовешка" архитектура.

Музеят Maxxi, Рим, архитект Заха Хадид

Проектът на музея за изкуство от 21-и век започва строежа си през 1998 г., но е открит 11 години по-късно заради непрестанни проблеми с финансирането му. Сградата няма стаи и разделителни линии между коридорите и галериите. Стръмните пътеки, които се разделят в различни потоки, са сравнявани със състезателни писти. Мястото за експозиции е гротескно малко.

J Edgar Hoover Building, Вашингтон, Окръг Колумбия

Когато централата на ФБР е открита през 1972 г., тя е посрещната със смесени чувства. Някои я определят като великолепен пример за британската архитектурна школа, други смятат, че направо отблъсква гостите на централнта част.

Днес има консенсус, че това е най-грозната сграда в столицата на САЩ. Бетонното чудовище отрязва достъпа на пешеходци и вече е прекалено тясно за нуждите на институцията. Правителството смята да мести агенцията, като плановете му са или да руновира сградата, или да я продаде на фирма, която да реши какво да прави с нея.

Nehru Place, Ню Делхи

Претрупания пазар за електроника и тестил е едно от най-мрачните и непривлекателни места за пазаруване в света. Построен през 70-те години на миналия век с некачествени материали, той не е съобразен с каквато и да е ергономия и удобство за посетителите.

Европейският парламент, Страсбург

Погледнат отвън, билдингът прилича на нещо като остъклен спортен стадион. Отвъртре е влудяващо сложен, като самия ЕС, и е труден за ориентация дори за дългогодишните му служители. С лабиринта си от странни вътрешни мостове, окачени пътеки, спирални стълби и асансьори, той е уникално объркващ.

Това е един от примерите за място, където виждаш с очите си къде трябва да отидеш, но не знаеш как да стигнеш до там. Към чара на сградата допринасят няколко случая на легионерска болест през 2002 г. и частично падане на покрива през 2008 г.

На всичко отгоре дори и посетителите да намерят изхода му, понеже са в Страсбург, навън ги очаква "прекрасната" елзаска кухня.

Великата зала на народа, Пекин

Великата зала на народа, която се намира срещу площад Тянанмън в сърцето на Пекин, е монумент на политическата власт на Китайската комунистическа партия. И като нея е внишителна и плашеща. Посланието е ясно: ти си малък, партията е голяма, съпротивата е безсмислена.

За да я обхванете с поглед, трябва да се отдалечите поне на 200 метра от нея.

"Могама", Кайро

Сградата "Могама" на площад "Тахрир" в центъра на Кайро от десетилетия служи за център на бюрокрацията. Грубо преведена, думата "могама" означава "комплекс от много части" - отправка към различните административни подразделения, събрани в нея. За много египтяни посещението на "Могама" е реализация на техните най-лоши кошмари. Безличният, тоталитарен аспект на 14-етажната сграда е подходяща метафора за антихуманната и тромава бюрокрация вътре.  

Националният дворец на културата

Грандиозният НДК, символ на зенита на комунистическия режим в България, е най-известното място за провеждане на събития в София. Приличащата на ядрен реактор сграда не е по вкуса на всеки, но е единственото място, където може да се видят всички слоеве на България за няколко часа, като междувременно се забавлявате.

Проектът, започнал през 70-те години на миналия век по идея на Людмила Живкова - дъщерята на комунистическия диктатор Тодор Живков, днес е сцена на големи музикални събития, кинопрожекции и конференции.

Но изследването на бетонния мамут с площ от 123 хил. кв м е трудна задача. Неговото ядро е комбинация от пещера и лабиринт от безкрайни мраморни стълби, ескалатори и зали. Има указателни знаци, но трябва сериозен интелект, за да ги разгадаете. Сбъркайте пътя и ще се озовете в мрачни, безкрайни коридори, украсени с пропагандни стенописи.
Объркването продължава и около двореца, където хората се борят с неравни настилки и безкрайни ремонти. Това е предизвикателство, с което повечето софиянци са се примирили.

Станцията Shinjuku, Токио

Това е най-натоварения транспортен възел в мегаполиса. Реално са пет станции, всяка обслужвана от по 5 жп оретарора, които искат да ви продадат услучиге си. Станцията е заобиколена от офиси, хипермаркети, най-големия квартала на червените фенери и дори да излезете от нея, навън отново ще се изгубите.

Комплексът "Барбикан", Лондон

Смятана за един от най-добрите примери на архитектурният стил брутализъм, бетонната крепост поражда противоречиви емоции сред милионите пешеходци, които се сблъскват с нея всяка година.

Нейните архитекти имали утопичната визия да преобразят унищожена от бомбардировките през Втората световна война част от северен Лондон. Но архитектурата ѝ кара пешеходците да се мъчат с издигнати тротоари, достъпни от улицата посредством зле обозначени стълби, които сякаш водят на никъде.