Как истинските цели на руския президент гарантират както сигурността на енергийния пазар, така и репутацията му у дома

 

 

Руските въздушни удари в Сирия, първата подобна акция на Москва извън границите на бившия Съветския съюз от 1979 насам, зададоха тон за това, което предстои. Увеличаващите се атаки са насочени предимно към умерените, подкрепяни от Запада бунтовници. Бяха ударени също и цивилни, а руските изтребители два пъти нарушиха турското въздушно пространство.

 

Тези непосредствени прегрешения показаха, че Путин, както винаги, ще прави каквото си е наумил в тази война. Той ще използва точно толкова военна сила, от колкото има нужда. Ще използва безразборно сила, ще тормози и ще унижава съюзниците на Запада в региона.

 

Накратко, Путин няма да се спре пред нищо в преследването на целите си, а международната общност трябва да разбере точно какви са те. Играта на Путин е по-голяма от това, което анализаторите коментират в момента.

 

Да, става дума за международната тежест на Русия, но много по-важно е, че това е дългосрочна игра за по-високи цени на петрола и, в крайна сметка, за приток от петродолари към Русия, за да усили популярността си у дома.

 

Международният аспект е сравнително прозрачен. Путин трябва да подпре своя съюзник и да си прокара обратно пътя от фризера към глобалната сцена. В Сирия е единствената руска военноморска база в Близкия изток. Сирия отдавна е купувач на руско оръжие и доставчик за Москва на разузнавателна информация от региона.

 

По-важното обаче е, че той не може да си позволи да стои на стендбай и да позволи на Асад да падне от власт. Той има нужда да покаже на САЩ и на света, че той няма да отстъпи от заявеното в началото на конфликта.

 

Като нагази в толкова сложна международна ситуация, той отклонява също така вниманието от Украйна и започва да си изрисува нов образ. Путин сега е смелият умиротворител, който застава начело на войната срещу тероризма и, на фона на колебливите Съединени щати, си извоюва отново място на масата на големите. Колкото повече се разраства конфликтът, толкова повече цените на петрола ще се покачват и ще му помагат да се похвали пред руснаците и с икономическо възстановяване.

 

 

Независимо дали ими харесва или не, западните лидери отново трябва да си говорят с него. Той може да рискува живота на руски войници без това да намали популярността му у дома. Може и да превърне тази саможертва в завеса, която да прикрие продължаващата агресия в Украйна.

 

Разбира се, че Русия ще атакува също „Ислямска държава“. Контролираната от джихадистите територия е богата на петролни находища и Путин няма да устои на изкушението да ги постави под контрола си. Тогава може да влезе в ролята на „кръстника“, който ще осигурява на своите съюзници в региона евтин петрол от владените преди от ИД райони.

 

 

Което ни връща към основната му цел. Колкото повече той се окопава в Близкия изток, толкова повече ще може да упражнява влияние върху енергийните пазари. С Иран и Ирак на своя страна, той може да започне да притиска Европа отново да започне да зависи от него за енергийните си доставки.

 

Продължителна война в Близкия изток би служила идеално на интересите на Путин. Колкото по-дълбок и широк става конфликтът, толкова по-вероятно е световните цени на петрола и газа да се качват, което ще му позволи да закрепи икономиката на Русия и да направи санкциите безполезни.

 

Подобряването на ситуацията у дома е главната му цел, за да укрепи системата, в която движещи сили са патриотизмът и общият дух. Грандиозният план е жизненонеобходимите за него приходи от продажба на петрол и газ да се възстановят и той да може да си купи лоялността на 140-милионното руско население.

 

 

 

Александер Темерко е роден в Украйна, бивш директор в „Юкос“, от 2011 г. поданик на Обединеното кралство.

Коментарът е публикуван в „TheGuardian“