Голяма демокрация, много претенции, че съществуват добре смазани механизми за контрол върху властта, но дори и в САЩ президентите се въвличат в големи лъжи, които водят понякога да световни гафове. Обикновено обаче тяхното заобикаляне на истината не остава незабелязано и те си носят последствията.

„Вашингтон пост“ наскоро се обърна към читателите си с молба да посочат кои са най-големите президентски лъжи след Втората световна война. Постепенно от класацията са изключени преувеличения и надути обещания, които държавните лидери са давали по време на кампания, заобикаляне на истината, свързано с прикриване на лични данни като например отговора на Джон Ф. Кенеди, че не страда от болестта на Адисон.

Въпреки нееднозначните мнения читателите често посочват сред големите лъжи и обещанията на сегашния президент на САЩ Барак Обама, свързани с провежданата от него здравна реформа.

Двама президенти липсват от списъка – Джералд Форд и Джими Картър. „Не открихме никаква толкова крупна лъжа, свързана с тяхното присъствие във властта“, обясняват от „Вашингтон пост“.

През 2010 г. Барак Обама се снима за спомен с Джордж Буш-старши, Джордж Буш-младши, Бил Клинтън и Джими Картър. Снимка БГНЕС

Дуайт Айзенхауер и инцидентът с U-2

Самолет за изследване на времето на Космическа агенция на САЩ, базиран в Адана Турция и пилотиран от граждански пилот, е в неизвестност от 1 май.

Официално съобщение на департамента на САЩ, одобрено от президента, от 6 май 1960 г.

Какво следва: Айзенхауер одобрява поредица от подобни съобщения, които трябва да прикрият тайни полети над СССР от шпионски самолети U-2. От администрацията на Белия дом смятат погрешно, че пилотът на изчезналия самолет е мъртъв, а самата машина е разрушена. Тази грешка се оказва добре дошла за съветския лидер Никита Хрушчов, тъй като руснаците не само са заловили пилота жив, но и имат останките от самолета.

На 7 май съветските власти драматично вадят козовете от ръкава си и Айзенхауер е принуден да признае, че САЩ от години са извършвали секретни полети, но и че е излъгал за това. По-късно, когато вече е извън Белия дом признава, че изключително много съжалява за случая.

Джон Ф. Кенеди и Заливът на прасетата

Преди съм казвал и сега повтарям, че САЩ не възнамеряват да осъществяват военна намеса в Куба.

Писмо от Кенеди до Хрушчов, 18 април 1961 г.

Какво следва: Кенеди пише тази лъжа в писмо до Хрушчов само ден след като 1400 обучени от ЦРУ кубински емигранти акостират на кубинските брегове и това се превръща във фактическо нахлуване на острова. Американското участие бързо се изяснява. На 21 април по време на пресконференция Кенеди признава:

„Има една поговорка, че победата има много бащи, а поражението е сираче“. Начинът, по който се развиват събитията води до това, че Съветският съюз намира повод да разположи ядрени оръжия в Куба, а през октомври 1962 г. се разгаря и кубинската криза.

 

Линдън Джонсън и инцидентът в залива Тонкин

Първата атака на разрушителя Мадокс на 2 август беше повторена днес от множество враждебни плавателни съдове, които нападнаха два разрушителя на САЩ с торпедо.

Джонсън в реч към нацията, 4 август 1964 г.

Какво се случва след това: „Мадокс“ предполагаемо се намира на „рутинен патрул“, когато е атакуван „непровокирано“ от силите на Северен Виетнам, а след това има нови нападения два дни по-късно. Джонсън използва това като основание за масирана атака срещу Северен Виетнам и за ескалация на Виетнамската война. „Мадокс“ всъщност се е занимавал с разузнавателна дейност, а последващи атаки на практика не е имало. Когато Джонсън произнася речта си, официалните власти във Вашингтон все още не са съвсем сигурни какво точно се е случило. Няколко дни по-късно Конгресът гласува решението за залива Толкин, което дава на президента картбланш бързо да изпрати войски във Виетнам. По-късно Джонсън казва на свой сътрудник: От всичко което знаех, излизаше, че нашият флот е стрелял там по китове.

Никсън и Уотъргейт

Мога категорично да кажа, че разследването показа, че никой в персонала на Белия дом, никой от сегашната администрация не е замесен в този твърде странен инцидент.

 

Никсън на пресконференция на 28 август 1972 г.

 

Какво следва: Аферата „Уотъргейт“, понятие, което включва поредица от незаконни действия от страната на администрацията на президента Никсън започва с опит да се сложи подслушвателно устройство в щаба на Демократическата партия в комплекса „Уотъргейт“ на 17 юни 1972 г. Никсън може и да не е знаел за нахлуването, но бързо нарежда всичко да се покрие. С разнищването на аферата, Никсън е принуден да подаде оставка пред перспективата да мине през процедура на импийчмънт. Оставката му е прецедент в американската история.

Роналд Рейгън и скандалът „Иран-контри“

Ние не търгуваме – повтарям, не търгуваме с оръжие или нещо друго в замяна на заложници, няма и да го правим в бъдеще.

Рейгън в обръщение към нацията, 13 ноември 1986 г.

Какво се случва: Администрацията на Рейгън тайно продава оръжие на Иран, за да осигури освобождаването на 6-има американски заложници. Парите от оръжията отиват всъщност за никарагуанските контри. Разкритията за тази история отслабват президентството на Рейгън. Неговата версия какво точно е знаел и какво е разрешил да се прави се променя многократно и учените спорят дали той съзнателно се е самозаблуждавал, не е разбирал добре какво прави администрацията му или нарочно е лъгал нацията. След като независима комисия потвърждава, че е имало нелегални транзакции, в тв изявление Рейгън като истински актьор казва: Преди няколко месеца казах на американския народ, че не търгувам оръжие за заложници. Моето сърце и моите най-добри намерения ми казват, че това е истина, но фактите и доказателствата показват, че не е .  

Джордж Буш-старши и „бебетата в кувьози“

Те извършиха ужасни актове на жестокост. В една болница са извадили 22 недоносени бебета от кувьозите им, изпратили апаратите обратно в Багдад и всички бебета починали.

Джордж Буш-старши, изказване по време на предизборна обиколка на републиканците в Машпи, Масачузетс, 1 ноември 1990 г.

Какво се случва: Това твърдение е едно от поне пет, когато президентът в подготовката за първата война в Залива, цитира твърдения, че иракските войски, след нахлуването в Кувейт са вадели бебета от кувьозите им и са ги оставяли да умрат. Корените на тази история са в емоционални свидетелски показания пред Конгреса на 15-годишно момиче, известно като Найра. Плачейки тя разказва, че е виждала това да се случва с очите си. По-късно обаче тя е идентифицирана като дъщерята на кувейтския посланик в САЩ. Никакви свидетелства или доказателства не подкрепят нейните твърдения.Трябва да се има предвид, че Буш може би не е знаел по това време, че историята е фалшива, но за Белия дом остава петното, че тази история непрекъснато е разказвана от тогавашния президент.

Бил Клинтън и Моника Люински

Не съм имал сексуални връзки с тази жена, г-ца Люински.

Бил Клинтън пред репортери на 26 януари 1998 г.

Какво се случва: Плоската лъжа на Клинтън, че не е имал връзка с Моника Люински, тогава 22-годишна стажантка в Белия дом, може би спасява оставането му на президентския пост, защото дава възможност на последователите му да се обединят около него след като избухнаха новините, че е излъгал под клетва. 7 месеца по-късно в обръщение км нацията, Клинтън признава за връзката: "Имах връзка с г-ца Люински, която не беше правилна. Всъщност беше грешна. Дълбоко съжалявам за това". Клинтън минава през процедура за импийчмънт, но е оправдан в Сената.

Джордж Буш-младши и инвазията в Ирак

Сведения, събирани от разузнаванията на различни държави не оставят съмнения, че режимът в Ирак продължава да притежава и крие едни от най-смъртоносните оръжия в света.

Джордж Буш в обръщение към нацията, 17 март 2003 г.

Какво се случва: Президентът Буш и много членове на неговата администрация, особено вицепрезидентът Дик Чейни оправдават нахлуването в Ирак с цитирането на данни, че иракският президент Саддам Хюсеин притежава оръжия за масово унищожение, даже и ядрено оръжие. Официални лица, както и самият Буш предполагат, че е възможна връзка между Ирак и 11 септември 2001 г. Но след нахлуването в Ирак такива оръжия така и не са намерени и по-късни разследвания показват, че властите в Белия дом или са преувеличавали наличните разузнавателни сведения, или са пренебрегвали информация, която ги опровергава. Не е установена и връзка с 11 септември. Преди да бъде обесен Саддам Хюсеин казва пред разпитващия го агент на ФБР, че е оставил света да мисли, че има оръжия за масово унишожение, за да не изглежда слаб пред Иран. След като напуска Белия дом, Буш признава, че се чувства ужасно, защото не са били открити опасните оръжия.