Да отпаднат всички ограничения при лечението на болните, извършената медицинска дейност да бъде заплатена в пълния ѝ размер и вместо лимитиране на разходите да има по-добра събираемост на осигуровките. Около тези основни искания се обединиха пациентски организации и директори на частни и общински болници на кръгла маса за реформите в сектора. Всички подписаха и протестна декларация, която ще бъде изпратена до всички ангажирани с проблема държавни институции.

"Не приемаме и няма да приемем в бъдеще дейността на лечебните заведения да се лимитира и да се ограничават по този начин правата на пациентите за достъп до навременно и качествено лечение", гласи първата точка от документа, зад който първи застанаха Българският лекарски съюз, Националното сдружение на частните болници в България, Сдружението на общинските болници, Асоциацията на индустриалния капитал в България, Центърът за защита правата в здравеопазването, Федерацията „Български пациентски форум” и Българската асоциация за закрила на пациентите.

Основният протест на лечебните заведения е свързан с отказа на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) да заплати за извършената от тях надлимитна дейност. Според официалните разчети до юли месец болниците са изработили 31 млн. лв., а прогнозите са, че до края на годината сумата ще набъбне до 66 млн. лева. Ведомството обаче не разполага с парите и даже е на минус с почти 79 млн. лева. Освен това още преди месец разпредели и последните остатъци от годишния си резерв и не очаква допълнителни приходи от осигуровки.

"Затова правителството трябва да задейства процеса за актуализация на бюджета на НЗОК за тази година. Това е единственият начин да се намери решение за очертаващия се сериозен дефицит в касата и да се покрие надлимитната дейност на болниците. Ние вече сме изпратили такова искане до ръководството на касата и дори сме съгласни плащанията да се направят през първите три месеца на следващата година, но само при условие, че парите са отделно от бюджета за 2016-а", категоричен беше председателят на лекарския съюз д-р Венцеслав Грозев.

Пациентите на свой ред предложиха средствата за здравеопазване всяка година да се увеличават с поне 10%, а държавата да стане коректен платец и да осигурява контингента си от държавни служители наравно с бизнеса. Сега вноската, плащана от работодателите, възлиза на 60 лв., а тази на държавата е 22 лева. Другият вариант е изобщо да не се говори за лимити и ограничения, а в края на всяка календарна година правителството да актуализира здравния бюджет с размера на недостигащите средства и да се разплаща с всички изпълнители на медицинска помощ.

Ако исканията не бъдат изпълнени, болниците предричат срив в здравната система на страната. Перспективата е пациентите да се лекуват у дома си, защото свободни места ще има само в листите на чакащите, не и в отделенията на лечебните заведения. В резултат населението ще става все по-болно, а терапията му ще струва все по-скъпо, защото всяко усложнение вдига разходите почти двойно. Без достатъчно пари, болниците няма да инвестират в нови технологии и услугите им ще "замръзнат" във времената на архаизма. Това почти сигурно ще изгони не само наличния, но и бъдещия персонал зад граница, който нищо чудно да последват и самите пациенти.

"И ще стигнем до там възрастни хора да се лекуват от възрастни доктори с първобитни и остарели методологии", предрече скептично председателят на сдружението на частните болници д-р Явор Дренски. 

Общинските и частни лечебни заведения обмислят също и възможността да потърсят правата си по съдебен път и да заведат дела срещу Националната здравноосигурителна каса. Няколко такива искове вече са подадени, но за малки суми, тъй като касаят първите няколко месеца на годината.

Продължава и съдебната битка за административното отменяне на лимитите в болничната помощ. Разпоредбите на правителственото постановление, с което бяха въведени, бяха изненадващо отменени от тричленен състав на Върховния административен съд в началото на май, но в последствие бяха отново възстановени от петчленка. По-висшия състав тогава заяви, че не става ясно как предписаните от правителството правила не позволяват на болниците да получават в пълен размер парите за извършената дейност и по какъв начин се нарушават правата на пациентите. Затова болниците са събрали нови доказателства и отново оспорват лимитите в съда.