Пакетът с предложенията на финансовото министерство за промени в данъчните закони предизвика доста противоречиви реакции. Докато намерението само суми до 5000 лева да се изплащат в брой е по-скоро консенсусно, то идеята да даде право на общините да събират надбавка от до 2 процента пункта върху ставката на данък общ доход и въвеждането на данък "смартфон" предизвикаха редица остри коментари. Клуб Z потърси мнението на финансиста Румен Гълъбинов по предлаганите промени. Той е бивш председател на Агенцията за застрахователен надзор и зам.-председател на Комисията по финансов надзор.

- Г-н Гълъбинов, дясна политика ли е предложението да се даде право на общините да увеличат по свое решение с до 2 процента ставката на Данък общ доход?

- Нека тръгнем оттам каква е практиката у нас и в ЕС. Въпреки че ставките не са уеднаквени има преки и косвени данъци. Преките са подоходните, данък печалба, данък дивидент. Косвен данък е ДДС, акцизите или данъка върху продажбите, какъвто има в някои държави. При това разграничаване на данъците се счита, че това, което стимулира бизнеса и инвестициите е да намаляваш преките данъци и ако е нужно да се увеличават косвените налози. Казвам, ако е нужно, защото най-добре би било да не се увеличават и косвените данъци.

Има икономисти, които са на обратното мнение и смятат, че трябва да се увеличат преките данъци, но в същото време да се намалят косвените. Това също би могло да е правилно, защото едно намаление на Данък добавена стойност би стимулирало потреблението.

Ако изходим от тези два базови подхода обаче е много трудно да разберем какво иска да постигне правителството.

Дали иска да увеличи инвестициите? Това за мен е основното - ако ги имаме, това автоматично означава повече както преки, така и косвени данъци. Очевидно е, че ако се вдига данъкът върху доходите, това няма как да ни донесе нови инвестиции.

От друга страна, ако насреща стои намаление на ДДС-то...

 

- В предложенията на Министерството на финансите такова нещо не е предвидено.

- Точно така. Това изолирано предложение е напълно безсмислено и не постига нищо. Нито инвестициите ще се увеличат, нито потреблението. По-скоро това е една идея за увеличаване на приходите на общините. Във вида, в който този текст е предложен обаче е доста смущаващ. Ще сме свидетели на интересно надлъгване - коя община с колко и дали изобщо ще се възползва. Някои могат да увеличат налога с 2 процента, други с 1%, а трети с 0.

Другото, което е, че една голяма част от хората, които работят в София не са си сменили адресните регистрации. Просто работят тук, а живеят в Кюстендил или Перник.

И още нещо, което е съвсем възможно - ако една община се възползва и определи ставка от 2 процента, а друга се въздържи, тогава можем да очакваме смяна на адресни регистрации, за да се спести този данък. Това е просто безумно.

 

- Значи освен изборен туризъм сега ще гледаме и новото шоу "данъчен туризъм"?

- Ако бяхме голяма федерална държава, това може би би имало смисъл, но за България е безумно, ако хората решат да си сменят адресната регистрация, за да спестят данъци. Тази мярка е напълно недомислена и изобщо няма да подобри финансовото състояние на общините. Ефектът през първите няколко години ще бъде минимален. Допълнителните приходи ще са символични, но в същото време това е силен негативен сигнал към всички които искат да работят и да инвестират в България. Досега ние се гордеехме точно с това, че данъците ни са ниски.

 

- Очаквате ли много общини да се възползват от правото да облагат допълнително доходите?

- За момента - не. Малките общини, в които има по-малко работещи хора и по-малко работни места, дори и да се възползват от максималния размер от 2 процента, това няма да им напълни бюджетите. Обратното - по-скоро биха се възползвали големите общини с повечето работни места. Например за Столична община това би имало осезаем ефект. Ще влязат, предполагам, 150 милиона лева.

 Подходът би трябвало да е друг. Не трябва да се пипа прекият данък, а да се измисли някакъв нов косвен налог, който да осигури нови постъпления.

 

- Какво имате предвид?

- Такъв би бил някакъв тип градски данък, който да се събира при посещение от туристи. В някои големи градове, привличащи туристи, има такива. Те ползват инфраструктурата, улиците, паркингите, цапат... Туристите се възползват от цялото удобство на града и се въвежда някакъв местен данък за хора, които нямат адресна регистрация в съответното населено място.

 

- Нещо като туристичеста такса, така ли?

- Да, някакъв градски данък, който да е минимален. Той може да се начислява към цената на нощувките или в сметката в ресторантите, или в билетите за музеите и ресторантите. Това би било стимулиращо и за отделните общини да са по-привлекателни и да привличат повече туристи, да са по-приветливи, с по-добри обществени услуги и инфраструктура. Тогава те ще привличат повече хора, които да ги посещават.

Така или иначе вида, в който е предложен този данък, не е уместен. Ефектът ще е съвсем малък, както стана с данъка върху застрахователните премии или данъка върху лихвите по депозити. Тук ще е още по-слаб. Ще го усетят големите, а малките - пак нищо няма да усетят. А точно те се нуждаят от допълнително финансиране. Така че нищо няма да променим. Малките общини ще продължат да чакат на европроекти и на преразпределение от държавния бюджет.

Основната цел на държавата и на общините трябва да е да се създаде мотивация за привличане на инвеститори, а местните данъци и такси, нека ги има. Нека да са минимални. Но нека да ги има първо работните места, които да ги плащат. Но нищо такова няма в проектозакона.

 

- Изобщо законно ли е в едни общини данъкът върху доходите да е 10 процента, а в други - 12%?

- Първо, това е неравнопоставеност. Това е скрито увеличение на данъците. Звучи ми изцяло като предизборен реверанс към общините, но те трябва да се запитат, дали няма да постигнат обратния ефект, ако го въведат. Дали няма работодатели и работещи, които досега са били там, да се пренесат другаде заради този данък. В крайна сметка вместо да привлекат повече пари може да се окаже, че ще загубят работни места.

Всъщност ставката от 2% всъщност означава вдигане на данъка с 20 процента, което никак не е малко. Това не е пропазарна мярка.

 

- Появиха се и тълкувания, че се въвеждане данък "смартфон" с вменяването на задължение на фирмите да декларират в НАП всяка попупка над 700 лева.

- Въвеждането на всякакви лимити е в противоречие с принципа за либерализация. Това е консервативна мярка, която създава бумащина и реално не постига нищо.

Като цяло предложенията на финансовото министерство по никакъв начин не са балансирани.  Бих приел увеличение на преките данъци, ако то е свързано с намаление на ДДС.