Нарицателното "полски водопроводчик" се появи с едно от последните разширявания на Евросъюза като илюстрация на вълната от икономически имигранти от новоприсъединените по-бедни страни към Острова. Страховете на британците се проектираха през 2007-а и върху българския работник, въпреки че към днешна дата е ясно, че нито поляците, нито българите са им изяли хляба.

Нещо подобно се случва и у нас от началото на т. нар. бежанска криза. След като погрешно бе обявено от властите, в лицето на тогавашния вътрешен министър Цветлин Йовчев, че един имигрант "гълта" около 1000 лв. месечна издръжка, обществото съпостави тази сума със собствените си доходи и пенсии и така основно сирийският бежанец се превърна за българите в "полски водопроводчик".

Как всъщност се реализират на пазара на труда чакащите за статут и получили такъв бежанци? Предлага ли им държавата работа? И изобщо разчитат ли на властите, за да успеят да си стъпят на краката, ако имат намерение изобщо да останат в България?

Публична тайна е, че търсещите закрила гледат на България като на транзитна страна. Затова и по думите на служители на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) - те не проявяват интерес към работните места, които агенцията по заетостта е обявила в центровете на ДАБ.

Търсещите закрила получават разрешителни за работа след получаване на бежански статут, или ако процедурата се бави повече от година - веднага след изтичането й.

"Имаме огромен регистър на вакантни работни места. При някои дори се предлага осигурена квартира, но понеже те не желаят да останат в България, не се и възползват", коментира пред Клуб Z експерт от агенцията за бежанците, занимаващ се с интеграцията.

Обявените в ДАБ вакантни работни места били: във фирми за почистване, за електрокаристи, шивачи, в агробизнеса, в производството на хигиенни материали, като шофьори (каквито не могат да бъдат) и др.

"Просто не желаят, тичат към Германия, защото Германия обяви, че няма да спазва споразумението от Дъблин (т. е. ще приема, а няма да връща, бегълци, регистрирани или получили статут в друга държава-членка)", допълват от ДАБ.

От неправителствените организации, които в момента изпълняват функциите на държавата по обучение по български език и др. , тъй като от година и половина нямаме интеграционна програма, са съгласни, че малцина от нуждаещите се от убежище остават в България. Но и смятат, че предлаганите работни места или не са привлекателни, или не съответстват на знанията и уменията на хората, или са изключително ниско платени.

Затова и бежанците и търсещите закрила сами се справяли с намирането на работа. Голяма част от тях започват работа в заведения за хранене като малки ресторантчета или дюнерджийници. Намират връзки със сънародници, като важна роля в случая играе сирийската диаспора, отдавна установена у нас. Все повече били и бежанците, които успяват да се реализират в кол центрове, в които търсят хора с арабски език. Голямо било "перото" и на тези, които стават фризьори, какъвто бил и случаят с момче, което в момента подстригва известен български футболен отбор, а междувременно участва и в реклама, която се върти по телевизиите. 

Колко бежанци са се реализирали на пазара на труда у нас и като какви обаче държавата няма статистика, защото няма отношение към живота им след получаването на статута. Както не знае и колко от влезлите на българска територия изобщо са останали тук.