Забраната за производство и продажба на заготовките за цигари с филтър, т.нар. „цигарени туби“ отпада. Това предвиждат промени в Закона за тютюна и тютюневите изделия, които днес парламентът одобри с впечатляващо надпартийно мнозинство. От 167 гласували 166 бяха "за", нямаше против и само един се въздържа.

"Причината за отпадането на забраната е, че съществуващото ограничение в националното законодателство е в разрез с разпоредбите на европейските директиви и страната ни е заплашена от наказателна процедура", обясни земеделската министърка Десислава Танева.

Това е точно така, но по-любопитното в случая е предисторията по въвеждането на това ограничение.

Забраната за продажбата на тези заготовки - хартиен цилиндър с филтър, който се пълни с тютюн чрез специални машинки, беше въведена през 2012 година и още тогава се появиха спекулации, че текстът е лобистки в полза на производителите на пакетирани цигари, какъвто е "Булгартабак".

Въпреки възраженията обаче управляващите по това време ГЕРБ гласуваха поправката, която реално спря работата на предприятието, което правеше цигарените гилзи у нас - пловдивската фабрика "Юрий Гагарин".

След като последваха възражения от Еврокомисията, че това ограничава свободната конкуренция още предишното правителство на Пламен Орешарски внесе текст за отмяна на забраната за производство на цигарени гилзи, но падането на кабинета от власт осуети приемането на поправката още миналото лято.

Сега ситуацията с "Юрий Гагарин" е съвсем различна от тази през 2012 г., защото дружеството вече не е никаква заплаха за "Булгартабак", а част от групата, в която се оказа, че ДПС депутатът Делян Пеевски има 5 процента от собствеността.

В края на април тази година Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) разреши на „Благоевград – БТ“ АД и „София – БТ“ АД да придобият съвместен контрол върху „Юрий Гагарин“ АД. 

Тази фабрика до октомври 2006 година също бе дъщерно дружество и част от групата на "Булгартабак".  Но след това все още държавният по това време холдинг продаде своите акции в „Юрий Гагарин“ чрез публично предлагане на БФБ – София.

Най-големият акцианер в предприятието се оказа фирмата "Баранко" ЕООД с 49 процента от собствеността, за която КЗК категорично се произнесе, че няма проблем да бъде придобита от „Благоевград – БТ“ и „София – БТ“, и двете част от групата на „Булгартабак холдинг“. Според становището на антимонополния орган сделката нямало да доведе до негативен ефект  върху конкурентната среда.

За цялата тази предистория около въвеждането и отмяната на забраната обаче в пленарната зала на Народното събрание не се чу нито една дума и реално поправката на лобистката поправка от 2012 година мина без дебат.

Повече парламентарно време отнеха дискусиите по другите два проекта на промени в закона за тютюна. ДПС бе внесло изцяло нов проект, а реформаторът Румен Христов - нови текстове в съществуващия.

Предложенията на ДПС бяха за повече държавна намеса и контрол на търговията с тютюни.

"Сегашния закон е от 1993 г. и има над 30 поправки и не е адекватен. Това го показват ежегодните протести на тютюнопроизводителите. Трябва да решим проблема в цялост, а не на парче. Това е национален проблем, защото 1,8 млрд. лева постъпленията в бюджета идват от тютюна", каза Ферихан Ахмедова от движението.

Според нея тютюнът дава препитание за 200 000 души, а в Родопите хората нямали много алтернативи с какво да се занимават.

"Отглеждащите ориенталски тютюн трябва да се изселят, ако не отглеждат тютюн. Затова е необходим механизъм за проследимост на тютюна и да се защитят интересите на производителите, защото след либерализацията на пазара в действителност вместо да се увеличат изкупните цени, те паднаха, а ненавременно изкупуване доведе до рекет над производителите", обясни Ахмедова. 

Въпреки аргументите ѝ обаче предложенията за създаването на специален орган за контрол на търговията с тютюн и създаване на лаборатория за изпитване на съдържанието на катраните, никотина и въглеродния двуокис в цигарите не минаха.

"Въздържам се от подкрепа за проекта на ДПС. Причината е вменяването на контролни функции на Министерството на земеделието и храните, а те всъщност са задължение на НАП и на Агенция Митници. За създаването на нов контролен орган ще е необходим финансов ресурс, какъвто нямаме, а и това е в противоречие със закона за намаляване на административните регулации", каза агроминистърката Десислава Танева.

Парламентът обаче гласува почти единодушно промените в закона, предложени от Румен Христов.

Те предвиждат въвеждането на специални арбитри към областните комисии по земеделие, които ще подпомагат преговорите между производителите на тютюн и фирмите, които го изкупуват. От 165 гласували народни представители 163 бяха "за" и само двама се въздържаха. 

През последните години масово зачестиха конфликтите между производителите и търговците на тютюн, което в края на всяка година води до напрежение и протести. Именно затова с промените в закона се въвежда ролята на независимия арбитраж.